/Поглед.инфо/ Ако във вашата страна значителна етническа група – в този случай около 13 процента от населението – не се чувства удовлетворена и щастлива, това несъмнено е лошо за всички. Независимо кой е виновен за подобна ситуация. И ако тази група отдавна и много силно обвинява расизма и расистите във всички беди, тогава първата естествена реакция е съчувствието.
Но тази реакция продължава до момента, в който стане ясно как се борят с този расизъм. Вероятно мнозина са чували, че големите приятели на чернокожото население на САЩ, Демократическата партия, насаждат навсякъде – в армията, в държавния апарат, в училищата и пр. – така наречената „критична расова теория“. Всеки трябва да я изучава. Но едва ли много от нас знаят каква е тази теория и особено как се прилага на практика.
И ето една снимка от реалния живот: американската дълбока провнция, Университетът в Кентъки, където се открива Центърът за лечение на расови травми. Той се ръководи от д -р Кандис Харгонс, която преди това е изследвала в друга американска провинция темата за отношенията между половете, интимността, сексуалното обогатяване – и от този ъгъл – проблемите на расовата и социалната справедливост. Между другото, в Кентъки тя не изоставя темата за сексуалния живот на чернокожите, което я направи героиня на всички масови медии на демократите.
Така тя отвори споменатия център, който трябва да бъде посетен препоръчително-задължително преди всичко от преподавателите, включително и от деканите. Какво правят там те, освен да слушат внимателно Кендис с каменни лица? Подробности по тази тема изтекоха в консервативните медии, включително снимки на съответните записи. Те се провеждат върху специално разпространени типографски лисчета с полуграмотни надписи, чието значение се свежда до „стъпките, които предприемам“.
Стъпките – тоест практическите упражнения след семинарите – са: „четене на антирасистка литература“, „слушане на това, което казват студентите“, „заставям себе си да приема непълноценността на белите – а това наистина е трудно“. Има си хас, да не е трудно.
Имаше такава държава – СССР. И там се считаше за необходимо да се обхващат гражданите за партийно-политическо образование. Те събраха всички, както членовете на КПСС, така и не, поне веднъж седмично за семинари, политическа информация и други срещи. Някой скучно се изказваше, останалите бяха длъжни като минимум поне да не заспиват, а като максимум – да станат други хора, достойни за светлото бъдеще.
Това продължи дълго, много дълго. Нещо повече, през 20 -те години на такива събирания кипяха истински страсти, защото светлото бъдеще беше интересно за всички и за него бяха изразявани най -различни мнения. През 30 -те години на миналия век мненията бяха премахнати, но вече през 60 -те години и след това ритуалите за възпитание на възрастните предизвикваха меланхолия както сред тези, които ги изпълняваха, така и сред масовката, която беше карана там.
Изглежда, че американците бързо са прескочили от 20 -те си години до последния етап на това недомислие. Въпреки че има една фундаментална разлика между преподаватели от САЩ и техните неуспешни колеги от СССР, - и тази разлика, представете си, са парите.
Факт е, че антирасисткият сексолог Кендис започна с измъкването на пет хиляди долара от родния си университет (тя също работи допълнително, плюс поръчва визуални помагала и разпространява същите парчета хартия, които да попълнят расово непълноценните). Тя продължава с изнудването, първо на 50 хил., а след това и 250 хил. Последното, за да организира правилно методиката за приемане на студенти в университета, тоест да даде на расово потиснатите още повече места, независимо от способностите им в науката.
Що се отнася до потисничеството, никой в съвременните Съединени щати все още не е виждал тълпи бели, които биха били чернокожи, просто така, без особена причина. Виж, обратните примери – колкото искате. И все пак негрите съобщават, че изгарят от дългогодишна отчаяна омраза, за което има основателни и легитимни причини.
Ето един малък пример: холивудската актриса Мила Кунис и съпругът й споделиха в социалните мрежи своето ноу-хау – за това, че не мият децата си. Тоест, те се измиват, но само ако мръсотията от тях вече пада или ако се усеща съответната миризма. Въпросът, разбира се, е личен – техните деца, техните проблеми (или може би семейството изобщо се шегува).
Тази бяла двойка обаче беше нападната от чернокожи активисти, които започнаха да обясняват, че да не се мият деца, ако родителите са мързеливи, е типична „бяла привилегия“, която прави тези бели по-непълноценни (виж по -горе).
Защото е толкова лесно да се шегувате на тази тема, нека се опита потиснатият черен да не мие децата си – и социалните служби ще му ги отнемат. В подкрепа има статистика: въпреки че чернокожите съставляват 14 % от общото детско население, 22 % от тях са взети от родителите им и изпратени на друго място, включително при приемни родители и домове за сираци. Следователно, заключават активистите, ние винаги измиваме децата си, но какво от това – измиваме се постоянно, защото в страната има система за „наблюдение, контрол и разделяне“ на чернокожи семейства. Не знаете какво означава да си черен.
От друга страна, защо такава система би започнала да се оформя – от общи расистки предразсъдъци? Може би в черната общност наистина е имало (и има) всевъзможни поведенчески особености, поради които агресивните подобрители на човешката природа са стигнали до тази ярка идея, отново в стила на двадесетте години на СССР- идеята за принудително социално възпитание на децата?
Между другото, от гледна точка на стила на мислене, това са същите хора със същия манталитет, които сега организират семинари за превъзпитание на белите и им внушават тезата за „бялата непълноценност“ с цел насаждане на расова хармония. Просто преди се опитваха да направят нещо с черната общност, но сега решиха, че е по -добре да подхванат работата от другата страна. И нека отбележим, че „критичната расова теория“ се разпространява не само от чернокожи, именно белите леви активисти са много по -активни от тях. Освен всичко друго, от това може също да припечелите нещо.
В един момент от историята, очевидно всяка страна може да се окаже полигон за практикуване на методи за масова обработка на мозъци, като „обработените“ след това унищожават тази страна. Преди това беше СССР – сега можем да използваме примера на Съединените щати, за да се научим как да не действаме в трудния въпрос за установявантое на отношенията между различни групи хора. Няма значение дали става въпрос за цвят на кожата, ежедневни навици или политически убеждения.
Превод: ЕС