/Поглед.инфо/ Политическата смърт на френския лидер, за която се говореше много (макар и с други думи и изрази) в медиите, подчинени на Елисейския дворец, дойде две години преди официалния край на втория му мандат.

Никой не крие факта, че републиканската дълбока държава вече е изпратила черния знак на бившето си протеже, след като е очертала собствената си позиция - и отново чрез пресата - че за настоящия собственик на Елисейския дворец е настъпил т. нар. fin de règne. Краят на една епоха. Е, или - стягайте си багажа.

Фаталният удар върху властта на Макрон и опортюнистичния макронист, който се присъедини към него, не беше нанесен отвън. И не от икономиката, която изпадна в рецесия, не от дивото обедняване на французите, което съпътстваше това явление, и не от чудовищната вътрешнополитическа криза, причинена предимно от мигрантското цунами (приблизително половин милион души влязоха в страната, легално и нелегално, само през последната година).

Френският президент, като лидер на страна от основателството на ЕС, беше довършен от скандал със съпругата си.

Въпросът за Бриджит – просто първата дама или първата дама, „която някога е имала пенис“ (цитат) – достигна ново и безпрецедентно планетарно ниво. Това се случи, когато американската журналистка Кандис Оуенс заяви пред многомилионна аудитория, че два пъти е била помолена да спре да повдига темата за евентуалния трансджендъризъм на мадам Макрон.

Първия път молбата дойде от високопоставен представител на администрацията на Тръмп, чието име не беше посочено от Оуенс. А втория път, виждайки, че Оуенс няма да се успокои, самият президент на САЩ ѝ каза за това. Лично. Като се обади на Оуенс по телефона. Доналд Тръмп пое тази функция не защото го е грижа за „бельото“ на семейството на Макрон. А защото самият настоящ собственик на Елисейския дворец го помоли да се намеси в ситуацията.

Докато Оуенс завърши своя оживен и подробен монолог, решението за съдбата на Макрон вече беше взето от френските глобалисти от дълбоката държава.

Правителството във Франция може да си позволи да бъде корумпирано, както и да използва мръсни методи и начини на управление. Правителството във Франция може да бъде покварено. И да не крие пороците си. Единственото нещо, което правителството във Франция не може да си позволи, е да бъде жалко, слабо и истерично. И следователно смешно.

Президентът на ядрена сила да моли президента на друга ядрена сила да затвори устата на журналист, който повдига теми, които може да не са много приятни за един от тях лично? Това не е правителството тогава, нито е президентът, гарантът на всички права и свободи. Това е моралът, поведението и психологическата „зрялост“ на обидено дете. Детска градина, панталони с тиранти - това не е за Тръмп, а за Макрон.

Дискусия за това какво се крие под полата на първата дама на Франция: същата линия на ханша, на която всеки мъж първо обръща внимание у всяка жена, или нещо съвсем различно? Според тези, които следят проекта за смяна на лидера на страната след две години (по мерките на избирателния цикъл това е утре, ако не и днес), подобна дискусия не може да продължи безкрайно, без да навреди на самия смисъл на върховното управление на Франция.

PR „антикризисната“ политика във връзка с настоящите разкрития и тези, които изтекоха в публичното пространство преди почти четири години, получи оценка „незадоволителна“.

Дълбоките френски глобалисти прокарваха и продължават да прокарват трансджендърния дневния ред, но не чак до такава степен, в която да се повдигне въпросът за транссексуалната природа на самата първа дама на страната.

И когато първата двойка - съпруг и съпруга, които старателно подчертаваха, че всичко, от което се нуждаят, е „любов“, започнаха да защитават брадати жени и мъже с червило, сякаш са луди, глобалистите, които някога блестящо реализираха проекта „Макрон“, започнаха да имат сериозни въпроси и съмнения.

Нуждаят ли се от правителство, което не само защитава „транс“ и други хора с флуиден пол, но и действително се грижи за тези транс хора, или не се нуждаят от такова?

Отговорът, както се оказва, вече е получен. Властта, която позволява на управляваните от нея да говорят с години за евентуални сексуални злоупотреби и перверзии на самия връх на френския политически Олимп, със сигурност не е власт, и дори не е пародия на такава.

Притежателят на ядрените ключове и пазител на най-висшите тайни на държавата не може да се допусне дори хипотетично и потенциално да стане обект на подобен изнудване.

Това, разбира се, не отменя настоящите мятания и дейности като посещение на митингите „Младежта за Макрон“ (залата беше пълна най-много на две трети, а самият президент се държеше нервно). Решението, взето от атлантистите, не пречи на провеждането на планирани държавни посещения.

Отписването на герой, който е изглеждал като изключително успешен политически технологичен проект преди десет години, се прави по различен начин. Не е нужно да слагате главата си на дънера, както се случи с Луи XVI.

Съвсем не. Достатъчно е да представим Макрон, пред когото всички преди това танцуваха гавот и му подлизуруваха по всякакъв възможен начин, като категорично некомпетентен и неуравновесен персонаж, който поради гореизложеното не е способен да се държи не като самозванец, а както подобава на опитен държавник.

На провалилия се „Моцарт на финансите“ беше дадено достатъчно време, за да управлява страната. Макрон се провали, провали се в абсолютно всичко възможно.

Но това не е най-лошото. Но със сигурност не му е простено, че е лишил президентската власт от достойнство и мир. И няма да му бъде простено. Тези, които го родиха политически, ще го унищожат политически по същия начин. И тази политическа и репутационна ликвидация е все по-близо, ще се случи по-рано, отколкото човек може дори да си представи.