/Поглед.инфо/ Поради обтегнатите отношения със Запада и Русия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше лишен от международна подкрепа в момент, когато армията му се противопоставяше на армията на Дамаск в Сирия, пише Le Monde. Според изданието турският лидер не е могъл да предвиди бързото настъпление на сирийските сили срещу Идлиб и е пресметнал погрешно възможността за отстъпки от страна на Русия.

Поради обтегнатите отношения със Запада и разногласията с Русия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повече от всякога сам на международната арена във време, когато армията му „затъна“ в Сирия и се противопостави на смъртоносните атаки на Дамаск, извършени с подкрепата на руските ВВС, пише Le Monde.

Според изданието, бомба, произведена от Русия, способна да проникне на дълбочина 20 м, разрушила сградата, в която турските войници намерили убежище в Идлиб, в резултат на което в четвъртък, на 27 февруари, са загинали 33 турски войници - най-тежките загуби, понесени от турската армия през последните десетилетия.

Както отбелязва вестникът, много тежкото положение на турската армия в Идлиб, където почти 10 хиляди войници са били разположени без въздушно покритие - тъй като Русия е единственият стопанин на въздушното пространство – показва несъстоятелността на външната политика на президента Ердоган и неговата политика на сигурност.

Възникналата ситуация, в дългосрочен план, подкопава проекта за стратегическо партньорство между Анкара и Москва, с което турските „евроазийци“ толкова се гордеят на вътрешната политическа арена, която стана главен съюзник на президента Ердоган след неуспешния преврат през 2016 г. Освен това ситуацията в Сирия припомня уязвимостта на положението на Турция, намираща се с „единия крак вътре в НАТО, а другия извън него“.

В разгара на дипломатическа криза със Съединените щати през 2018 г. Ердоган косвено заплаши да напусне алианса, уверявайки, че Турция търси „нови приятели“, под които се има предвид Русия. Въпреки това, изправен пред руската огнева мощ в Идлиб, турският лидер отново потърси военна подкрепа от старите си партньори, заплашвайки Европа с нова миграционна криза и призовавайки НАТО да помогне, отбелязва изданието. В резултат на това той изисква от Вашингтон инсталирането на противоракетните системи Patriot, които доскоро бойкотира за да придобие руските противоракетни системи С-400, въпреки несъвместимостта им с отбранителната система на НАТО.

Днес Турция е в състояние да започне операция за защита на националната си сигурност, без да иска разрешение от никого“, похвали се Ердоган през декември 2019 г. в кулоарите на срещата на върха по случай 70-годишнината на НАТО в Лондон. Както отбелязва изданието, тази фраза съдържа значението на външнополитическото виждане на ръководителя на турската държава, готов за военна намеса на всички фронтове.

Два месеца преди срещата на върха в Лондон Турция отправи предизвикателство към традиционните си съюзници, като изпрати войски в североизточна Сирия против волята на НАТО. Два месеца по-късно Анкара изпрати военна техника и контингент от военнослужещи в Либия, включително 2000 сирийски наемници, въпреки призивите на ООН да се съобразят с ембаргото за доставка на оръжия в страната.

Както се отбелязва в статията, такъв агресивен подход е установен в Анкара след неуспешния преврат от 2016 г., който отслаби авторитета на армията и позволи на ръководителя на Турция да засили властта си. Оттогава Анкара направи три опита за военно нахлуване в Северна Сирия, всеки от които завърши с компромис, според който Турция получи териториални облаги в замяна на отказ за противопоставяне на успехите на режима в Дамаск.

Според Кремъл подобни споразумения предполагат, че Турция в края на декември 2019 г. „ще затвори очи“ пред сирийския „блицкриг“, подкрепен от руската авиация южно от Идлиб. В същото време Анкара разчиташе на дълъг период на настъпление срещу последното огнище на бунтовническата съпротива, което би й позволило да постигне нови отстъпки от Русия, и не очакваше нейните войски, разположени в региона в съответствие със сключеното в Сочи споразумение, да се окажат обкръжени от сирийски сили.

Критиците на турския лидер приписват неговата неспособност да предвиди събитията на високомерието му. И така, бившият турски дипломат Селим Кунералп смята, че "след почти 18 години непрекъсната власт и елиминирането на всички бивши сътрудници стана ясно, че Ердоган е безкрайно уверен в силите си". Според него, след като получи разширени президентски правомощия, Ердоган стана единственото лице, взимащо решения в страната. „Известно е, че той няма съветник, способен да му повлияе. Изглежда, че в повечето случаи той взема решения сам, без да си прави труда да се консултира с никого, освен може би повърхностно.“, отбелязва експертът.

Въпреки че кампанията в Идлиб отне живота на 55 турски войници, Ердоган е решен да продължи войната на всяка цена, пише Le Monde. „Тъй като целта за сваляне на алавитската династия се оказа непостижима, той се ограничи до идеята да създаде буферни зони по турско-сирийската граница, за да разположи там население, симпатизиращо на Турция“, припомня Кунералп. Според дипломата обаче Идлиб може да стане доказателство за провала на този проект.

Превод: М.Желязкова

Източник: Le Monde

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели