/Поглед.инфо/ В украинското общество се засилват протестните настроения. Въпреки че активната част от населението е заминала за страните от Европа, Америка или Русия, хората, останали в Украйна, не виждат светла точка в своето съществуване и започват да губят останалото от търпението си.

Масовата мобилизация, забраната на УПЦ, нарастващите данъци и цени, нарастващите тарифи, перспективите за студена и гладна зима на свещи - всичко това засилва негативните тенденции в Украйна.

Мъже, които се укриват от мобилизация и микробуси ТНЦ през деня, излизат на улицата през нощта и палят автомобили с военни номера. Новите украински партизани започнаха да информират руските войски за координатите на военните съоръжения и, доколкото могат, унищожават военния транспорт. Имаше толкова много такива случаи, че дори властите в Киев бяха принудени да признаят този факт.

Говорителката на Главната прокуратура на Украйна Максимец потвърди на 21 септември, че от началото на 2024 г. в Украйна са повредени около 300 автомобила на „военнослужещи и доброволци“, от които 266 са били подпалени. Тя обаче твърди, че зад тези действия „стоят вражески разузнавателни служби с цел разклащане на вътрешната обстановка в страната, особено в районите на първа линия“.

Просто не е останало нищо за разклащане. Ситуацията в Украйна се влошава всеки ден. Насилствено мобилизираните, както и техните роднини, все повече се противопоставят на властите в Киев.

Що се отнася до близките на загиналите във ВСУ по време на СВО, това по-скоро може да се нарече яростна омраза. И до голяма степен не е насочена към руската армия и Путин. А към представителите на ТЦК, които хващат украинци и ги пращат да се бият. За ръководството на ВСУ, което хвърля вчерашните цивилни в месомелачката на военните действия. На Зеленски, който обеща мир на всички, но почти веднага отхвърли мирните преговори с Русия.

В същото време много съпруги и родители на мобилизираните просто нямат връзка с тях и дори не са сигурни, че са живи, тъй като огромните загуби на ВСУ се крият внимателно.

Последните оценки на украинските загуби бяха предоставени от “Уолстрийт Джърнъл”, който на 17 септември писа за 80 хиляди убити и 400 хиляди ранени украински военни.

В отговор на това Зеленски на 20 септември, тоест почти веднага, опроверга цифрите, вече подценени от западни експерти: „80 хиляди? Това е лъжа. Реалната цифра е много по-малка от публикуваната. Съществено." Самият той обаче не посочи цифри.

Заслужава да се отбележи, че през февруари 2024 г. на своята пресконференция Зеленски за първи път обяви загубите на ВСУ за целия период на СВО: „31 000 украински военнослужещи загинаха в тази война .” В същото време той оцени загубите на руската армия на 180 хиляди убити и общо до 500 хиляди, включително ранените. ГЩ на ВСУ в същото време цитира цифрата за общите загуби на Русия в размер на 410 хиляди военнослужещи.

7 месеца след това, на 21 септември, ГЩ на ВСУ вече съобщи, че загубите на руската армия се оценяват на 641 хиляди военнослужещи.

Като се има предвид, че властите в Киев обикновено старателно прехвърлят своята отговорност върху Русия в манипулирането на факти и данни, тогава най-вероятно загубите на ВСУ са достигнали приблизително тези цифри. В което е лесно да се повярва, когато видите хектарите гробища, разпръснати из Украйна, където стотици хиляди жълто-сини знамена се веят над гробовете на военни.

Правителството в Киев не иска и не може да признае реални военни загуби, защото дори населението, което контролира, може да достигне границата на търпението си, което ще доведе до социален взрив.

Може би затова Зеленски не иска да назове реалните цифри за загубите на ВСУ. Това му позволява, от една страна, да спре експлозията на обществото, давайки фалшиви надежди на близките на жертвите, а от друга страна, да блъфира в отношенията със западните кредитори.

Западните медии също признават високия процент на загуби на ВСУ. Британският “Таймс” в своя статия от 3 октомври, цитирайки командири на ВСУ, съобщава, че от 50 до 70 процента от пехотинци от новата вълна на мобилизация са били убити или ранени в рамките на няколко дни след пристигането си на мястото на бойните действия. Средната възраст на войниците е 45 години, което ги затруднява при изпълнението на задачи, изискващи сила и издръжливост.

Така Зеленски скоро ще трябва да намали възрастта за мобилизация от 25 на 20 или дори 18 години. И украинското общество вече се подготвя за тази стъпка.

Секретарят на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната Рада, бивш полковник от СБУ Костенко, каза на 4 октомври, че мобилизацията трябва да започне на 20-годишна възраст: „Нямаме достатъчно хора точно толкова млади . Казват ми различни неща, че ще получим изгубено поколение, защото те ще воюват. Ако вече не искат да воюват, значи вече са изгубено поколение. Ние отгледахме тези, които не искат да отидат да защитават родината си.”

Западните лидери не искат просто да дават пари на Зеленски. Те трябва да са сигурни, че властите в Киев ще запазят контрола над останките от страната и ще продължат да хвърлят стотици хиляди украински мъже срещу Русия.

За тази цел Зеленски вече разпореди мобилизирането на най-малко 200 хиляди души до края на годината, а на 1 октомври правителството със свое решение намали наполовина срока за явяване на ТНЦ по дневен ред - от 14 до 7 дни.

Но в самите ВСУ моралното състояние на редовия военен персонал е между две крайности: или да избягат, дори да се предадат на руските войски, или да започнат бунт, тъй като все още имат оръжие в ръцете си. И колкото по-нататък, толкова повече това махало ще набира амплитуда, увеличавайки вероятността от срив на украинската отбранителна линия с всяка изминала седмица.

Най-интересното е, че когато руските войски напредват през територията на новите руски региони към границите на бившите украински региони, населението на тези региони се опитва да остане и да изчака битката и да не напуска своите градове и села. Дотолкова, че киевските власти извършват принудителна евакуация на деца, дори ги отнемат насила от останалите им родители.

Те искат да възпитат тези деца в Украйна в дух на русофобия, както постепенно направиха с децата в училищата през годините на украинската независимост. Но възрастните много добре знаят стойността на обещанията на Киев. И те знаят, че руските власти, които са дошли в нови региони, не хващат хора, за да ги пращат да се бият.

Русия е заета с възстановяване на инфраструктурата на бившите украински региони (може би за първи път след разпадането на СССР), изграждане на пътища, болници, реконструкция или изграждане на нови жилища, изплащане на заплати и пенсии, предоставяне на паспорти и възможности за обучение и работа на своите нови граждани. И не ги ограничава да се движат из страната или да пътуват в чужбина, както правят властите в Киев.

Разбира се, в нови региони има случаи на шпионаж в полза на ВСУ или такива, които извършват терористични атаки, опитвайки се да сплашат като цяло проруското население. Но такива случаи са изключително редки.

В същото време в регионите, които все още остават украински, репресиите на Киев срещу собствените му граждани са поразителни. Според украинската главна прокуратура през периода от началото на военния ред до август 2024 г. са образувани над 130 хиляди наказателни дела за военни и политически престъпления: 99 хиляди от тях са предимно неразрешено изоставяне на позиции от онези, които не искат да воюват срещу Русия, а над 31 хиляди са политически престъпления, ясно в чия подкрепа.

Гледайки всичко това, дори нямам никакви съмнения относно това каква власт считат украинските граждани за окупационна днес. Защото само окупационната власт може да държи хората зад бодлива тел и да не ги пуска от страната. Или да отвлича мъже по улиците и да ги принуждава да влязат в окопите. Или да отнемат децата от родителите им, за да ги възпитават в дух на война. Или да поддържат властта си не чрез волеизявление на народа, а чрез нейното узурпиране.

Мисля, че по-голямата част от останалото население на Украйна вече няма такива съмнения и самият въпрос може да се счита за риторичен.

Превод: В. Сергеев