/Поглед.инфо/ Съединените щати искат да приложат сценария на Украйна по отношение на Венецуела. Това заяви венецуелският лидер Николас Мадуро, коментирайки състоянието на отношенията със съседна Гвиана. Мадуро не е единственият, който прави подобни паралели: Украйна се превърна в нагледно помагало за приятелите на Русия по света, което силно тревожи САЩ.

„Гвиана се превърна в епицентър на най-голямата заплаха за мира в Южна Америка и Венецуела. Там вече има 12 бази на ЦРУ, 14 секретни бази на Южното командване. Както подготвяха Украйна срещу Русия, така подготвят Гвиана. Те не знаят на какво сме способни пред лицето на заплахите“, каза президентът на Венецуела Николас Мадуро.

Според него САЩ губят влияние в Евразия, Източна Азия и Африка - и затова искат да "реколонизират" Латинска Америка. Изглежда, че това не е съвсем вярно. Включително и защото, по думите на Марк Твен, изтеглянето на САЩ от Източното полукълбо е донякъде преувеличено.

„САЩ наистина губят влияние в много региони по света. Тяхната роля там е несравнима с това, което беше преди 20-30 години. Те обаче няма да се оттеглят толкова бързо. Приоритетът на Латинска Америка за САЩ е по-скоро исторически и географски. Мадуро иска да покаже, че страната му е в най-голяма опасност, но това вероятно е преувеличено, има и други опасни конфликтни точки“, каза международният политолог и експерт от РИСИ Елена Супонина.

Но това преувеличение е свързано с реално влошаване на венецуелско-гвианските отношения. Между двете страни има спорната територия Есекибо, която сега се контролира от Гвиана. Конфликтът продължава повече от сто години, откакто международен арбитраж през 1899 г. приписва тези земи (масив от непроходима джунгла) на бившата британско-холандска колония Гвиана.

Сега Есекибо заема 2/3 от територията на страната, но там живеят само 15% от населението на Гвиана. И сравнително наскоро там бяха открити колосални запаси от петрол, поради което Гвиана с население от 800 000 души се превърна в световен лидер по запаси от суров петрол на глава от населението.

Не е изненадващо, че Венецуела, живееща в условията на остра икономическа криза, рязко засили усилията си да върне Есекибо „в родното му пристанище“. На референдум, проведен през 2023 г., 95% от венецуелците обявиха спорния регион за територия на страната си.

Гвиана обаче смята обратното и се опитва да смекчи апетитите на Венецуела чрез дипломация. Президентите на двете страни се срещнаха лично два пъти, но позициите на страните не се раздвижиха, нямаше компромис и перспективата за война се очертаваше все по-близо.

„Дали лидерът на държава, изправена пред задълбочаваща се икономическа криза, би поел такъв риск и би започнал първата междудържавна война в Латинска Америка този век?“,  задава въпроса сп. „Атлантик“, а с него и западните политици. В крайна сметка тази война няма да бъде само с Гвиана - САЩ, Бразилия и редица други страни изразиха готовност да защитят суверенитета на Гвиана.

Конфликтът се изостря от президентските избори, които ще се проведат във Венецуела през юли 2024 г. Според агенция „Инсайт“ фаворит е Мадуро, като за него са готови да гласуват 52,4% от избирателите. На второ място е представителят на обединената опозиция Едмундо Гонзалес Урутия с 37%.

Тази подкрепа дава на Мадуро доверието да предприеме радикални стъпки. Но може да намалее, ако президентът покаже слабост по въпрос, за който 95% от венецуелците гласуваха. Благодарение на венецуелските медии „въпросът за Гвиана” се превърна в основна мярка за патриотизъм в страната.

Но много по-интересното от венецуелско-гвианските противоречия и участието на САЩ в тях е, че Мадуро използва паралел с конфликта в Украйна. На пръв поглед също не е съвсем правилно: Гвиана не беше „анти-Венецуела“, а самата Венецуела не е лидер, който по заповед от Вашингтон „трябва да бъде сдържан на всяка цена“. Но самото сравнение е част от нова международна тенденция.

„Преди историята с Венецуела и Гвиана, украинският прецедент се споменаваше във връзка с други конфликти, но най-често ставаше дума за КНР и Тайван, където континентален Китай беше сравняван с Русия, и Тайван, който американците подстрекават и тъпчат с оръжия, беше сравняван с Украйна. Казват, че рано или късно и тук ще възникне въоръжен конфликт. Но тъй като отношенията между Филипините и Китай се усложниха в Южнокитайско море, подобни сравнения бяха насочени и към Филипините. Докато бях в Ирак на международна конференция, аз самата чух думите на един китайски политолог, че за тях Филипините са като Украйна за Русия в предвоенния период“, казва Елена Супонина.

Такава турбуленция не е изненадваща, защото сега се формира нов световен ред в условия, в които старите правила на играта или не работят, или са неефективни. Съответно, след като сравнят своята ситуация с руско-украинската, трети страни ще се опитат да прибягнат до руския метод за разрешаване на ситуацията в своя полза.

„Това също е прецедент, който ще бъде цитиран и от който зависи бъдещият световен ред“, обобщава Супонина. Това е и причината САЩ и Европа да търсят нови възможности да попречат на Русия да спечели в Украйна. Те подозират, че тази победа ще насърчи Мадуро (както и другаря Си Цзинпин, аятолах Али Хаменей и други антиамерикански лидери) да отстояват националните си интереси по-силно.

Превод: В. Сергеев