/Поглед.инфо/ Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли американските войски от Сирия прозвуча като гръм от ясно небе. Първите две денонощия коментаторите все още се съмняваха дали това решение ще се въплъти на практика, а няма да остане поредния „туит“ в профила на президента. Но след това последва гръмката оставка на министъра на отбраната, „Бясното куче“ Матис и не оставаха никакви съмнения. САЩ се изтеглят от Сирия! А след това последва и директивата на Пентагона, съгласно която в стодневен срок Сирия трябва да бъде напусната от около 2000 американски военнослужещи, които, според руските оценки, се намират в 20 бази. Освен това след изтичането на този срок трябва да бъдат прекратени и въздушните удари на САЩ в тези райони.
Изтеглянето на американците от Сирия е удар преди всичко по сирийските кюрди. Именно американците им помагаха те напълно да се отделят от Дамаск и дори да обявят собствена автономия. Така през март 2016 г. бе обявено създаването на федеративен регион в районите източно от Ефрат, където кюрдите дори проведоха серия от местни избори на различно равнище и формираха правителство. Това правителство се опира на един вид армия – сформиралите се тук в хода на гражданската война кюрдски отряди. Всичко това се проведе под въздушното и наземно прикритие на САЩ, чиято авиация и полеви бази блокираха всички опити на Дамаск да си върнат териториите. Именно в този регион, по време на един такъв опит частите на руската частна военна компания „Вагнер“ попаднаха под ударите на американците и понесоха загуби. И сега американците си тръгват.
В сирийски Кюрдистан тази новина предизвика ефекта на взривила се бомба. Това решение на Тръмп се нарича там предателство и удар с нож в гърба. Мъката и паниката на кюрдите са разбираеми. Сега те, за да оцелеят, трябва да водят преговори с Дамаск и да се отказват от плановете за независимост. Впрочем, наблюдателите от самото начало предупреждаваха кюрдите, че те не са нищо повече от дребна разменна монета в голямата игра на САЩ и че американците, ако им се отдаде възможност, ще ги пожертват без никакви сантименталности. Така и стана…
Впрочем, Дамаск днес едва ли ще се заеме с мащабно прочистване на Кюрдистан. Новите обвинения в жестокост към цивилното население не са му нужни и затова, с голяма вероятност по време на преговорите кюрдите ще могат дори да си изпросят определена автономия в състава на Сирия. В някои източници вече се появи информацията за начало на преговорите с представителите на сирийските власти в град Ел Камишли в североизточната част на страната по въпроса за предаването на териториите източно от Ефрат под контрола на Дамаск. Едновременно с това се съобщава за изпращане на делегация, близка до Кюрдската работническа партия от иракски Кюрдистан в сирийската столица за преговори за примирие при едно условие: обявяване на обща амнистия за кюрдите.
Очевидно е, че решението за извеждането на войските от Турция ще задвижи всички тектонични плочи в региона. Решението стана истински празник за Анкара, за която кюрдският въпрос исторически е крайъгълен камък за вътрешната сигурност. Да говорим ли, че Анкара бе крайно недоволна от подкрепата към кюрдите от страна на САЩ и това я отдалечи силно от Вашингтон. Малко преди обявяването на извеждането на американските войски, президентът Ердоган обяви готвена военна операция в региона източно от Ефрат. След това Турция изпрати допълнителни сили на границата със Сирия. И сега нищо няма да спре турците да се разправят със заклетите си врагове. При това, за разлика от Дамаск, Анкара никак не се бои да проведе в региона истинска наказателна експедиция и да унищожи цялата автономия като такава.
Извеждането на войските от Сирия оголва още един проблем, който рядко се чува, свързан с американското присъствие, но който е очевиден за всички експерти – това е сдържането на Иран. Именно американското присъствие в Кюрдистан не позволява на иранците окончателно да затворят шиитската дъга Иран-Ирак-Сирия-Ливан. И ако Дамаск си върне контрола над тези региони, то политически ще спечели Иран, което ще стане крайно болезнена новина за Израел, който дори не бе предупреден за готвещото се решение на Тръмп. Както твърдят израелските вестници, министър-председателят Бенямин Нетаняху е разбрал за намерението на Доналд Тръмп едва пет минути преди да бъде съобщено официално за готвеното изтегляне на войските. Това решение, на практика, обезценява всички усилия на Биби по противодействие на засилването на позициите нае Иран и в перспектива може да му струва длъжността. Коментаторите вече са успели да нарекат това лично отмъщение на американските хасиди, тясно свързани със семейство Тръмп срещу израелските либерали от партия „Ликуд“, стоящи зад опитите за свалянето на Тръмп чрез импийчмънт.
Очевидно е, че тази политическа лавина, детонирана с решението за извеждането на войските, няма как да не е повлякла и министъра на отбраната Матис, който предпочита политическата канадска борба пред политическия шахмат. За него изтеглянето на войските от Сирия стана лично поражение и предателство на американските интереси в координационната система, където САЩ диктуват волята си по целия свят. И неговата оставка най-вероятно е знак, че правилата на политическата игра започват да се променят. За Русия оставката на „Бясното куче“ е положителна новина, без съмнение. Нали именно Матис бе непримиримият враг на Русия и привърженик на острото противостоене с нея. Именно Матис убеди Тръмп да предостави летално оръжие на Украйна и всячески да се засилва нейната отбранителна способност. Той първи, още преди да се изяснят всички обстоятелства се изказа и подкрепи позицията на Украйна след инцидента в Черно море през ноември. И сега го няма. Прав му път.
Превод: В.Сергеев