/Поглед.инфо/ Америка е най-щастливата от страните в съвременната история. В началото беше мрежа от далечни форпостове на европейски заселници, откъснати от родината си поради трудните и опасни морски пътешествия. Едва получили независимост, колониите бяха слаби, бедни и фрагментирани. Но в рамките на век и половина тези 13 първоначални щата се разшириха по цяла Северна Америка, оцелеха от гражданската война, изтласкаха други велики сили от Западното полукълбо и създадоха най-голямата и най-динамична икономика в света. Този възход не спира чак в края на 20-ти век, когато с победата в Студената война САЩ остават сами на върха на властта. За известно време.

Американците обичат да приписват своята забележителна история на добродетелите на своите предци, просветената мъдрост на бащите основатели и скритите добродетели на уникалния либерален демократичен капитализъм на Америка.

Но освен чрезмерното количество жестокост към коренното население и робите, докарани от Африка, важна роля в случая играе късметът.

Американците са щастливи, че Северна Америка е богата на природни ресурси и плодородни земи, цялата е изрязана от коритата на реки и преобладаващата й част е с умерен климат. Ала САЩ процъфтяват от самото начало най-вече за сметка на съперничеството на тогавашните велики сили.

Франция подкрепи Американската революция, за да отслаби съперника си Великобритания. Новата нация удвои територията си, когато Наполеон се нуждаеше от пари за войните в Европа и се съгласи да продаде Луизиана на изгодна цена.

Войната в Европа помогна на Съединените щати да оцелеят след безразсъдното решение да нахлуят в Канада във войната от 1812 г .: Великобритания беше твърде заета да воюва с Наполеон, за да разгърне цялата си сила върху досадните бивши колонии. Съединените щати постепенно привличаха все повече и повече внимание, разширявайки се по континента - по-специално, отнемайки Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния от Мексико - но европейските сили прекарваха по-голямата част от времето да се разправят помежду си и Америка не беше засегната.

Около 1900 г. британският страх от нарастващата мощ на Германия ги принуждава да се откажат от териториалните претенции към Тихоокеанския северозапад и Южна Америка и да умиротворят САЩ. И след този момент доктрината Монро от 1823 г. се въплъщава в живота.

Всъщност, в сравнение с другите велики сили, Америка се радва на безпрецедентно ниво на сигурност от самото си създаване. С изключение на Великобритания, във всички други велики сили е имало външно нашествие поне веднъж през последните два века, а някои дори са били завладявани или временно окупирани.Дори Великобритания загуби около 50 хиляди цивилни по време на Втората световна война вселствие на бомбардировките на Германия.

За последен път ботушите на задграничните нашественици навлязоха на американска земя по време на войната през 1812 г., а континенталната част на САЩ едва пострада в двете световни войни, опустошили Европа и Азия през 20 век. Благодарение на тази „подарена“ сигурност САЩ бяха последните от великите сили, които влязоха и в двете войни, понесоха най-малко жертви и заемаха господстващо положение, когато бойните действия приключваха.

Несъмнено лидерите на САЩ са вземали немалко мъдри решения, възползвайки се от падналият им се късмет. Те приеха конституция, която даде приоритет на личната свобода и спомогна за създаването на динамична капиталистическа икономика в страната. Те отвориха континента за хора от цял свят и успяха да сведат до минимум социалните търкания, съпътстващи вълните на имиграция.

И въпреки че срамното наследство от робството продължава да помрачава американската история, победата на Севера в Гражданската война предотврати окончателното разделение на континента и позволи на обединената страна да разгърне своя мощен потенциал.

Но дори когато Съединените щати станаха велика сила, те продължиха да имат късмет с враговете си. Германия на Кайзера беше страховита военна сила, но когато американските експедиционни сили пристигнаха през 1918 г., нейната военна мощ вече беше изчерпана.

Нацисткият Вермахт беше още по-опасен, но Адолф Хитлер се оказа слаб и безполезен стратег, а основният принос за поражението на Германия все пак имаше Съветският съюз. През 1941 г. икономиката на имперска Япония представлява едва една пета от американската; през годините на войната се наблюдава дълбоко разделение в ръководството на страната, астотици хиляди японски войници са затънали в битки в Китай. Втората световна война в Тихия океан едва ли може да се нарече лесна разходка, но нейният изход беше извън всяко съмнение, когато Съединените щати се мобилизираха напълно.

Най-страшният противник на Америка несъмнено беше Съветският съюз, но САЩ отново получиха добри карти. Икономиката на СССР беше много по-малка, съюзниците му бяха по-слаби и по-ненадеждни и освен това беше заобиколен от съперници от няколко страни, докато за Америка изобщо нямаше заплахи в западното полукълбо.

Съветската командна икономика показваше на света чудеса на разточителство и неефективност и съветските лидери трябваше да похарчат много по-висок процент от БВП за отбрана, просто за да бъдат в крак със САЩ. Закъснелите опити на Михаил Горбачов да реформира системата се провалиха и Съветският съюз се разпадна - не с трясък, но със стон.

Резултатът беше кратък еднополюсен миг, когато Съединените щати нямаха сериозни съперници, а политиците и експертите се убедиха, че Америка е намерила магическата формула за успех във все по-глобалния свят. По своему високомериято и арогантността от 90-те бяха очаквани и обясними: никой друг не можеше да претендира за такъв дълъг и почти непрекъснат успех. Освен това изглеждаше, че Америка не познава провала.

Така ли е днес? Могат ли американците да продължат да са сигурни, че целият свят е на поднос пред тях и че всичко ще се оправи, независимо в какви приключения се впускат?

Може би – да, може би и не. Ето четири причини, поради които късметът на Америка може да се обърне срещу нея.

На първо място, „безплатната“ сигурност, с която страната ни е свикнала от момента на своето създаване, вече не е толкова дълбока, колкото преди. Не ме разбирайте превратно: липсата на сериозни врагове наблизо все още е значително предимство, както и двата огромни океански „рова“ продължават да защитават Съединените щати от немалко потенциални проблеми. Пентагонът официално е включен в списъка на "Министерството на отбраната", но американските военни по принцип отделят твърде малко време и пари за директна отбрана на американска територия.

Вместо това те се изправят пред опасностите, търсейки ги - в опит да предопределят политическата ситуация в много далечни страни. Защо могат да го направят? Защото американците не трябва да се притесняват от нахлуване от Канада, Мексико или където и да било другаде.

Уви, 2020 г. ни донесе мрачно напомняне, че защитата, която някога са имали САЩ, вече не е толкова надеждна, колкото някога. Пример: За по-малко от година коронавирусът уби повече американци, отколкото Първата световна, Корейската и Виетнамската война взети заедно.

Докато пиша това, всеки ден умират повече хора, отколкото са били убити при терористичната атака на 11 септември 2001 г. Разстоянието все още има значение, но вече не предпазва от всички опасности.

И миналата седмица научихме, че чужда сила (обикновено се приема, че е Русия) е хакнала огромен брой държавни компютърни системи, дори от системата за национална сигурност на САЩ. Окончателният размер на щетите все още се изчислява, но инцидентът показва друга уязвимост, която не се влияе от разстоянието. Съединените щати все още имат късмет с географското си местоположение, но това предимство вече не е толкова голямо, колкото преди.

Втората причина за безпокойство е Китай, много по-страшен съперник от бившия Съветски съюз. Американците имаха дълга ненадмината серия от 1776 г. до средата на 90-те години, но Китай се похвали с много по-добър рекорд оттогава. Китайската икономика скоро ще изпревари американската икономика, избягнала е разрушителни войни, управляващите й елити вярват, че им е отредено да станат една от водещите сили (ако не и водещата) през този век, особеният им еднопартиен капитализъм работи добре като цяло и те са изцяло ангажирани в ключови международни институции и участват във всички региони на света.

Докато администрацията на Тръмп флиртува с всякакъв вид протекционизъм, Китай преговаря и подписва нови търговски и инвестиционни споразумения. Погрешната първа реакция на Пекин позволи на огнището на коронавирус да се разлее в чужбина, но последващите мерки (и покорността на населението) запазиха докладваната смъртност под 5000 души (а това е в държава с 1,4 милиарда население!). В резултат на това китайската икономика отново е отворена за бизнес.

Съединените щати имаха повече време да се подготвят за пандемията, но броят на загиналите е доста над 300 000, а американската икономика продължава да страда от карантини и други ограничения, насочени срещу пандемията.

Съвсем вероятно китайското предизвикателство е надценено. Доходът на глава от населението на Китай все още е значително по-нисък от този на Америка, а излишъкът от мощ (т.е. размерът на свободното богатство, което може да се мобилизира, за да повлияе на хода на събитията в чужбина, при това задоволявайки вътрешните нужди на страната), е по-малък.

Неговата гръмка инициатива „Един пояс и един път“ далеч не е толкова блестяща, колкото се надяваше Си Дзинпин, а преминаването му към войнствената дипломация на„воините-вълци“, бруталното отношение към дисидентите, търговските партньори и уйгурското малцинство, все повече стряскат и предупреждават света за дългосрочните намерения на Китай.

На този фон само непоправим оптимист може да очаква Китай щесе оттегли на втори план с такава готовност, кактотова се случваше с предишните съперници на Америка.

Третата причина да се мисли за късмета на САЩ е самоосакатяването, което самите американци с упоение си причиняват. Списъкът е дълъг: изкуствена поляризация, водеща страната в задънена улица, зачеркването и отлагането на навременното решаване на жизненоважни въпроси; фетишизирането на „свободата“ до такава степен, че милиони американци смятат, че отказът да се носи маска в разгара на пандемия е не глупост, а героизъм; непропорционалната социална роля на цял легион лъжци, шарлатани и тролове, които преследват доходоносна кариера, бълвайки отровна смес от лъжи и омраза; повсеместното влияние на добре финансирани лобистки организации, чиято ангажираност с истината е чисто показна и доста условна; корумпиращото влияние на парите върху политиката на САЩ и нейната архаична избирателна система, която все повече циментира властта на малцинствата; и накрая, по същество неподсъден външнополитически елит, който освен това не е в състояние да се поучи от собствените си грешки. Бих могъл да продължа, но вие вече знаете какво имам предвид.

А сега изменението на климата. Атмосферата не се интересува какво мислите вие и аз мисля за нея - тя ще следва законите на физиката и химията, независимо какво си представяме. Хората може да отричат изменението на климата, но на планетата не и пука за тяхното мнение.

Благоприятната геополитика няма да спаси Съединените щати, ако атмосферата продължи да се нагрява (вярно е, че някои страни ще страдат още повече) - на този фронт няма да помогнат нито големите палубни самолетоносачи, нито сложни балистични ракети, нито модерни противоподводни оръжия, нито кибервойна, нито другите атрибути на съвременна велика сила.

Благодарение на мощна икономика, интелигентни учени и инженери и напреднал частен сектор, страната ще може да смекчи удара и по някакъв начин да се адаптира, но проблемите, които ще трябва да решават, стават все по-трудни с всяка година.

Ако свържем случващото се на планетата с гореописаните политически разстройства, не е трудно да си представим как дългият успех на Америка в едно или две поколения ще стигне до тъжен край.

Прекалено мрачен ли съм? Надявам се. Съединените щати все още имат много козове в ръкава си - особено в областта на науката и технологиите - и потенциалните съперници имат свои собствени проблеми, които също са много сериозни.

Няма как да се очаква връщане към неоспоримото лидерство от 90-те години, но интелигентните реформи ще запазят сигурността и просперитета на страната и нейните основни политически ценности. Напускането на най-лошия президент в историята със сигурност ще го улесни.

Както легендарният бейзболист Бранч Рики веднъж каза, "късметът – това е резултатът от вашия замисъл." Американците вече не трябва да приемат, че успехът – това е тяхно неотнимаемо право по рождение или че Ото фон Бисмарк е бил прав, като е заявил, че „Бог помага на глупаците, пияниците и на Съединените американски щати“.

Ако американците искат бъдещето им да бъде толкова безоблачно, колкото миналото, те трябва да са готови да работят заедно - нещо, което почти забравихме как се правим през последните десетилетия. Ако не си спомним какво е това и как се постига, възможно е дългата полоса на късмета на Америка да приключи.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели