/Поглед.инфо/ Между САЩ и Венецуела отдавна са създадени напрегнати отношения, но това не попречи на Доналд Тръмп да се намеси в настоящата криза и да се застъпи за демокрацията в страната, пише немското списание Der Spiegel. Американският президент има три причини за това: той разчита на венецуелския петрол, надява се да спечели мнозинството от гласовете на Флорида, където живеят много хора от страната и се опитва да отвлече вниманието на населението от проблемите в САЩ и спирането на работата на правителството.

Дълго преди появата на Доналд Тръмп на политическата сцена, друг популист се позиционира по подобен начин, пише немското списание Der Spiegel. Той провокираше и обиждаше, обичаше масовите демонстрации и Twitter и постоянно се появяваше в медиите. Става дума за напусналия този свят през 2013 г. бивш президент на Венецуела Уго Чавес, когото мнозина запомниха преди всичко с начина, по който той ругаеше американския лидер. Чавес наричаше Джордж Буш-младши "идиот" и "магаре". Неговият наследник, Николас Мадуро, остава верен на тази традиция: нарече Барак Обама „дявол“ и сравни Тръмп с Хитлер, припомня изданието.

В сряда словесната престрелка се превърна в международна криза, уверява немското списание. В политическия хаос, който избухна във Венецуела, Тръмп официално застана на страната на опозиционния лидер Хуан Гуайдо, който се обяви за президент. С такава намеса Тръмп участва в съдбата на Гуайдо, а това е рядко отстъпление от неговата доктрина “Америка преди всичко”.

Но американският президент винаги се е противопоставял на Мадуро. Още през август 2017 г. той каза, че не изключва военна операция срещу Венецуела. Освен това администрацията на Тръмп от 2017 г. насам тайно установяваше контакти с опозицията в Каракас.

Предшествениците на Тръмп също остро критикуваха социалистическото правителство на Венецуела, но предпочитаха да се въздържат от намеса в местните вътрешнополитически работи. Защо именно сега американският президент действа толкова активно като борец за демокрацията във Венецуела - в края на краищата, него не го безпокои недемократичното правителство в Русия на Владимир Путин или в Северна Корея на Ким Чен Ун, подчертава изданието. Защо Тръмп обърна внимание на Венецуела, докато не се интересува от бедствията в други латиноамерикански страни?

Според Der Spiegel Тръмп има три причини. Едната от тях е, че около 100 000 венецуелци живеят в щата Флорида - повече от всяка друга американска държава - и повечето от тях не подкрепят социалистическото правителство в Каракас. Тръмп силно се нуждае от техните гласове на президентските избори през 2020 година. На последните избори той успя да спечели във Флорида само с малък превес. През 2020 г. този щат може да е ключът към президентските избори.

Втората причина е нефтът. Венецуела има най-големите петролни запаси в света. След като Уго Чавес национализира индустрията, износът на петрол за САЩ намаля с почти една трета. Въпреки това Венецуела остава четвъртият по големина доставчик на петрол в САЩ. Връзките съществуват и на други нива, твърди немското списание. Така, след победата на Тръмп в изборите от тексаския концерн Citgo, дарение от половин милион долара бе прехвърлено на венецуелската държавна компания PDVSA, най-големият износител на нефт в страната. Ръководителят на PDVSA е и министър на нефта на Венецуела и в момента компанията подкрепя Николас Мадуро.

Третата причина за намесата на Тръмп е в надеждата на американския президент да използва кризата във Венецуела като отвличаща маневра, пише Der Spiegel. Тръмп се сблъска със сериозни вътрешнополитически проблеми. Кризата в работата на правителството продължава, рейтингите на популярността на президента падат, а скоро специалният прокурор Робърт Мюлер трябва да говори за разследването на хипотетичните руски връзки на Тръмп.

Внезапното изявление на Тръмп за Венецуела, поне временно, предизвика промяна в заглавията на американските медии. Много коментатори похвалиха президента на САЩ за това, че е постъпил правилно в политически и морален план. Други обаче остават скептични. Някои обвиняват Тръмп за липсата на организация. Съединените щати не разполагат с посолство в Каракас от 2010 г. насам, а американските дипломати там до голяма степен могат да разчитат само на себе си, тъй като не трябва да разчитат и на подкрепата на латиноамериканското подразделение на Държавния департамент. След като Тръмп дойде на власт, много от водещите служители напуснаха и позициите им останаха свободни, отбелязва Der Spiegel.

Превод: М.Желязкова