/Поглед.инфо/ Ядрената война стана много по-близка. Първата дълбоко модернизирана ядрена бомба от семейството B61 е сглобена в завода на Pantex в Тексас. Американските специалисти значително преработиха корпуса и системата за управление на боеприпасите. Бомбата загуби парашута си и получи аеродинамични кормила; в опашната секция беше поставена високопрецизна система за позициониране, която й позволява да се пуска бомбата от значително по-голяма височина. Почти идеално оръжие за локални конфликти.

В края на октомври 2021 г. 14 западни страни разработиха и разиграха сценарий за ядрена война на границата с Русия като част от годишното учение на НАТО. Сред другите новости на военната индустрия в ученията беше използван масогабаритен модел на ядрена бомба от типа В61-12. И сега САЩ официално обявиха пускането на "обявения" модел в производство.

Заместник-министърът на енергетиката и същевременно ръководител на NNSA Джил Хруби подчерта, че след модернизацията бомбата има по-голяма точност и надеждност на действие и може да бъде доставен до целта както от сегашните модели на въоръжение във ВВС, така и от перспективните разработки на въздушни превозвачи.

Втората младост на B61

Работата по проекта отне повече от девет години, въпреки факта, че B61-12 не се произвеждат от нулата, а са създадени от същите преградни черупки от трите предишни поколения: B61-3, B61-4, B61-7. По време на такава работа специалистите на NNSA анализират и отстраняват старите боеприпаси и, ако е необходимо, променят както ядрените, така и неядрени елементи. В резултат на това експлоатационният живот на бомбите се удължава с 20 години, а самите те получават принципно нови възможности.

От актуализираните ядрени оръжия не се направи тайна: напротив, Пентагонът буквално парадира с програмата си. Първото изпитание, за което стана известно на журналистите, беше извършено през 2015 г., около три години след началото на проекта. След това продуктът беше тестван на изпитателната площадка площадка на Тонопа в Невада. Носител беше тежкият изтребител F-15E Strike Eagle.

През годините от американските служители и официални лица изтече много информация за боеприпасите. Например заместник-министърът на енергетиката Франк Клоц, който също ръководеше NNSA, съобщи, че Вашингтон възнамерява да произведе 480 бомби от този тип. Освен това служителят даде доста точна прогноза за времето на разгръщане на производството: 2020 г. Като се има предвид, че тогава никой не можеше да предвиди пандемията на коронавирус и свързаните с нея наслагвания, прогнозата, може да се каже, се сбъдна.

Досега е известно, че като носители на B61-12 могат да се използват не само бомбардировачи и мощни изтребители F-15E, но и еднодвигателният стелт-изтребител F-35. Също така в отворени източници се съобщава, че B61-12 има променлив капацитет на зареждане - в диапазона от 0,7 до 170 килотона. Това е много важна характеристика, ще се върнем към нея по-късно.

Това определено ли е срещу Русия?

Ханс Кристенсен, директор на Програмата за ядрена информация на Федерацията на американските учени, който по-късно се премества в печално известния Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI), подчерта, че B61-12 е първата управляема бомба с ядрена бойна глава в арсенала на американската армия.

Тя може да бъде носена от переспективните бомбардировачи F-35 - и това е най-значимата ядрена модернизация на НАТО от 80-те години на миналия век. Освен това Кристенсен каза, че се планира доставянето на новите бомби в американските бази в Европа, което всъщност показва, че програмата е пряко насочена срещу Русия.

Кой друг може да бъде атакуван от територията на европейските съюзници на САЩ от самолет с боен радиус малко над хиляда километра? По този начин не може да се стигне до Иран, камо ли до Китай.

Тук е налице известна лукавост. За ядрена атака срещу Русия F-35 са много лошо пригодени. Дори ако приемем, че американските стратези са уверени в своите стелт технологии и очакват „Мълнията“ /Lightning/ да се промъкне във въздушното пространство на Русия и да нанесе удар, възниква проблемът с недостатъчния обсег: F-35 просто няма да достигне цели дълбоко в нашата територия. Балистичните и крилатите ракети са много по-подходящи за това.

Хипотетично ескадрили F-35, въоръжени с B61-12, могат да бъдат използвани за втори последващ удар. Но на практика това също няма смисъл, тъй като руската доктрина предполага веднага ответен удар. Тоест пускането на американски ракети ще доведе до изстрелвания на нашите „Топол“ и „Ярс“.

Американските самолети теоретично могат да оцелеят при руския отговор, ако бъдат вдигнати във въздуха предварително, може дори да имат време да бомбардират определени цели в европейската част на страната, но после няма да има къде да кацнат.

Тоест за война с Русия възможностите на B61-12 са много ограничени. Разбира се, те могат да бъдат използвани някъде - например за нанасяне на удари по подводни бази в Мурманска област или Калининград. Но това е всичко. Защо се произвеждат тогава?

Потренирайте върху котки

Живеем в ерата на разпадането на цялата международна система за сигурност, изградена за предотвратяване на ядрен конфликт между САЩ и СССР. 45-ият президент на САЩ Доналд Тръмп направи всичко възможно в тази посока.

През 2019 г. неговата администрация обяви оттеглянето си от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (Договора РСНМ), а през май 2020 г. разкъса споразумението за открито небе. Беше взет и курс за оттегляне от START III - договор, който определя процедурата за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения. Последният документ беше спасен само благодарение на пооражението на Тръмп на вторите избори.

Успоредно с унищожаването от Белия дом на международната система за сигурност, американската отбранителна индустрия започна да произвежда маломощни термоядрени бойни глави W76-2. Производството им започва през 2019 г., а внедряването през 2020 г. W76-2 сега е разположен на междуконтиненталните балистични ракети Trident II (ICBM), с които са въоръжени подводниците.

Тази програма предизвика критики дори сред част от американското ръководство. Ръководителят на комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите Адам Шиф нарече това решение "погрешно" и "опасно", обяснявайки, че поставянето на ядрени боеприпаси с малка мощност не подобрява безопасността на американците, но значително увеличава риска от използване на ядрени оръжия в случай на криза. Шиф също така отбеляза, че Пентагонът никога не е бил в състояние да обясни значението на тази програма на законодателите.

Именно понижаването на прага на употреба, тоест на значимостта на причината за използването на ядрено оръжие, тревожи сега специалистите. Преди това ядрените оръжия трябваше да унищожат напълно врага, сега те са подходящи за локален саботаж.

Мощността на W76-2 е 5-6 килотона, най-малко мощните варианти на B61-12 са от 0,7 килотона. Няма смисъл, невъзможно е да се решават стратегически задачи с такива боеприпаси. Но на тактическо ниво те могат да бъдат изключително полезни. Например да унищожи ядрена инсталация в Иран или Северна Корея, скрита под стотици метри скали и следователно неуязвима за конвенционалните оръжия.

И ако погледнете новите американски бомби от този ъгъл, тогава както високата точност на боеприпасите, така и способността за промяна на мощността на заряда, достигайки минималната достатъчна мощност, започват да се представят и заиграват в нови цветове.

Не е оптимално да се използват прекалено мощни заряди за решаване на ограничени проблеми. Жертвите сред цивилното население и щетите върху околната среда могат да повлияят негативно на рейтинга на политиците, които ще забранят изцяло на военните да използват това атомно оръжие.

Ала ако експлозията на бомбата не причини радиоактивни валежи/утайки в радиус от стотици и хиляди километри от мястото на приложение и не доведе до смъртта на градове - милионници, тогава ще бъде много по-лесно да се оправдае необходимостта от такива удари.

Тръмп или Дълбоката държава?

В американската експертна общност е прието да се обвиняват Тръмп и екипа му за разрушаването на системата за ядрена сигурност. Казват, че именно той унищожи „ядреното наследство“ на Рейгън и остави света без ясни и проверими механизми за контрол на изключително опасни оръжия. От правна гледна точка това е вярно. Но във военно отношение не всичко е толкова еднозначно и просто.

Програмата за модернизация на B61 стартира не по-късно от 2012 г., тоест поне 4 години преди милиардерът да поеме империята на Звездите и Райетата /Stars and Stripes/. А серийното производство на бомбите започна, след като Тръмп напусна Белия дом.

Тогава какво (или кой) е локомотивът, движещ трансформацията на американския ядрен арсенал? Интересен въпрос, на който може би все още е невъзможно да се даде убедителен и недвусмислен отговор. Това може да бъде фундаментално решение, разработено в дълбините на някой think tank („мозъчен тръст“) и приложено от „дълбоката държава“ независимо от смените на президентите и политическия курс.

Може да е и комбинация от обстоятелства, произтичащи от усилията на лобисти на военно-промишлените корпорации, политическите интриги и процесите на бразилизация на САЩ. Както и да е, фактът остава: Съединените щати започнаха производството на ново поколение тактически ядрени оръжия, които могат да бъдат използвани в локални войни.

В съвременните условия отделен удар по военна база, фабрика или корабна групировка не води непременно до ядрен Армагедон с трагични последици за цялото човечество.

Нови оръжия за нови войни

Фактът, че B61-12 и W76-2 едва ли ще бъдат използвани за удари на руска територия изобщо не означава, че тези боеприпаси не представляват заплаха за нашата страна. Например руската военна база Хмеймим в Сирия е трудна за унищожаване с конвенционални средства, без да бъде въвлечена в голям конфликт с Русия. Бойната глава на балистична ракета с ниска мощност ви позволява да решите проблема с един удар. След което Москва се оказва в много трудна ситуация: невъзможно е да не се отговори на такава стъпка, но отговорът може да се превърне в пролог към голяма война. Трудна дилема.

Китай ще се окаже в подобно положение. И в много по-сложна – Иран, Северна Корея и изобщо всяка държава, към която Щатите ще имат претенции. Достатъчно е Вашингтон да се откаже от политиката на смяна на режими и във всеки случай след унищожаването на целта да спре агресията, без да забива атакувания режим в ъгъла.

В този случай е много вероятно, дори и с атомно оръжие, страната - жертва да реши да не влошава положението си и да изтърпи американския удар. Хипотетично може да се появи нов тип локални войни, в които по-силните държави ще могат да нанасят точни ядрени удари срещу по-слаби противници, без много страх от ответни бомбардировки. Израел вероятно първи ще се опита да се възползва от откриващите се нови възможности.

И какво тогава?

Русия многократно е подчертавала, че подобни проекти на САЩ изобщо не приличат на желание за съвместно решаване на проблема с ядреното разоръжаване, на което светът се надява от 70 години. САЩ демонстративно продължават да се въоръжават.

Дори и да не се стигне до прилагането на нов формат на войни, програмата за появата на ново поколение ядрени оръжия е ясно изчислена да измести баланса на силите в полза на Съединените щати. Това означава, че в близко бъдеще, освен хиперзвукови, безпилотни и космически надпревари, най-вероятно ще видим и нова ядрена.

Превод: ЕС