/Поглед.инфо/ Седмица след изобличението на Сиймор Хърш за експлозиите на тръбопровода “Северен поток”, все още няма дума, че псевдопрезидентът Байдън, който отрича каквото и да е знание или участие в предизвикването на военния акт в Балтийско море, ще предложи обяснение на американската общественост или ще се свърже с руския президент Владимир Путин. Но какво възможно обяснение може да се предложи, след като заговорниците на Байдън, милиони американци и Съветът за сигурност на Путин знаят истината.

Въпреки че отвличането на вниманието с балона да поглъща американските мейнстрийм медии с анонимните плаващи надуваеми глупости, сякаш за да се избегне неизбежния момент на истината. Във всеки случай, добро предположение е, че руснаците не се забалвяват от игричката, която администрацията на Байдън е измислила, за да отклони вниманието от реалността на кризата на ниво световна война.

Докато медиите продължават да гадаят, западните управляващи кръгове изглеждат спокойни, след като Русия досега беше сдържана и благоразумна в реакциите си по време на специалната си военна операция. Включително спрямо безмилостните лъжи на НАТО, но особено спрямо безчовечността на украинските нацисти. Налице е общ отказ от страна на американците да повярват, че Мечката някога ще си го върне.

Може би докато континенталната част на Европа се лута в енергийна и икономическа криза, която самата е предизвикала, там преживяват възраждане на изгубения суверенитет и осъзнаването на загубата на независимост в ръцете на САЩ.

Докато САЩ и останалата част от света очакват отговора на Русия на отричането администрацията на Байдън, легендарният професор, историк, философ и почетен политически анализатор Ноам Чомски ни напомни за безразсъдното и провокативно въздействие на оттеглянето на САЩ от споразуменията за контрол на оръжията по отношение ясно определените граници и законни интереси на сигурността на Русия.

Договорът за ПРО е подписан от президента Ричард Никсън през 1972 г. в Москва, като всеки участник е ограничен до малка част от своята територия. Руснаците избраха да защитят столицата си Москва, докато САЩ избраха да защитят шахтите за МКБР в Гранд Форк, Северна Дакота. Какво ви говори това?

Три дни след атаката от 11 сеппември, президентът Буш с вицепрезидента Дик Чейни до него решиха, че Договорът за ПРО е „реликва“ от Студената война, която е надживяла своята полезност. Обявявайки оттеглянето, цитирайки препятствието на Договора за САЩ да се защитават, сякаш могат да бъдат обект на нападение с балистични ракети от „терористи“ или „държави-изгнаници“ с достъп до сравними ядрени оръжия. Въпреки първоначалното си намерение за „неограничена продължителност“, ДПРО включва възможността за оттегляне в случай на „извънредни събития“, които застрашават „висшите интереси“ на страните. След това САЩ уведомиха Украйна, Беларус и Казахстан за намерението си. Това беше първият път, когато САЩ се оттеглиха от споразумение за ядрени оръжия, но не и последният.

Оттеглянето на ПРО позволи да бъдат разположени съоръжения за нападателни оръжия близо до руската граница, а Путин описа Договора като „крайъгълен камък“ на руската система за сигурност. В своето президентско обръщение към Федералното събрание през 2018 г. Путин говори за едностранното оттегляне на САЩ: „Ние направихме всичко възможно да разубедим американците да се оттеглят от договора. Всичко напразно. САЩ се оттеглиха от договора през 2002 г. Дори след това се опитахме да развием конструктивен диалог с американците. Всички наши предложения, абсолютно всички, бяха отхвърлени. През всичките тези години, всичките петнадесет години след оттеглянето на Съединените щати от Договора за противоракетна борба, ние последователно се опитвахме да включим отново американската страна в сериозни дискусии.“

До средата на 1990 г. президентът Бил Клинтън изостави „категоричното уверение“ на държавния секретар Джеймс Бейкър към руския президент Михаил Горбачов, че „няма да има разширяване“ на юрисдикцията на НАТО „един сантиметър на изток“. Както каза Горбачов през 2008 г.:„Американците бяха обещали, че НАТО няма да излиза извън границите на Германия след Студената война, но сега половината от Централна и Източна Европа са членове, така че какво стана с техните обещания? Това показва, че не може да им се има доверие.

В резултат на срещата на високо равнище в Малта през декември 1989 г. между президента Буш-старши и президента Горбачов, бившият посланик в Съветския съюз Джак Матлок каза, че„...ако Буш беше преизбран и Горбачов беше останал като президент на СССР, нямаше да има разширяване на НАТО по време на техния мандат”. Самият той казва, че лично се противопоставя на начина, по който НАТО се разширява в Източна Европа и че е трябвало да се положат повече усилия за създаване на цяла и “свободна Европа чрез разработване на нова структура за сигурност, включително с Русия“.

Освен това Робърт Гейтс, тогавашен заместник-съветник по националната сигурност, смята, че Горбачов е бил „накаран да вярва“, че „разширяването на НАТО на изток“ няма да се случи.

Договорът ракетите със среден обсег (ДРСМО) беше подписан от съветския президент Михаил Горбачов и президента Роналд Рейгън през 1987 г. в Рейкявик, Исландия, премахвайки хиляди ракети, които потенциално биха носили ядрени бойни глави. За чест на Горбачов и Рейгън, ДРСМО премахна цяла категория ядрени оръжия, като същевременно позволи непосредствени наблюдатели на унищожаването на ракети и проверка на място като част от мотото на Рейгън „вярвай, но проверявай“.

През 2019 г. президентът Доналд Тръмп обяви, че преустановява спазването на Договора и цитира разработването на забранена ракета от Русия, докато Путин контрира, че американската система за ПРО в Европа, която достига Москва, може да бъде използвана за нападателни цели. Договорът сложи край на отказа от трупане на оръжие в Европа, тъй като забрани ракетите с наземно изстрелване с обсег до 5000 километра.

През октомври 2018 г. съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън пристигна за двудневни разговори с руски официални лица, които нарекоха изтеглянето на ДРСМО като „опасно“ и „показване на липса на мъдрост“ като „грешка“. Известен с враждебността си срещу руснаците и споразуменията за контрол на въоръженията, Болтън също трябваше да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров и секретаря на руския Съвет за национална сигурност Николай Патрушев, както и с руския президент Владимир Путин, който търсеше „разяснения“ относно намеренията на САЩ.

В отговор Путин отрече каквото и да било нарушение на ДРСМО и обяви спиране на руското участие в него, за да развива ново поколение хиперзвукови ракети.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?