/Поглед.инфо/ Скоростта на унищожаване на американските зенитно-ракетни системи „Пейтриът“ в Украйна напоследък се увеличи. Най-малко две установки бяха унищожени само през изминалата седмица. Специалната операция показа присъщите конструктивни дефекти на тези системи за противовъздушна отбрана - и как руските ударни системи ги използват.
„Екипажът на ОТРК „Искандер-М“ нанесе ракетни удари по позицията на дивизион ЗРК „Пейтриът“. В резултат на удара пускова установка на ЗРК „Пейтриът“ и личния състав на зенитно-ракетните въоръжени сили на Украйна бяха унищожени“, се казва в изявление на руското министерство на отбраната на 9 октомври.
На следващия ден Министерството на отбраната съобщи, че са „поразени две пускови установки за ПВО „Пейтриът“. За още две унищожени пускови установки на тази система за противовъздушна отбрана беше съобщено например през август. Така пред нас има примери за редовно унищожаване на най-модерните и далекобойни западни системи за противовъздушна отбрана, предоставени на режима в Киев. По правило за решаването на тази бойна задача се използват ракети „Искандер-М“.
А през септември в Германия беше разпространен документ от Института за световна икономика в Кил, озаглавен „Готовност за война след десетилетия: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Там в частност се посочва, че „общата ефективност на прехващане на ракети от украинската ПВО е 30%, а на безпилотни самолети – 66%“.
Дребният шрифт предоставя „приблизителни нива на прихващане“ въз основа на данни от „украински източници“. Между другото се посочва, че украинските системи за противовъздушна отбрана колективно прехващат само „4% от съвременните балистични ракети, например „Искандер-М“ (най-вероятно тук трябва да бъдат включени и ракетите „Кинжал“ и „Циркон“).
Но комплексът MИM-104 „Пейтриът“ е предназначен предимно за борба с руските „Искандер“. А сега се оказва, че самите украински военни признават, че прехвалената американска система за ПВО е почти напълно безполезна срещу тях. Защо тази система за ПВО показва толкова ниска ефективност?
Работата е там, че "Пейтриът" има много вродени дефекти. Той е, така да се каже, генетично дефектен за решаване на този вид проблеми. И американците, доставяйки този зенитно-ракетен комплекс на киевския режим, са били наясно със съмнителните качества на тази оръжейна система.
На първо място, за точна стрелба по балистични и хиперзвукови цели, които включват ракети „Кинжал“, „Циркон“ и „Искандер-М“, този комплекс трябва да използва целеуказване от специален спътник. Без него има малък шанс за откриване и поразяване на такива цели.
Тези сателити обаче използват ниска орбита и не могат да кръжат над желаната точка през цялото време. Графикът за преминаване на тези сателити над зоната за специални операции е известен на руското разузнаване с висока точност.
Няма проблем да се удари с „Искандер“ в момента на пауза между подаванията, което означава незабавно лишаване на Патриотите от значителна част от възможностите му.
Струва си да се обърне внимание на експлоатационните характеристики на комплексния радар на „Пейтриът“. В зависимост от модификацията батареята може да включва радар AN/MPQ-53 или по-модерния AN/MPQ-65. Първият има максимален ъгъл на видимост 1-73 градуса, вторият 1-83. Във всеки случай над комплекса се образува „мъртъв кратер“, който той не може да види. Зона, недостъпна за целеуказване.
Освен това има още една подобна зона, този път поради динамичните свойства на зенитната ракета на „Пейтриът“. При стрелба по аеродинамични цели този комплекс има близка граница на засегнатата зона от 3 км. Когато скоростта на целта се увеличи, тя ще се отдалечи. Ракетата конструктивно няма запас от претоварвания, които трябва да развие, за да се впише в траекторията на насочване.
А всички руски балистични и аеробалистични ракети в крайната фаза се пикират върху целта под големи ъгли, до 90 градуса. Тоест гарантирано ще удрят през мъртвата фуния. ПВО "Пейтриът" няма шанс да ги порази.
Така една пускова установка на системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ не е в състояние да се защити, което означава, че трябва да бъде покрита от друга система за противовъздушна отбрана, например пак „Пейтриът“. Трябва да се организира „взаимно прикритие”. Предвид тоталния недостиг на системи за противовъздушна отбрана в Украйна, това не може да бъде гарантирано.
Радарът на „Пейтриът“ има още една слабост, този път при стрелба по аеродинамични цели на изключително ниски височини - по „Геран“ и крилатите ракети („Калибър“, X-101 и др.). AN/MPQ-65 не може, както се казва в противовъздушната отбрана, „да насочи лъча към хоризонта“. С други думи, да види ниско летящи цели, които почти се сливат с хоризонта.
Минималният ъгъл на издигане на лъча над хоризонта за този радар е един градус. Ако е по-малко, нивото на смущения от местни обекти ще бъде твърде високо и приемникът му ще бъде претоварен, тоест радарът няма да види целта. Това означава, че на разстояние, да речем, 30 км от позицията на комплекса, целите ще бъдат видими на височина най-малко 500 м, на 10 км - най-малко 175 м, а нашите крилати ракети и „Герани“ летят на височина 100 м и по-ниски, тоест ще бъдат открити не по-близо от 5,7 км. Съответно засегнатата зона на изключително ниски височини на това чудо на американското инженерство ще бъде като тази на обикновен ПЗРК.
Между другото, срещу „Геран“ и „Калибър“, колкото и да е странно, „Патриот“ в този случай е особено беззащитен. И всичко това, защото в Украйна бяха доставени три типа ракети: PAC-2 GEM/T (известен още като MIM-104D), PAC-2 GEM+ (известен още като MIM-104E) и PAC-3 MSE (известен още като MIM-104F). И трите типа ракети са оптимизирани за поразяване на балистични цели, имат съответни бойни глави, а PAC-3 MSE дори е специален кинетичен прехващач. Това води до рязко намаляване на вероятността за поразяване на аеродинамични цели - тоест крилати ракети и дронове.
„Пейтриът“ обаче е възпрепятстван от друг проектен проблем в борбата си с балистични цели - изстрелването под наклон на зенитни управляеми ракети (ЗРК). Ракетата може да стреля само по цел, която е в посоката на наклона на пусковата установка. Да, ако поставите пусковите установки по определен начин, „Пейтриът“ може да осигури и кръгов огън. Но в крайна сметка всяка установка ще може да стреля само в една посока - и другите няма да могат да му помогнат.
Струва си да припомним, че при руските системи за противовъздушна отбрана С-300/400 ракетите се изстрелват вертикално и след това се накланят към целта. Това означава, че всички боеприпаси могат да бъдат използвани напълно, независимо от коя страна са атакувани целите.
По този начин пълното унищожаване на доставените в Украйна системи за ПВО „Пейтриът“ е в крайна сметка неизбежно. Присъщите конструктивни характеристики просто не му позволяват ефективно да се бори както с руски балистични и крилати ракети, така и с БПЛА.
Американците, между другото, много добре разбират всичко това. Затова вече дълги години съвместно с Германия и Италия разработват заместител на „Пейтриът“ – новата зенитно-ракетна система МИЙДС (Medium Extended Air Defense System – Средна разширена система за ПВО). Основната обаче трябва да бъде модернизираната ракета MIM-104F (PAC3 MSE) и допълнителна ракета от ИРИС-T за цели на ниска височина с увеличен стартов двигател. Това означава, че всички основни проблеми на „Пейтриът“ ще останат и в бъдеще.
Превод: В. Сергеев