/Поглед.инфо/ Сонер Чагабтай, директор на програмата за турски изследвания в Института за близкоизточна политика във Вашингтон, изследва сложните отношения между Путин и Ердоган, ключови играчи в Сирия и Либия, които могат да бъдат съюзници и съперници, приятели и врагове, в зависимост от обстоятелствата.

Paris Match: В последната си книга „Ердоганската империя“ пишете, че турският президент е направил две грешки в Сирия, като е пуснал 30 000 чуждестранни бойци, повечето от които са джихадисти. Първата грешка беше вярата, че той ще успее да държи тези групи под контрол, а втората - надеждата за сваляне на режима на Башар ал Асад. Ердоган осъзнава провала си?

Сонер Чагабтай: Мисля, че той осъзнава, че стратегията му в Сирия не работи най-добре. Политиката му го поставя в конфликт с онези, които доскоро бяха трите основни сили в тази асиметрична война: сирийският режим, кюрдите и Ислямска държава (терористична организация, забранена в Руската федерация - изд.) . Днес Турция е принудена да се съгласи с поне една от тези групи: режимът на Башар Асад. Срещата между ръководителя на турското разузнаване и сирийския му колега, която се проведе тази седмица, трябва да се разглежда в тази насока. Не е необходимо да се чака специално затопляне на отношенията между Турция и Сирия, но те могат да се споразумеят.

- Готов ли е Ердоган да напусне Идлиб и да признае Сирия на Асад?

"Не в момента." Все още има сива зона в Идлиб, управлявана от Турция. Но в крайна сметка той без съмнение ще го направи.

- Сред грешките на Ердоган споменавате неговата безусловна подкрепа за Мюсюлманското братство *. Защо външната му политика е толкова преплетена с интересите на това ислямистко движение?

- Ердоган показа, че е в състояние да направи 180-градусов обрат във външната си политика. Той скъса връзки с Израел през 2010 г., но ги възстанови през 2016 г. В отношенията му със САЩ имаше и възходи и падения. Той се противопостави на режима на Асад, но вече е почти готов да се ръкува. Той беше противник на Путин в Сирия и сега работи с него върху следвоенното уреждане. С Мюсюлманското братство * всичко е различно. Тази връзка е резултат от неговия личен опит. Ердоган е родом от ислямистката партия на благосъстоянието, която беше затворена от властите. Нейният президент Неджметтин Ербакан дори се озова зад решетките, точно както самият Ердоган. Основният му враг не е Асад или Нетаняху, а египетският лидер Абдул Фатах Ал-Сиси, който свали през 2013 г. Мохамед Мурси, родом от Мюсюлманското братство *.

- Мислите ли, че тази подкрепа на Мюсюлманското братство * беше удар по неговата „нео-османска“ стратегия. Бихте ли обяснили по-подробно това?

- Лидерите на държави, които в миналото са били големи сили, като Турция, Китай, Русия или Англия, понякога ги връхлитат пориви към величие. Това се отнася изцяло за Ердоган, който използва претекста за провала на процеса на присъединяване към ЕС за обръщане на Турция към Близкия изток с идеята да възстанови властта си или поне влиянието си. Мнозина го последваха в тази "неоосманска политика". През 2010 г. никой дори не можеше да си представи, че Мюсюлманското братство ще успее да затвърди мястото си в региона толкова бързо. Ердоган се възползва от възможността и ги подкрепи, като се надява, че тези правителства ще го слушат и ще допринесат за международния блясък на Турция. Проблемът е, че той сложи всичко на един кон и Мюсюлманско братство * в крайна сметка загуби. И така, предвоенното сирийско общество беше пример за многообразие. Турците не са установили никакви отношения с християни, друзи и други общности. Това също предизвика неуспех.

- А какво става с Либия, където дейността на Ердоган се проявява, в т.ч.  безусловна подкрепа на ислямски групи, близки до Мюсюлманско братство*?

- В Либия е различна ситуацията. Води се дистанционна война между Ердоган и неговия египетски враг Ал Сиси на фона на съперничеството между ОАЕ и Катар. Ердоган също е изправен пред териториалния въпрос в Източното Средиземноморие. Кипър, Гърция, Египет и Израел са блокирани в морското пространство на Турция, които излязоха с нови инициативи за запасите от природен газ. Морската граница с Либия става за Анкара единственият начин да заобиколи този конкуриращ се блок. Ето защо Анкара подписа споразумение с правителството на Триполи. Ако се вземе либийската столица, Хафтар на първо място ще анулира това споразумение, което би означавало изолация на Турция. Следователно, Анкара използва всички свои ресурси, за да предотврати това.

- В Либия тя отново беше срещу Русия, която подкрепя маршал Хафтар. Какво мислите, какво може да постигне Ердоган чрез диалог с руския си колега?

- Москва е важен източник на подкрепа за маршал Хафтар, но Ердоган знае, че Путин действа като шахматист. Въпреки че предприема стъпки в Либия (както в Сирия), за да разшири влиянието си и да подкопае престижа и интересите на американците, основната му цел остава Украйна. За Путин всички пътища водят до Киев. Ердоган има значителен ливъридж: газопроводът "Турски поток" , който позволява да се изнася руско гориво в средиземноморския регион, заобикаляйки Киев.

„Турският поток бе открит в Истанбул на 8 януари в присъствието на Путин и Ердоган. Виждате ли връзка тук с преговорите за примирие в Либия, които се проведоха в Москва пет дни по-късно?

- Разбира се. За да гарантира прилагането на Турския поток, Путин вече предостави гаранции в Либия, по-специално като позволи на Турция да блокира кюрдските групировки. Тогава Русия покани Турция да играе ролята на посредник в преговорите за примирие в Москва.

"Но тези преговори се провалиха." Маршал Хафтар си тръгна, затръшна силно вратата. Този неуспех показва ли степента на руското влияние в Либия?

- Заслужава си да изчакаме и да видим как ще се развие ситуацията. Руската технология позволи на Хафтар да сваля турски дронове, а наемниците на Вагнер влизат в ролята на снайперисти. Ако Русия намали подкрепата, Хафтар ще остане впечатляваща сила, но няма да може да вземе Триполи. Хафтар може и да не слуша Русия и да продължи да се бие, но без нейната подкрепа той не би бил заплаха за Триполи.

- Възможно ли е да се каже, че Турция и Русия действат заедно в Либия и Сирия?

- Не, защото Путин не се отнася към Турция като към равен играч. Той я вижда като младши партньор, което е полезно за засилване на влиянието му в Близкия изток. Путин и Ердоган имат една цел - да възстановят бившата власт. Но в крайна сметка успехът на единия означава провал на другия.

* "Мюсюлманско братство" - терористична организация, забранена в Руската федерация

Превод: Поглед.инфо