/Поглед.инфо/ САЩ спешно ще увеличат доставките на оръжия и боеприпаси за нуждите на “Цахал” и други израелски сили за сигурност. Според Антъни Блинкен той е отлетял за Израел с тази новина не само като държавен секретар на САЩ, но и „като евреин“.
Шефът на Държавния департамент спомена произхода си най-вече, за да плюе отново в руската посока. „Моят дядо Морис Блинкен бяга от еврейските погроми в Русия“, обяви американският гост.
Формално това е така. Блинкен-старши обаче бяга от Киев, където Блинкен-младши обича да пътува със скъпи подаръци. Еврейските погроми по време на Руската империя се случват главно на територията на Украйна и Молдова.
Тоест Блинкен е преди всичко негодник, а това че е евреин е просто съвпадение. САЩ щяха да се притекат на помощ на Израел във всеки случай, независимо дали държавният им секретар беше евреин или не. Израел е стълб на влияние в Близкия изток, който Вашингтон все още не може да загуби, независимо от коя партия принадлежи президентът.
Американско-израелският съюз е константа. Но всяка година той все по-малко отговаря на социалните реалности в САЩ. Просто казано, правителството не е в крак с народа си.
Проучванията на общественото мнение показват, че повече от половината американци подкрепят Израел в близкоизточния конфликт, докато по-малко от една трета - 31 процента - симпатизират на Палестина. Но това е повече от всякога и значително повече от преди петнадесет години, когато израелците проведоха предишната си широкомащабна операция „Лято олово“ в Газа.
И най-важното е, че сред демократите (т.е. в партията на президента Байдън и държавния секретар Блинкен) пропалестинско настроените гласоподаватели сега са мнозинство, въпреки че мюсюлманите в САЩ са само 1,5%. Всички други симпатизанти са либерали и левичари, често черни, въпреки че има странни изключения като белите американски антисемити.
Но сега не говорим за тях, а напротив, за евреите: дори евреите участват в съвременните пропалестински акции.
Това не са ортодоксални евреи, които вярват, че Израел е грешна държава, защото противоречи на волята на Всемогъщия: да се пресъздаде еврейската държавност не по-рано от идването на Месията. Такива хора съществуват от края на 40-те години на миналия век, добавяйки допълнителна екзотика към противоречията в Близкия изток.
Това са млади, нерелигиозни американски евреи. Ситуацията, когато една баба се обажда на внука си от Хайфа в Ню Йорк (където има повече евреи, отколкото в Тел Авив) и научава от наследника, че живее „в окупираща държава“, вече не е клюка от Брайтън Бийч, а реални случки.
Докато “Цахал” отмъщаваха за атаката на Хамас и заличаваха Ивицата Газа в развалини, кампусите на най-големите американски университети протестираха и настояваха да се разправят с „израелската армия“, точно както стоманодобивниците от Урал и членовете на Комсомола в Белгородска област искаха същото в края на съветските години.
Дори движението “Черните животи имат значение” подкрепи Палестина, а уж до вчера мейнстрийм медиите в Америка убедиха читателите: ако ЧЖИЗ иска нещо, тогава го извадете и го подайте - било то компенсация за робството през предишния век или освобождаването на градовете, за да могат хората в неравностойно положение да възстановят справедливостта (тоест да грабят за собствено удоволствие).
Въпреки всичко това малко са хората на Капитолийския хълм, които говорят против съюзническата политика спрямо Израел. Изключение правят малцината изолационисти в Републиканската партия, които изобщо не искат да помагат на никого, а техните антиподи са група „червени“ депутати под неофициалното ръководство на Александрия Окасио-Кортес. Те наричат себе си „Отрядът“, подкрепят крайнолеви ценности – но има само осем такива в 435-местната Камара на представителите.
Този дисбаланс едва ли ще продължи дълго: Америка се движи наляво пред очите ни, премахвайки предишни догми. И новото поколение може също да посегне на догмата за непоколебима подкрепа за Израел.
Блинкен вече е принуден да маневрира. Да, той обеща на Израел оръжия и каза, че последствията от атаката на Хамас са „десет пъти по-лоши от 11 септември“ (ако изчислите броя на жертвите пропорционално на населението), но след това се срещна с палестинския президент Махмуд Абас.
Това е, ако искате, сигнал. Американците не се преструваха, че проблемът е само в агресията на групировката ХАМАС и че случващото се не е част от по-големия близкоизточен конфликт, в центъра на който е липсата на пълноценна държава сред палестинските араби.
Американците започнаха леко да тласкат Израел към необходимостта от създаване на такава държава, въпреки всички „но“, „това е нереалистично“ и „сега определено не е възможно“. Впоследствие те ще настояват повече и самите израелци знаят как се случват подобни промени: много страни в Европа, където има значително повече левичари и мюсюлмани, отколкото в Съединените щати, преди няколко десетилетия преминаха в отношенията с Израел от недвусмислена подкрепа към редовна критика.
През следващите години САЩ няма да изоставят израелците, но по-късно със сигурност ще ги изоставят, както изоставиха съюзниците си в Афганистан. Това ще стане по-късно, отколкото в случая с Украйна, но по принцип едва ли ще може да се избегне. Международният пейзаж за бъдещето заплашва да стане значително по-антиизраелски, отколкото през последната четвърт на ХХ век.
Да посрещнеш това бъдеще в състояние на екзистенциален конфликт с арабските си съседи означава да изложиш собственото си цивилно население. Когато ХАМАС нападна, те гинаха със стотици, въпреки технологичния напредък, американската помощ, богатия опит, тоест всичко, благодарение на което се смята, че Израел все още съществува.
Прекаленото самочувствие, абсолютната несговорчивост и непоколебимата вяра в световната диаспора вече доведоха до тежък махмурлук за целия арменски народ и кадри от обезлюдения Степанакерт - в някои отношения не по-малко ужасни, отколкото от разрушената Газа.
Възможно е да избегнете това, като се подготвите за деня, когато враговете са смъртоносно мощни, а съюзниците са безнадеждно далечни. Но само с цената на признаване на реалността (демографска, военно-техническа, външнополитическа) и отстъпки на Палестина. Отстъпките са много болезнени, но не фатални, за разлика от възможната катастрофа на едно тревожно бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?