/Поглед.инфо/ Всеки възможен конфликт между Иран и САЩ с неговите съюзници няма да се ограничи до рамките на Персийския залив, но може да доведе до още по-дълбоко разделение и противопоставяне, предупреждава пакистанското издание на The Nation. Вероятността от сблъсък, предизвикан от неправилни геополитически сметки, е твърде висока. Необходимо е да се положат общи усилия, за да се предотврати това и да се избегне нова глобална война, се подчертава в статията.
В региона на Персийския залив конфронтацията се засилва и неразрешените противоречия между САЩ и Иран заплашват да вкарат целия свят в поредния мащабен въоръжен конфликт, пише The Nation.
След като през май миналата година американският президент Доналд Тръмп практически „унищожи“ усилията на световната общност за уреждане на отношенията с Иран и излезе от съвместния план за действие, подразбиращ „ядрено споразумение“ с Тереган, това развълнува целия свят. Но беше трудно да се предвиди, че само за една година от онзи момент нататък различията между Америка и Иран ще се изострят дотолкова, че регионът на Персийския залив фактически ще се окаже на прага на започване на нова световна война, се отбелязва в статията.
Според автора ключова роля в това е изиграл Джон Болтън, който зае поста съветник на Тръмп по държавната сигурност през април 2018 г. и само за един месец успя да убеди американския президент да се оттегли от „ядрената сделка“. Болтън, член на неоконсервативния клан, има във Вашингтон репутацията на „ястреб“, а любимата му формула за взаимодействие с други страни е „смяна на режимите“, се подчертава в статията.
Той се придържаше към този подход в Куба, Иран, Северна Корея, Йемен, Сирия, Либия и дори във Венецуела. Разбира се, сегашното "противопоставяне" в региона на Персийския залив също може да бъде свързано с предизборните обещания на Тръмп по този въпрос. Но основният фактор, който тласна администрацията на Тръмп и военният истаблишмънт на САЩ към сегашното подреждане на силите, е Болтън, пише The Nation.
Ако си припомним "стратегическата география" на Персийския залив, то на север от него е Иран, а на юг - арабските страни: Оман, ОАЕ, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия, напомня авторът. В същото време, минималната ширина на Ормузкия пролив, който представлява "гърлото на бутилката" и разделя Персийския залив от Оманския, е само на около 35 мили, или "на разстояние хвърлен камък" на езика на военните.
Междувременно около една трета от всички доставки на петрол, транспортирани по море, минават през него ежедневно. Това означава, че блокадата на морския трафик в Персийския залив може да предизвика глобален колапс на световните енергийни доставки, докато цените на петрола могат да се издигнат до небето, отбелязва The Nation.
През последните няколко месеца можеше да се наблюдават стратегическите маневри на САЩ и техните съюзници (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел), от една страна, и Иран, от друга. От началото на май Вашингтон вече не дава на Индия, Китай, Турция и Япония отсрочка за вноса на нефт от Иран. В резултат на това Техеран се оказа „под максимален икономически и дипломатически натиск“, се подчертава в статията.
„За свой ужас иранците откриха, че дори техният силен съюзник и строител на пристанище Чабахар, Индия, отказаха да им помогнат и се присъединиха към санкционния режим на САЩ. Това бе предшествано от съобщения за сериозна заплаха за интересите на САЩ в региона, след което администрацията на Тръмп пристъпи към разполагане на бойни части в региона на Персийския залив, като например самолетоносача „Абрахам Линкълн“ и стратегическите бомбардировачи. САЩ вече разполагат с военни бази тук и в Афганистан, а такива съюзници като Израел, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, ако е необходимо, са готови да започнат война."
Изглежда, че ситуацията все повече стига до задънена улица, отбелязва авторът: "Иран и САЩ са заели почти непримирими позиции - и събитията, които се случват, очевидно, ги теглят към пъкъла на войната." Обстановката стана още по-напрегната, когато срещу корабите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в пристанището на Фуджейра бяха извършени „загадъчни нападения“. Преди това, неизвестен безпилотен самолет удари Саудитска тръбопроводна станция на компанията Saudi ARAMCO, а Саудитска Арабия обвини Иран, че доставя на йеменските въстаници - хусити ракети с голям обсег, напомня The Nation.
Ако анализираме всички тези събития и направим прогноза за бъдещето, става ясно, че вероятността от конфликт в региона, причинена от неправилни геополитически сметки, е доста висока, се подчертава в статията. Достатъчно е да си представим какви сериозни последици може да повлече след себе си неочакван ракетен удар срещу Саудитска Арабия или ОАЕ, или по местата за поклонение в Иран, или някакъв инцидент с кораби в Ормузкия пролив, което би могло да доведе до изолация на Персийския залив и прекратяване на една трета от световните доставки на нефт.
"Уязвимостта на Иран в покрайнините му - от провинциите Систан и Белуджистан на югоизток, където по-голямата част от населението са сунити, до арабско-говорящия Ахваз на юг и също северозападните и североизточните райони (тук живеят кюрдите и туркменците) обкръжаващи централните райони където говорят персийски. Иранската периферия е много разнородна и враговете могат да я използват, за да сеят хаос и да провокират вътрешен взрив”, предупреждава The Nation.
Оценявайки възможните сценарии за развитието на ситуацията в региона, е необходимо да разберем, че всеки нов конфликт между Иран и САЩ и неговите съюзници няма да се ограничи до рамките на Персийския залив, прогнозира авторът. Според него това би могло да доведе до още по-дълбоко разделение на ислямския свят, особено като се има предвид, че Саудитска Арабия и Иран все още се движат към пряк сблъсък: „Вече наблюдавахме опустошителни войни между племена и секти в Ирак и Сирия, смяната на режима в Либия. Достатъчно е да се каже, че в такива конфликти няма победители”, се подчертава в статията.
Като се има предвид, че регионът на Персийския залив остава главната база и жизненоважна артерия на световните доставки на енергийни ресурси, този конфликт неизбежно ще засегне други сили, включително Русия, Китай и Европейския съюз - и може само да се гадае как те могат да се справят с предизвикателствата, произтичащи от това „кипящо противопоставяне", отбелязва авторът. Във всеки случай на глобалната икономика и международната система ще им се наложи да се сблъскат със сериозни промени към по-лошо.
И докато Вашингтон и Техеран "бият барабана на войната", международната общност трябва да осъзнае: има все по-малко време до момента, когато разгарящия се конфликт ще прерастне е мащабна война и ще донесе още повече страдания на човечеството, се казва в статията. "Време е да пуснем гълъба на мира и да спасим планетата", заключава The Nation.
Превод: М.Желязкова