/Поглед.инфо/ Няма нищо загадъчно в детайлите от срещата на Тръмп Юнкер. Тръмп реши да унищожи системата,която дълги години се градеше от вашингтонската система. Той излезе от проекта на Транстихоокеанското сътрудничество, което готвеше нов етап от консолидацията на Запада с азиатско-тихоокеанския регион. Същото беше направено по отношение на трансатлантическото партньорство. И президентът на САЩ незабавно започна да напада европейските държави - както по отделно, така и съвместно.

В крайна сметка, той получи това, което смята за необходимо в тактически план: изцеди колкото бе възможно от финансовите обеми на своите съюзници или квазисъюзници. Така например САЩ получиха Саудитска Арабия поръчки за 110 милиарда долара – наистина, в продължение на три години, но това си е голяма сума. Същите маневри бяха изпълнени и по отношение с ЕС. Европейците вече ще увеличат рязко военните си разходи. А военната индустрия на НАТО е съсредоточено главно в САЩ, следователно и военните разходи ще отидат натам най-малко 50%. Всичко това, разбира се, стимулира американската икономика и ще помогне на Тръмп да спечели следващите междинни избори, които ще се проведат в началото на ноември. И това е изключително важно за него, защото това е въпрос и на оцеляване, и на изпълняване на доктрината на Тръмп.

Посещението на „Юнкер“ се проведе съвсем рязко, много европейски държави бяха дори изненадани. Въпреки това то даде резултата, към който Тръмп се стремеше. Европейците „допълзяха на колене“ готови да премахнат тарифите и митата, готови да работят под ръководството на САЩ.

Сега се преместваме от маневрите на тактическата мозайка и стъпките, които Тръмп предприема към стратегията му. Американският президент се прави на глупака, използва своя „Туитър“ за публикуването на външно несериозни постове. Но всъщност мисля, че той е човек, изключително интелигентен, способен на елегантни комбинации. Посещението на Юнкер показа, че консолидирането на европейската общност под ръководството на Вашингтон е нужно на Тръмп преди всичко, за да извърши стратегически удар по КНР. В крайна сметка, по пътя пълния диктат на САЩ в световен мащаб преди всичко се намира Китай. Той има идеология враждебна към Съединените щати. Това е най-важният момент. Второ той не изоставя идеологията, а напротив - задълбочава и развива идеологическата форма на своята държава. На трето място (и това вероятно е най-важното) производството на Китай е толкова голямо и толкова успешно, че се трансформира в финансовата сфера. Накратко, Китай съсредоточава върху себе си все повече и повече глобални финансови потоци. А за Поднебесната империя Америка, която използва уникалната и монополна позиция под формата на долара като отчетно-разплащателна единица, е пречка. Сега китайците набързо повдигат въпроса за необходимостта от преразглеждане на системата, създадена от световните икономически организации след Втората световна война.

Припомням, че на 26 юли се откри срещата БРИКС в Южна Африка, където, между другото, този въпрос ще бъде обсъден. Китайците започват сериозно да работят за обща система от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), като алтернатива на най-проамериканските, прозападни организации, които съществуват по света. Това, разбира се, началната фаза на изграждане на свободна от долара система и американците усещат това. И, разбира се, тези изслушвания, която се проведоха вчера в Конгреса на САЩ, показват, че Америка също е отметнала завесата на приятелство към Китай и е заявила открито, че Китай е стратегически противник, враг №1.

Някои от новините подкрепят тези аргументи. Жан-Клод Юнкер заяви откровено, че „САЩ и ЕС трябва да се споразумеят за мерките срещу Китай, понякога срещу недобросъвестната му политика ... Трябва да се сложи край на безкрайното прехвърляне на технологии, които се отнемат от нашите разработчици. Поради това започнахме разследване срещу Китай като част от спазването на закона за интелектуалната собственост“. Падането на маските изглежда така по новините. По време на изслушването в Конгреса на САЩ на държавния секретар Майк Помпео, към него се обърна сенатор Марко Рубио, който заяви, че „за първи път след Втората световна война САЩ се конкурират с враг, което е почти равен с тях. Китай в дългосрочен план е най-сериозната заплаха за американската сигурност“. В отговора си Помпео реши да не се прави на дипломат, а го каза направо: „Сенаторе, вие описахте това, което според мен е основната трудност за САЩ през следващите години - това е проблемът на Китай. Целият Запад, не само САЩ, бе твърде бавен в отговора си на развитието на КНР. Мисля, че има разбиране за това, но не мисля, че днес има структура, която може да отговори изчерпателно на това."

Всички структури са си там, те съществуват. Просто те трябва да бъдат сведени до една платформа за противодействие на КНР и атака срещу комунистическата държава. На Китай, разбира се, това не му харесва много. На първо място, защото те разбират, че има еволюционно развитие и без решителен мащабен военен конфликт, след 10-15 години финансовата, технологичната, научната и техническата мощ на Китай ще станат толкова големи, че победата му в борбата срещу САЩ ще бъдат абсолютно естествен резултат от еволюционното развитие. Американците разбират това, а също така разбират, че е невъзможно Китай да бъде разбит чрез военни средства. Разбира се, Вашингтон и „световно правителство“, световни олигархични кръгове биха имали интерес в Китай да се разиграе схемата, която се разигра в Съветска Русия, заедно с „другарите“ Горбачов и Шеверднадзе: да внедрят свои агенти в ръководството на страната и след това да започнат политическа реформа, която, създавайки вътрешно напрежение в системата на КНР, би довела до разпад. И до окончателната победа на Запада, воден от Съединените щати в рамките на глобалното функциониране и глобалното развитие. Съветското ръководство на „другаря“ Горбачов, което работи и при Елцин, предаде позициите на СССР от Африка до Близкия изток, предаде Източна Европа, която бе нашата линия за безопасност, а след това чрез политически реформи предаде и съюзните републики. Това е резултат от въвеждането на либералното мислене в общественото мнение и съответно в политическото ръководство. Но тази схема не работи с Китай по много причини. По-специално, защото китайското ръководство разбира ценността на комунистическата доктрина за своето вътрешно стабилно развитие, за поддържането на политически баланс. Разбира се, пред Америка стои много голяма загадка: как да се справим с Китай? Американците се опитват, разбира се, да изпълняват някакви схеми като тези, които бяха извършени през 80-те и 90-те години в СССР. Но много малко се получава. И от тук произлизат всичките планове за икономическо и финансово смазване на Китай чрез укрепване на съюза с европейските страни, на базата на буржоазната идеология, работа с Япония, опити за поставяне под влияние на Индия. Всичко това се свежда до това, че американците искат да се справят с Китай, но не знаят как.

И тук възниква поразяваща ситуация за Руската федерация. В крайна сметка коренът на цялата анти-китайска стратегия не е Западна Европа, което, разбира се, може да причини неудобства на Китай, не е Югоизточна Азия, не е Индия, а е Русия. Тъй като Русия, която има най-дългата сухопътна граница с Китай, вече осигурява сигурност за КНР. И в това отношение, разбира се, стратегическото сътрудничество, разработено от Москва и Китайската народна република, става изключително важно. Но парадоксът се крие във факта, че нашият либерален модел и върхът му не ни позволяват да влезем в по-гъсто, по-широко сътрудничество с КНР. В края на краищата китайците имат доктрина за държавно изграждане, а ние имаме либерална доктрина за изоставяне на държавното изграждане. Това, по-специално, се проявява във факта, че те имат финансови ограничения на законодателния ред за износа на капитал - и ние на практика не ги имаме. Следователно за китайците е много трудно да извършат мащабни инжекции в руската икономика, защото те ще се страхуват, че тези пари ще се насочат към Запада, тъй като това по принцип и се случва. Ние, изпълнявайки най-важната функция за сигурността на Китай, не получаваме достатъчна отплата (плащания, ако говорим грубо) в геополитически и финансово-икономически план. Либералният ни елит, който е заловил командващите висоти в икономиката, възпрепятства това.

В същото време искам да обърна внимание на факта, че антикитайски изявления на американците и европейците идват на фона на това, че Тръмп се срещна с Путин и те са имали таен разговор в продължение на 2 часа. Сега в Америка се чудят за както са говорили. Аз си позволявам хипотезата, че Тръмп като човек на стратегическото мислене, но прикриващ това, е говори с Путин, че е готов да пристъпи към максимално подобряване на отношенията и сваляне на санкциите, ако Русия застане на антикитайски позиции. Разбира се, Путин като доста опитен играч определено не даде никакви гаранции. По принцип такава мащабна маневра може да се свърже само с едно условие, което САЩ ще трябва да изпълнят. Това е пълното реконсолидиране на всички републики на Съветския съюз под егидата на Руската федерация. Тук може да има такава цена, такъв сценарий през следващите 5-7 години. Но такива условия самите американци не могат да изпълнят, защото това се затруднява технически и тактически от политическите елити – и от европейските, и от тези, които сега управляват на бившите простори на СССР, в частност в Украйна. Ето защо имаме практически една алтернатива: укрепване на връзките с Китай. Но отново, за да имаме най-ефективно сътрудничество, в страната има нужда от съвсем различен идеологически режим. Затова и пред Путин застава съдбовен избор: накъде да се обърне? И в този смисъл, разбира се, са уместни размишленията за историческите паралели с Александър Невски и борбата на руските княжества, както с европейските държави и католическата религия, така и с монголската империя. Това много напомня на положението, в което се намираме сега – пресъздадена е същата ситуация, която преди сто години в историята на Русия.

В заключение искам да кажа, че този момент на исторически избор все още не е завършен. И ще видим много интересни неща. Но изявленията, които са направени от бившия шеф на ЦРУ, а сега държавен секретар Помпео в Конгреса, както и коментарите, направени от сенатор Рубио (член на Републиканската партия, с тази част, която поддържа Тръмп с цялата си сила, която е най-ултра-консервативният сегмент от политическия спектър) - всичко това сочи факта, че сега навлизаме в период на несигурност. През този период много неща ще зависят от поведението на Руската федерация, от решенията на Путин - в каква посока да се премести?

Превод: Поглед.инфо