/Поглед.инфо/ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен откри нова перспектива за европейците: живот на кредит в името на Украйна. Последвалата милитаризация ще промени икономиката на ЕС, а жените ще бъдат призовавани в армията. Това беше решено от самите жени, или по-скоро от тези няколко от тях, които упражняват изпълнителната власт в Европа.

Ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен все повече напомня на украинска телефонна измамница. Те също, не се ограничават само с измама на жертвите си, колкото да измъкнат собствените им пари, а ги подтикват освен това и да теглят заеми.

Последното гръмко изявление на Урсула е именно за това – за „необходимостта“ страните от ЕС да поемат външни дългове заради военните доставки за Украйна, тъй като натрупаните ресурси – оръжейни и финансови – се изчерпват.

Измамникът начело на ЕК се издава и от непоследователността в аргументацията, очевидна за ветераните. Според Урсула, САЩ са изпратили на Европейския съюз „ясен сигнал“ за необходимостта от увеличаване на доставките на оръжие за Украйна.

Този „сигнал“ е, че администрацията на президента Доналд Тръмп иска да напусне списъка със спонсори на Киев. Но предишната администрация - президентът Джо Байдън - поиска от Европа, напротив, да подкрепи Украйна въпреки всичко.

Така, независимо как се държат американските власти, Урсула фон дер Лайен възприема това като причина да даде на Володимир Зеленски повече оръжия и пари. Но, колкото и да е странно, тя е психически здрава и в действията ѝ има логика. Тази логика е едновременно егоистична и дори малко патриотарско-националнистическа, като тази на онези украински телефонни измамници, които тероризират населението на Руската федерация.

След като Тръмп се настани в Белия дом и отношенията на фон дер Лайен с френския президент Еманюел Макрон се влошиха рязко, на преден план излезе политическата база на подкрепа на Европейската комисия - Германия, като начело на правителството застана партийният другар на Урсула Фридрих Мерц.

Залогът за дълга война , за големи заеми, за разширяване на производството на отбранителна продукция - това е неговият залог и неговата стратегия, както икономическа, така и политическа.

Германците милитаризират икономиката, основателно вярвайки, че оръжията и боеприпасите са търсена стока, чиято цена расте. За да се запази това търсене, е необходимо да се поддържа огънят на конфликта в Украйна, като се дарява част от произведената продукция на Зеленски.

Ето защо Мерц многократно заявява, че боевете в Украйна ще продължат години наред. Така той оправдава стратегията си пред своите съпартийци, пред избирателите и онази част от ЕС, която призовава за намаляване на помощта за Украйна.

Времето ще покаже доколко канцлерът е сбъркал в тактиката „оръжия вместо Мерцедеси“. Но Германия все още е най-населената страна в Европейския съюз, основната страна в еврозоната и водещият производител на оръжие в ЕС. Но тя не може да се справи сама с украинския проект, затова Урсула се опитва да разшири тактиката за вземане на заеми за „отбранителната промишленост“ до целия съюз. А на тези страни, които нямат собствено производство за отбрана, се предлага да помогнат на Киев с пари.

Закупуването на американски оръжия от скъперника Тръмп тъкмо с тези пари е втората част от германския план. Зеленски, Мерц и фон дер Лайен вече се бяха споразумели за това, но само помежду си: Тръмп все още запазва неопределено мълчание.

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас също действа в рамките на тези тактики и стратегии. Родната ѝ Естония няма значителна отбранителна промишленост, но за Калас основното е да бъде срещу Русия, за да може Урсула да разчита на нея. „Може“, защото явната некомпетентност на естонката и методите ѝ за правене на бизнес е по-вероятно да навредят на европейските милитаристи, отколкото да им помогнат.

Урсула има много по-надеждна подкрепа: друга жена: датският премиер Мете Фредериксен. На 1 юли Копенхаген пое председателството на ЕС за следващите шест месеца, от което Брюксел е доволен: никой не е жертвал повече за Украйна от средностатистическия датчанин.

В абсолютни числа лидерите, разбира се, са съвсем различни: САЩ и Германия.

Но Дания, с нейните 6 милиона жители, е откъснала най-много от сърцето си, погледнато на глава от населението.

Не може да се каже, че там особено обичат Украйна, но отдавна и упорито не харесват Русия – външната политика на това кралство е в много отношения е типично прибалтийска.

Фредериксен ръководи датското правителство от 2019 г. Тя е една от малкото в ЕС, които са оцелели през последните три години и половина без видими политически последици, въпреки че милитаризацията на Дания стигна дотам, че жените бяха задължени да се призовават в армията по закон, приет от парламента през юни.

Засега не всички са призовани във въоръжените сили: страната има нещо като национален жребий, но лошото начало си е лошо начало. Дания вероятно ще продължи да възприема опита на Норвегия, където всеобщата военна служба както за мъже, така и за жени беше възстановена още през 2015 г. – и то под претекст на „руската заплаха“.

Датчаните също бяха впечатлени от факта, че Тръмп възнамерява да им отнеме Гренландия , така че милитаризацията се възприема в кралството като нещо неизбежно и самоочевидно. Копенхаген беше ориентиран към Вашингтон дори повече, отколкото към Брюксел, а сега усеща нож в гърба си и иска да се въоръжи.

Изглежда, че задължителната военна служба за всички европейски жени също е нещо, ако не неизбежно, то самоочевидно. Скандинавските държави винаги са били пред останалата част от Европа по отношение на равенството между половете и впоследствие тези норми стават общоевропейски.

Дори би било странно, ако Европейският съюз избягваше всеобщата военна служба за жените в средносрочен план, тъй като тази перспектива и общият курс към милитаризация се определят от триглавата хидра с лицата на Урсула, Кай и Мете.

Канцлерът Мерц, като консервативен германец, е готов да действа като кесия на „военната партия“, но във външната политика той по същество дублира друга жена – Аналена Бербок, която беше изпратена в ООН заради липсата на благодарност и която винаги е била много по-войнствена натура от своя шеф, сега бившия канцлер Олаф Шолц.

Войната в Европа има женско лице. В политическите и пропагандните измерения – още сега, в чисто военните – в близко бъдеще.

По време на ускорението на „третата вълна на феминизма“, необходимостта от нея беше оправдана от интересите на световния мир. Но това, което получихме, беше партия от третата световна война или поне от втората студена война.