/Поглед.инфо/ При цялата загриженост на европейските политици към миграционните потоци от Сирия и Черна Африка, проблемът с масовата емиграция от Тунис към Италия и Франция остава в сянка, отбелязва наблюдателят на Libération Лора Мари Гаверие. Междувременно този проблем може да стане за Франция „бомба с часовников механизъм“, убеден е журналистът. Авторът призовава европейските власти да не се опитват да решават проблема с нелегалната миграция с отделни акции и арест, а да изработят „достойно“ политическо решение в отговор на кризата.
Както напомня в статията си за вестник Libération журналистът Лора Мари Гаверие, преди седем години бившият министър-председател на Италия Силвио Берлускони лично заминава в Тунис, за да „провери“ министър-председателя на следреволюционната република и да поиска спиране на миграционното „цунами“ на тунизийци, нелегално пристигайки с хиляди в Италия. Тогава страните успяват да достигнат до „неравно“ споразумение, съгласно което Тунис трябва да засили контрола над своите териториални води, а Италия „да обръща“ съдовете в замяна на отпускане на процедурата за получаване на разрешение за временна работа за тунизийците.
При това, както отбелязва авторът, нито една от страните не се притеснява сериозно по въпросите за загубилите се в морето или за съдбата на тези, които все пак достигат до бреговете на Сицилия.
След седем години умовете на европейските политици са напълно погълнати от друга миграционна вълна – от Сирия и Черна Африка, отбелязва авторът, допълвайки, че нейните мащаби всъщност са преувеличени от „популистките фантазии“. Между другото Тунис след революцията от 2011 г. не се придвижва по пътя на демократическите преобразувания, отбелязва Гаверие. Корупцията, проблемите с правосъдието и административната система, а най-вече „епидемията от безработица“ заставят младите тунизийци отново да мечтаят за миграция.
Така днес хиляди тунизийци отново са се запътили към Италия, но властите, както и преди предпочитат да премълчават този проблем. При това именно вълната на мигрантите от Тунис става официалната причина за посещението в страната на италианския вътрешен министър Матео Салвини. Според него от началото на годината в Италия са пристигнали 4000 нелегални тунизийски мигранти.
Според самата журналистка, работила в Тунис няколко години, тя не се е срещала с нито един тунизиец на възраст под 30 години, който да не мечтае да замине. Днес от тази идея са обхванати цели семейства, а също и самотни жени – даже бременни. Младите тунизийци масово купуват (или крадат от близките пристанища) лодки, снабдяват се с мотори и спасителни жилетки и се спускат по вода, използвайки айфони като навигация. Не ги спират нито предупрежденията на старите, нито опитите на професионалните мигранти да ги откажат от опасната идея, нито разказите за разпределителните центрове в Италия и растящата ксенофобия по отношение на мигрантите във Франция.
Според журналистката днешните опити на италианските власти да се справят с проблема се ограничават от преследване на организациите и представителите на гражданското общество, занимаващи се със спасението на бежанците.
„Нелегалната миграция от Тунис е бомба с часовников механизъм, пред която Франция не може да си затваря очите дълго“, пише журналистът. Според нея на първо място този проблем се отнася до френските власти, защото именно Франция е крайна точка на маршрута за тези „неуспешни търсачи на приключения“. Освен това, както подчертава авторът, именно Франция е изиграла съществена роля в резултата от тунизийската революция. Освен това, отбелязва Гаверие, Франция не трябва да забравя за своя „колониален дълг“ пред тази страна, дори и ако Тунис „не иска изплащането му толкова настойчиво, колкото някои негови съседи“.
Според журналиста, това, че XXI век става „век на миграцията“, трябва да се признае за свършен факт, защото нищо не може да попречи на „мечтателите“ от страните от третия свят да се стремят към Европа в надежда за по-добро бъдеще. В тази връзка европейските лидери трябва да изготвят политическо решение, което да „впише тази глобална мутация в историята на нашата цивилизация“, смята авторът на статията.
Превод: В.Сергеев