/Поглед.инфо/ Проучванията на общественото мнение показват, че все повече американци смятат социализма за добър за Съединените щати - те все още са по-малко от тези, които го оценяват негативно, но разликата постепенно се затваря. Нещо повече, 70% от демократите вече са изразили положително отношение към социализма, което означава, че съперникът на Тръмп на изборите през 2020 г. ще бъде кандидат със социалдемократична програма. Ще може ли той да победи сегашния президент?
Както показа едно неотдавнашно проучване на „Галъп”, 43% от американците смятат социализма за благословия за Америка - срещу 51%, които смятат, че той ще навреди на страната. Броят на привържениците на социализма сред младите хора (под 35 години) е 58%, сред небялото население като цяло - 57, сред всички жени - 48 (с 47, които го смятат за вреден).
Разбира се, идеите за социализма в САЩ са много различни от нашите и дори от европейските. Фактът, че сега става все по-популярен в Щатите, е правилно да се нарече социалдемокрация в европейския смисъл - разпределението на националния доход чрез високи данъци върху богатите, много внимание на държавната подкрепа за образование и здравеопазване. Американците, особено младите и небелите, са уморени от все по-неравностойно, по същество кастово общество и искат фундаментални промени както в тяхната социална структура, така и в политическата система.
Още през 2016 г. те трябваше да направят избор между двама открити антисистемни бунтовници: Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, социалистически сенатор, който уверено спечели първичните избори на Демократическата партия. Но с помощта на вътрешни партийни измами Хилари Клинтън осигури номинацията си, която след това, за изненада на елита, загуби от Тръмп.
През 2020 г. ситуацията ще се повтори: не в смисъл, че на Тръмп ще се противопоставя Джо Байдън, кандидат от „Вашингтонското блато“, а че обикновените демократи ще подкрепят човек с леви възгледи. И този път апаратът на Демократическата партия няма да може да прокара човек, удобен за елитите, защото цената на това ще бъде не само загубата му пред Тръмп, но и разцепването на самата Демократическа партия.
И макар че сега социологическите проучвания показват значително и дори нарастващо предимство на Байдън над Сандърс (който отново издигна кандидатурата си), би било наивно да се изхожда от тези данни: година и половина преди изборите това не означава нищо. Администрацията на Тръмп с всички сили ще накисва Байдън (с помощта на различни видове компрометиращи материали, включително тези от украински произход). И така шансовете, че той ще напусне надпреварата преди изборите, изглежда са много големи. Много по-важно е, че по принцип Байдън не съответства на идеите на обикновения демократичен избирател за това какъв трябва да бъде неговият кандидат.
И те са такива, че от 60 до 70% от привържениците на Демократическата партия смятат социализма за благоприятен за Съединените щати. Демократическата партия фактически се превърна в лява социалдемократическа партия и Байдън няма да успее да се придвижи напред в нея. Разбира се, той може да започне да говори с леви лозунги, да обещае да вземе ляв вицепрезидент. Но избирателите искат своя кандидат за президент - и те ще го получат. Но дали Бърни Сандърс (който вече е на 79 години по време на изборите) или някой друг (неочакван, макар и сега сред онези, които са номинирани, има такива като „левия“ сенатор Елизабет Уорън), ще се докажат на предварителните избори, до които има още осем месеца?
Същото проучване показва, че 47% от американците са готови да гласуват за социалист, като той достига до 74% сред демократите. Да, „социалистът” все още получава по-малък процент от кандидат „мюсюлманин” и „гей” , но преди десет години по-малко от половината от демократите бяха готови да гласуват за социалисти, а преди 20-30 години думата „социалист“ беше в Съединените щати обиден термин, не много по-различен от „комунист”. Партията отива наляво и този процес далеч не е приключил.
Какво означава това за Тръмп? Той вече има възможност да обедини около себе си всички онези, които са против социалистическия кандидат - и да спечели изборите през 2020 година. Но до 2024 г. лявата вълна ще стане още по-силна и лидерите ще пораснат, като конгресмена от Ню Йорк и звездата на лявото крило на Демократическата партия, Александрия Окасио-Кортес. Този бивш обществен активист от Бронкс, дъщеря на пуерториканци, триумфално спечели място в Конгреса миналата година. Но на 29-годишна възраст тя не може да участва в президентските избори. На 35 години (възрастта, от която можете да бъдете избрана за президент) тя ще бъде точно в навечерието на изборите през ноември 2024 година. Въпреки всичките си наивни идеи, по това време тя ще има още повече поддръжници в Щатите като цяло, защото поколението на настоящите поддръжници на социализма ще бъде попълнено с още по-лява младеж.
Означава ли това, че Съединените щати са обречени на ляво, че след Тръмп през 2024 г. някой социалист ще стане президент (не непременно Кортес, но почти със сигурност жена)? Не - защото очарованието от лявата идея, макар и причинено от напълно обективните затруднения на Щатите (вътрешни и външни), все още не се е вкоренила дълбоко.
Да, повечето американци са съгласни, че животът на един обикновен човек става все по-сложен и структурата на обществото е несправедлива и нещо трябва да се промени, защото елитът е изгнил. Но обичайният бял американец (все още съставляващ мнозинството в САЩ) все още е предпазлив по отношение на каквото и да е правителствено регулиране само по себе си, да не говорим за „социализъм“, макар и с американските особености. Нещо повече, колкото повече социалистически идеи се разпространяват сред етническите малцинства и либералните жители на мегаполисите, толкова повече бивша „едноетажна Америка“ се чувства застрашена от своите ценности и начин на живот.
В края на краищата, „американският социализъм” е не само за „повече държава” и „данъци за богатите”, но е и за правата на всяко малцинство, тоест за целия набор от либерални ценности (от легализацията на наркотиците до „бялото покаяние”). И това, разбира се, плаши „обикновените американци”.
Ако Тръмп успее не само да запази икономическия растеж, но и да удари „вашингтонското блато” (тоест елитите), това ще му осигури подкрепата на бялата консервативна и центристка Америка. Присъствието на Тръмп в Белия дом е в голяма степен против нарастващата популярност на социалистическите възгледи, защото за мнозинството е просто важно президентът да се бори срещу наялия се и изолирал се от народа елит, а не как точно прави това.
Фактът, че Тръмп е мразен от „богатите и известните” е най-добрата реклама за него сред американските работници. Както и фактът, че той наистина се опитва да „направи отново Америка велика”, тоест да повиши падналото индустриално производство и да обнови остарялата инфраструктура. И данъчната тежест за средната класа е намаляла. Това е козът му, който има достатъчно плюсове в очите на средностатистическите американци.
Ако сега Клинтън седеше в Белия дом, растежът на социалистическите настроения би бил по-силен. Защото, въпреки че формално демократите ще преследват по-справедлива политика на думи (като се започне с Обама, когото опонентите му обичат да наричат „социалист“), нямаше да има реално преразпределение на доходите. И точно това искат истинските социалисти - като Кортес или Сандърс - и точно това плаши средния американец, който си е втълпил, че „те ще започнат с богатите, а след това ще стигнат до нас”.
Преминаването през социализма всъщност е полезно за Америка, ако, разбира се, изобщо ѝ е писано да оцелее като единна държава. Защото противоречията между интересите на глобалистично настроените елити (финансови и политически), наследствени и претендиращи за глобално господство и интересите на обикновения средностатистически работник наистина станаха ярки. Трудолюбивият патриот на Съединените щати като национална държава не се интересува от военни бази в Близкия изток и санкции срещу Русия, той „се обижда на властта” за влошаващата се инфраструктура. За елита няма значение колко още мексиканци ще се преместят в Щатите: за него е значително по-важно американското население да не му пречи в глобалната игра световната геополитическа и геоикономическа карта”.
Несправедливостта наистина може да убие САЩ или да доведе властта до псевдосоциалистически реформатори (защото всъщност космополитните либерали от „Вашингтонското блато” ще стоят зад всяка Кортес, като по този начин ще се опитат да изпуснат парата на обществения гняв. Има обаче трета възможност, която Доналд Тръмп се опитва да постигне: рестартиране на американската мечта и икономика, изтласкване на антинационалния елит от властта и изоставянето на претенциите за глобално господство. От това дали ще успее да направи това, зависи дали американският социализъм ще продължи своя победен поход.
Превод: В.Сергеев