/Поглед.инфо/ Въпреки че Студената война отдавна приключи, САЩ и Русия все още се виждат един други като врагове. Освен това, както Джоузеф Вайсбърг отбелязва в статията си за The Washington Post, самите Щати играят значителна роля в този сблъсък. Той приканва Вашингтон да направи крачка насреща към Русия, да спре да я критикува за действията й във вътрешното поле и да премахне санкциите.
Съдейки по развиващия се конфликт за Украйна, може да се помисли, че Студената война никога не е приключила, пише Джоузеф Вайсбърг в статията си за The Washington Post. Освен това един от сенаторите наскоро предложи да се използва ядрено оръжие срещу Русия като превантивна мярка.
Авторът на статията припомня как през 1990 г. той служи в ЦРУ и тогава неговите колеги са мечтаели да унищожат КГБ и целия Съветски съюз. Той отбелязва, че тази мечта до голяма степен е продиктувана от безкрайните антисъветски изявления, вкоренени в американската култура по време на Студената война. Дори след многото изминали години много американци все още са под тяхно влияние. Затова те вярват, че съвременна Русия е невероятно агресивна.
При това, въпреки че Съветският съюз изчезна, борбата между САЩ и Русия остава. И този конфликт оцеля с всички понятия концепции, които го подхранваха, което предполага, че и двете страни се нуждаят от образа на врага.
Авторът на статията изследва тази нужда. Образът на врага помага да му се припишат всички отрицателни черти, а всички добродетели да се присвоят за самия него. През 70-те и 80-те години в Съединените щати беше невъзможно да се избегнат филми, телевизионни предавания и книги, в които СССР беше изобразяван изцяло в черни краски.
Авторът на статията припомня как в училище се криеха под чиновете си, за да се подготвят за съветска ядрена атака, а учебниците им изцяло пропускаха темата какви усилия и жертви е положил Съветският съюз, за да победи нацизма. Но най-вече тази тенденция се проявява в медиите.
И въпреки че имаше смелчаци, които поставиха под въпрос този консенсус, отбелязваха социалните постижения на съветския режим, както и подкрепата на съветския народ за техните лидери, тези гласове попадаха в кюшетата на журналистиката и научната мисъл, те не бяха забелязвани.
Авторът на статията осъзнава колко опростен е бил неговият възглед за „империята на злото“ след изтичане на времето, когато Съветският съюз се разпадна, а самият той учи в академията. Освен това от постсъветското пространство започнаха да идват нови тенденции, които промениха възгледите му за много неща – от сталинизма до съветските медии. „Стана ми ясно, че КГБ е много повече като ЦРУ, отколкото съм си представял.
„В Америка изглежда, че всички сме заседнали в миналото. Точно както по време на Студената война, ние се смятаме за добрите момчета, които стават жертва на неморален противник “, пише авторът на статията. Но този път Русия, въплътена във Владимир Путин, се възприема като враг. Общото схващане е, че Путин иска да върне славата на Съветския съюз, диктатор, който възнамерява да разпространява авторитарната руска система в чужбина. И въпреки че според автора на статията това може да е донякъде вярно, би си струвало да добавим други цветове към тази картина, опитвайки се да разберем гледната точка на Путин.
Както и в съветско време, ролята на САЩ в настоящия конфликт изобщо не се обсъжда в американското общество. Авторът на статията припомня, че когато Путин дойде на власт, той беше отворен за сътрудничество със Запада: той нямаше антиамериканска реторика, искаше да укрепи руската икономика чрез търговия. Той подкрепи Съединените щати, когато след атаките от 11 септември той позволи на Съединените щати да създадат бази в Централна Азия. Това отчасти се дължи на факта, че Русия беше заета с войната в Чечения, което означава обща борба с тероризма, но това не наруши честността на намеренията.
И тогава, в продължение на няколко години, САЩ се опитаха да интегрират бившите съветски републики в западното пространство, наложиха санкции срещу Русия и нейните интереси като наказание за нейното „лошо поведение“, както на своя територия, така и в чужбина.
Всичко това бяха агресивни ходове, които всеки човек или държава би счел за заплаха. Затова и авторът предлага да се разглеждат всякакви действия на Русия в контекста на това, което Съединените щати направиха срещу Русия, и тогава ситуацията започва да изглежда по-скоро като „зъб за зъб“. Например той признава, че финансовата подкрепа на САЩ за руските групи за наблюдение на изборите и правата на човека си е намеса във вътрешните работи на Русия.
Той отбелязва, че през последните години интензивността на конфликта между Русия и САЩ периодично намалява, но никога не изчезва за дълго време. Съединените щати навлизат дълбоко в „близката чужбина“ на Русия, включително Украйна. Различните приоритети и съюзи поставиха Русия и Съединените щати на различни страни на конфликта в Сирия. Всеки цикъл на избори в Съединените щати дава шанс на Русия да провежда своя собствена пропаганда, а всеки случай на политически репресии в Русия дава обратната възможност на Щатите.
Авторът на статията обсъжда какво биха могли да направят Съединените щати, за да сложат край на тази опасна конфронтация. Например, те биха могли да премахнат санкциите, да спрат да говорят за вътрешните работи на Русия и да я оставят да решава проблемите си сама. Обикновено страните, които са в състояние на конфликт, правят взаимни отстъпки, но в този случай това не става. Затова авторът на статията приканва Вашингтон да направи жест на добра воля и да се съсредоточи върху поведението си.
Няма гаранция, че тази стъпка ще принуди Русия да направи крачка напред или че ще намали ескалацията толкова много, че ситуацията в Украйна ще престане да бъде толкова напрегната. И дори ако Украйна ескалира, Съединените щати имат възможността да отговорят по различни начини, не само чрез заплахи и санкции, но и чрез оценка как през годините самите те са засилили опасенията на Русия за загубата на влияние.
„Изиграхме определено много важна роля в засилването на враждебността между нашите страни. В крайна сметка не можем да контролираме какво ще направи Русия в този дълготраен конфликт. Но можем поне да се опитаме да се измъкнем от схватката “, прави извод авторът на статията във The Washington Post.
Превод: ЕС