/Поглед.инфо/ Забележителният философ Едмунд Хусерл преди повече от сто години забелязва, че европейските науки, преди всичко естествените, се намират в дълбока криза. Хусерл открива това благодарение на феноменологичния метод. Този метод щателно изучава процесите, протичащи в съзнанието на човек, преди човек да достигне до едно или друго заключение какво има и какво няма извън него. Оказва се, че си имаме работа не с неща в себе си, а с тяхната представа в нашето съзнание. Всичко, което знаем за външния свят, съществува в нашето съзнание.

Затова научните дисциплини, искрено смятащи, че изследват законите на обективния и независимо съществуващ свят, бъркат дълбоко. Те изучават само структурите на нашето мислене. Затова и е по-добре да се говори така, като се оставят неоснователните претенции за обективност на политическите пропагандисти.

Това, което ясно разбира и блестящо го обяснява Хусерл, заточва да се разбира и от самите учени. Така например в квантовата механика самият процес зависи от позициите и дори от самото наличие на наблюдател. В теорията на относителността на Айнщайн относителна става и структурата на времето, също зависеща от това къде във времевата скала се намира субекта. А ако се допуснат процеси, протичащи със скорост над светлината, то времето - отвъд пределите на пространството на Минковски - става обратимо. Съвременната теория на струните се свързва структурата на измеренията с калибрирането на световния лист и духовете на Фадеев и Попов, което също води именно до субекта.

Ролята на риториката, на убежденията, а също така на политиката и икономиката в науките, претендиращи за точност, са разкрити от Томас Кун, Пол Файерабенд и Александър Койре. И накрая Мишел Фуко, а след него още по-разобличително Бруно Латур прекрасно показват, че в началото на научните опити и открития лежи чисто надуване - борба между лаборатории и научни секти за грантове, слава и власт.

Събрали всичко това на едно място, някои философи на науките като Джон Хорган стигат до извода, че краят на науката е настъпил, а съвременните учени са сектанти, загубили всякаква връзка с реалността и полезни единствено за изобретяване на технически апарати, чието производство отдавна се е откъснало от фундаменталната наука.

Ако зданието на обективната реалност, за чието изучаване са претендирали по-рано естествените науки, се е разпаднало, то това не може да не повлияе и на хуманитарните науки. Те и преди не се смятат за точни, а сега, в условията на пълен релативизъм и разпасаност са се превърнали в креслив произвол.

Всъщност това е постмодерността. Всичко е относително, всичко е фалшиво, всичко е иронично, всичко е безсмислено.

Ако по-рано науката създаваше или поне така ѝ се струваше, сега тя открито започна да унищожава.

Можете да скърбите за края на науката или нейното превръщане в иронична наука (според същия Хорган) или да се радваме - тестовете и изпитите се отменят, тъй като целият преподавателски корпус веднага се признава за психически невменяем. Но може да се опитаме да определим момента, в който нещата са се объркали. Според мен това е по -важно.

В резултат на моята собствена деконструкция на съвременния природонаучен корпус от идеи и възприятия проблемът е в атомизма.

Идеята за съществуването на отделни неделими (а на гръцки атом означава нещо неделимо) материални частици, части без едно цяло, е предложена от Левкип и Демокрит, а след тях е взета от Епикур и Лукреций Кар. Но в класическата наука - и до края на Средновековието - тази идея с основание се смята за глупост.Не защото атомите не могат да бъдат намерени (това, което днес се нарича "атоми" е делимо, което означава, че те изобщо не са атоми), а защото Единното- ум, душа, дух - както справедливо доказа Платон, не може да бъде изведен от многото. Или ум, или атоми. Атомизмът позиционира радикален материализъм и дълбоката безсмисленост на света. В такъв свят цари лудост, в него всичко е случайно - всичко е така, не повече от друго (както казва атомистичният закон на изономията). И веднага след като - с Галилей, Нютон и Хасенди - атомизмът става основата на естествените науки, човечеството става жертва на пагубна и опасна халюцинация. То започва да си представя външния свят такъв, какъвто не само не е, но и не може да бъде. Така научният мироглед става лудост, систематично насаждан на хората. И това естествено води до тотална криза. Те разлагат ума ни, разлагат света около нас. Оттук материализмът, атеизмът, демокрацията и либерализмът. В политиката атомизмът се изразява в индивидуализма, но индивидът не съществува и не може да съществува, също като атома. Човекът е континуум, дискретността му е външен вид. Отсъствието на Единното - в религията, държавата, обществото, морала - води човечеството до пълна дегенерация. И това е, което виждаме днес.

Последно: ако искаме да спасим науката, трябва да се върнем назад, да отхвърлим атомизма и всичко, изградено върху него (във физиката, химията, политологията и т.н.) и да започнем отначало.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели