/Поглед.инфо/ "Никой не иска" да воюва с Иран, но това не означава, че Вашингтон не трябва да "реагира на неговите безчинства", пише журналистът от The New York Times Брет Стивънс. Авторът призовава администрацията на Тръмп да определи нови правила за използването на оръжия във флота. Американците някога потопиха "половината от иранския флот" - и Техеран трябва да осъзнае, че те са "готови и способни да го направят отново", подчертава статията.

През април 1988 г. американската фрегата „Самюъл Б. Робъртс“ се натъкна на иранска мина в Персийския залив и в отговор американският флот само за няколко часа "унищожи половината ирански флот", пише Брет Стивънс за The New York Times. „След това Иран много години не посягаше на корабите на американския флот и международното корабоплаване. Но това се промени. Пиратският режим на Иран се върна към своите пиратските методи”, се казва в статията.

Според автора, именно Техеран е организирал неотдавнашните нападения срещу двата танкера в Оманския залив. И въпреки че самите иранци категорично отричат причастността си към тези атаки, в този случай "уликите срещу Иран са много убедителни", се подчертава в статията.

Централното командване на американските въоръжени сили представи видеозапис, направен от разузнавателен самолет, съпровождащ го с отчет, че катер на Корпуса на стражите на Ислямската революция "извлича неексплодиралата мина" от корпуса на един от атакуваните танкери. Както се твърди в отчета "американски самолет е фиксирал запис, че патрулен катер от класа Hendijan на Корпуса на стражите на Ислямската революция и няколко бързоходни бойни катери са били наблизо" до един от атакуваните танкери.

„Иранските кораби са добре познати на американските военни, тъй като те ги наблюдават от близко разстояние в продължение на няколко десетилетия. Извършването на отричаните атаки, които само малко не стигат до открити бойни операции срещу САЩ, е характерно на Иран” се казва в статията. "А администрацията на Тръмп, меко казано, има някои проблеми с обективността и това е една от причините, поради които изборът на казуист с натрапчиви идеи за президент на страната е опасно за националната сигурност", подчертава авторът. Според него, ако допуснем, че президентът Тръмп е „лъжец“, въоръжените сили на САЩ едва ли ще лъжат за този инцидент: „Все още има въпроси за вида на снарядите, с които са били атакувани танкерите, и е необходимо известно време за задълбочено разследване. Но ще е необходима значителна доза самозаблуда (и склонност към теориите на конспирацията) да се преструваме, че Иран няма нищо общо с тези атаки или че действията му не представляват акт на ескалация на напрежението в региона."

При това въпросът „защо иранците го правят“ се отнася до категорията „вторични“, пише The New York Times. През последните два месеца Иран „се държеше все по-агресивно“ в отговор на възобновяването на тежките американски санкции, които оказват много негативно влияние върху иранската икономика, пише в статията: „Въпреки че си струва да се отбележи, че Техеран не е направил нищо, за да смекчи поведението си след подписването на споразумението за ядрената му програма през 2016 г., последвано от премахване на повечето санкции." Трудно е да се повярва, че нападението срещу танкерите, единият от които принадлежи на Япония, се случи в момента, когато министър-председателят на Япония Шиндзо Абе беше на официално посещение в Техеран.

Въпреки това не е много ясно защо Корпуса на стражите на Ислямската революция ще трябва да попречи на новото споразумение, като се има предвид, че той се възползва много от споразумението за иранската ядрена програма, отбелязва авторът. Според него най-вероятна е версията за желанието на Иран да демонстрира на света, че Тръмп е само „туитърен тигър“ и да се възползва от ситуацията: „Това е доста логична версия. Иранците знаят, че суетата и страхливостта често вървят ръка за ръка. Отношението на Тръмп към Ким Чен Ун се промени от омраза към почти влюбване в рамките само на няколко седмици след като Тръмп заключи, че рисковете от конфронтация със Северна Корея просто не са оправдани. Точно същите противоречиви сигнали той излъчва към Техеран. Ако провокирате криза в Близкия изток по такъв начин, че американският президент ще може да "регулира" новата си ядрена сделка на по-леки условия от условията на администрацията на Обама, това може да бъде много ловка маневра от страна на иранците.“

Ето защо много по-важен въпрос е какъв би трябвало да бъде отговорът на Вашингтон сега, отбелязва статията: „Нападението срещу невоенни кораби в международни води е пряка атака срещу основата на нормите на международен ред, в който, както твърдят либералите, те продължават да вярват. Такива действия не могат да бъдат оставени безнаказани."

Според автора е необходимо да се избягва „познатия цикъл на Тръмп от гръмки заплахи и отстъпки”, както и „безсмислена критика, след която следва бездействие”. Според него е време да се установят "нови правила" - и ако Иран реши да ги наруши, ще трябва незабавно да се сблъска с последствията: „Администрацията на Тръмп трябва да заяви нови правила за използване на оръжие, за да може ВМС на САЩ да получат възможност да унищожават иранските кораби и бързоходни катери, които заплашват военните и търговските кораби, намиращи се в международни води."

Ако иранците не искат да се подчиняват на тези правила, Вашингтон трябва да „заплаши да потопи всеки ирански военен кораб, който е напуснал пристанището” - и ако Иран не се вслуша в такива заплахи, тогава САЩ могат „с пълно право да потопят корабите им, както в пристанищата, така и в открито море”, пише наблюдателят на The New York Times.

„Светът не е готов да се примирява със сомалийските пирати. И той не трябва да се примирява с пиратска държава, която иска да вземе световната икономика като заложник, все по-често извършвайки актове на икономически тероризъм”, се подчертава в статията. „Никой не иска война с Иран. Но ако не искаме война, това не означава, че не трябва да реагираме на неговите безчинства. Преди това вече сме потопявали корабите на ВМС на Иран. Техеран трябва да знае, че сме готови и способни да го направим отново”, заключава авторът.

Превод: М.Желязкова