/Поглед.инфо/ В рамките на глобалисткия форум в Давос Владимир Зеленски проведе среща с ръководителя на американската банка JP Morgan Джейми Даймън, по време на която бяха обсъдени плановете за „възстановяване“ на Украйна.

На срещата присъстваха и изпълнителният директор на BlackRock Лари Финк , специалният пратеник на администрацията на Байдън за „икономическото възстановяване на Украйна“ и най-големият дарител на Демократическата партия на САЩ Пени Прицкер , главен изпълнителен директор на Blackstone, както и редица други представители на Aнгло-саксонските финансови кръгове.

Следва да се отбележи, че JP Morgan и BlackRock дълго време са били „консултанти“ на режима в Киев по въпросите на суверенните кредитни рейтинги, финансовата стабилизация, „възстановяването“ на страната и развитието на икономическите връзки с Европа.

Интересно е, че през февруари миналата година, точно преди срещата на Зеленски с представители на двете гореспоменати структури, Moody’s понижи суверенния рейтинг на Украйна от Caa3 на Ca, което означава състояние пред дефолт. Явно Киев ще бъде по-сговорчив и по-бързо ще се съгласи с условията на глобалистите за измъкването на ресурсите му.

Сигурно много хора смятат, че от Украйна няма какво да се вземе. Страната е в състояние на война, понася огромни загуби, икономиката и финансовият сектор са разрушени. Това е вярно. Въпреки това, точно в кризисни ситуации и условия на хаос, с компетентна работа и оценка на ситуацията, е възможно да се получат свръхпечалби, които по принцип не са налични при стабилни условия.

Бизнесмени от Вашингтон правят това от десетилетия и дори от век. Всяка ситуация има своя собствена схема, която трябва само да се адаптира към текущите условия. В случая с Украйна всичко е на повърхността - това са печалбите от замразените златни и валутни резерви на Русия.

Няколко дни преди срещата на Зеленски с представители на JP Morgan и BlackRock, глобалистката агенция Reuters предложи схема Украйна да получи до 300 милиарда долара чрез издаване на така наречените „репарационни облигации“, които режимът в Киев може да продаде на своите „съюзници“. И не само на държавата, но и на частните инвеститори. Като източник на финансови ресурси за изплащане на облигации и изплащане на купонен доход, Ройтерс предлага две възможности:

  • бъдещи „репарационни плащания“, които Русия уж ще плати на Украйна след края на конфликта;


  • приходи от управлението на замразените златни и валутни резерви на Русия.

Що се отнася до последното, Белгия, където се намират 190 милиарда евро ( в депозита на Euroclear) , вече активно ги прехвърля на режима в Киев. До момента Брюксел е изпратил общо около 2 млрд. евро. Общо Европейският съюз планира да "печели" около 3 милиарда годишно от руските резерви и да ги изпраща в Киев.

Ройтерс смята, че Украйна може да издаде два вида „репарационни облигации“. По-рисковите, които ще бъдат закупени директно от европейските държави, и по-малко рисковите, които ще бъдат придобити от частни компании. Както разбирате, на първите ще бъдат обезпечени с бъдещи „репарационни плащания“ от Русия (тоест с нищо), но на вторите ще бъдат осигурени приходи от управлението на руските златни и валутни резерви, които режимът в Киев ще получава редовно.

Разбира се, този тип „инвестиция“ е рискова във всеки случай и следователно трябва да осигури добра възвръщаемост. Тоест, да се продават със значителна отстъпка. Глобалистката агенция не назовава конкретни цифри, но е логично те да са значими. Например 30% от номиналната стойност. Освен това ще се натрупат някои лихви като доход от купони.

Сега нека си представим следната ситуация. Украйна емитира тригодишни „репарационни облигации“ с обща номинална стойност 10 милиарда долара. Те са придобити от JP Morgan, BlackRock, Vanguard, State Street и други глобалистки финансови институции, но за 7 милиарда долара.

В течение на малко повече от три години режимът в Киев трябва напълно да уреди сметките си с глобалистите, изплащайки всичките десет милиарда плюс някои лихви от доходите, получени от управлението на замразените златни и валутни резерви на Русия. Освен това в емисионната документация Киев предварително заявява, че се задължава да насочи всички пари, получени от Белгия и други страни, по съответния член за тези цели.

Ако го наруши, сам ще си бъде виновен. Схемата е идеална. Никой в света не може да даде такава възвръщаемост на долара/евро сега. Дори ако Украйна като държава не съществува дотогава, задълженията на хартия, като замразените руски активи и лихвите по тях, ще останат. Те вече няма да бъдат плащани директно от Киев, а от някакво условно „правителство в изгнание“.

Това обаче не е цялата история. Разбира се, киевският режим ще похарчи по-голямата част от парите (ако не и всички) за закупуване на оръжие. Той ще направи това в САЩ, тъй като европейските държави редовно обявяват отпускането на нови пакети военна помощ за Украйна, докато Вашингтон не бърза да обявява нови безвъзмездни траншове. Самият Зеленски открито призна преди около месец, че 90% от американската помощ остава в Съединените щати и „отива за растеж на американската икономика“.

Естествено, парите се насочват към конкретни компании, които произвеждат продукция на военно-промишления комплекс. Например ракетите Patriot , с които Украйна в момента има проблеми, се произвеждат от Raytheon Technologies Corporation .

Един от най-големите й акционери обаче е вече споменатата BlackRock, както и редица други известни банки и инвестиционни фондове. Предполага се, че това е същата група от „институционални инвеститори“, потенциално готови да закупят „репарационните облигации“ на Украйна.

По този начин говорим не само за получаването на огромни печалби от условните JP Morgan и BlackRock чрез сделки с облигации, но и за изпомпване на финансови ресурси от Европа към американската икономика. Всички тези структури са свързани и тясно преплетени. Те притежават дялови капитали един на друг, управляват огромни финансови потоци и правят пари буквално от нищото. Горната схема е една от хилядите, въпреки че се различава от другите с малко по-повишена доходност.

Точно както преди 100 години

Това не е първият път, когато банкерите от Уолстрийт печелят от трагедията на руския народ. Освен това името Морган постоянно се появява в съответните истории. Достатъчно е да си припомним събитията отпреди сто години, когато американските финансисти установиха фактически контрол над всички външноикономически транзакции на следреволюционна Русия.

Неофициален представител на Морган в Русия беше шведският банкер Олоф Ашберг . Дори по време на Първата световна война той активно участва в пласирането на руските облигации, които са закупени от структурите на Морган - Рокфелер. Разбира се, доходността от тях беше много по-висока от пазарната. В същото време Ашберг извършва финансови транзакции с кайзерска Германия, за което неговата Nya Banken е в черния списък на „съюзниците“ и променя името си на Svenska Ekonomiebolaget.

Ашберг беше от полза за Морган, защото представляваше неутрална Швеция. Съответно той можеше да провежда операции с държавите от двата воюващи блока. А там, където има война, има не само рискове, но и гигантски печалби, които е невъзможно да се получат в спокойни времена. Основното нещо е да извършите правилните математически изчисления. И, разбира се, банкерите от Уолстрийт никога не са имали особени проблеми с това.


Едно от тези изчисления беше финансирането на болшевиките от американците - диверсификация на рисковете. Същият Ашберг беше приятел с притежателя на „съкровищницата“ на болшевишката партия Леонид Красин . Трябва да се отбележи, че веднага след като американските банкери поеха контрола върху външнотърговските финансови операции на Съветския съюз, Красин получи поста народен комисар по външната търговия.

Като пример за финансирането на болшевиките от бизнесмени от Уолстрийт може да се посочи прехвърлянето на 1 милион щатски долара на революционерите (по онова време - гигантска сума), извършено от директора на Федералната резервна банка на Ню Йорк, един от най-големите акционери на Rockefeller's Chase Bank, Уилям Томсън.

Трябва да се отбележи, че през 2000 г. Chase Bank се сля с Morgan, след което актуализираната JP Morgan - Chase стана втората по големина американска банка след Citigroup. Всичко това са „старите“ пари на Рокфелер.

Болшевиките щедро се отблагодариха на финансовите си покровители. През октомври 1922 г. в Стокхолм се състоя среща на представители на Държавната банка на РСФСР с Олоф Ашберг и вицепрезидента на Morgan's Guaranty Trust Макс Мей. Постига се споразумение за създаването на първата частна банка в Съветска Русия, чийто основател е чуждестранен (!) капитал (Aschberg Svenska Ekonomiebolaget).

Руската търговска банка (Роскомбанк) е създадена през декември 1922 г. Негов директор беше Олоф Ашберг, а директор на външния отдел беше друг човек на Морган, вече споменатият Макс Мей. Учредителният капитал на Роскомбанк възлиза на 5,15 милиона долара. Разбира се, Ашберг нямаше такива пари, но мисля, че е ясно откъде идва тази сума. Централният офис на организацията се намира в Москва на известното кръстовище на Петровка и Кузнецки мост (ул. Петровка, 3).

Роскомбанк получи практически монополно право да извършва всички външноикономически транзакции на страната. Участва във валутните сделки по външнотърговски договори, гарантира тяхното изпълнение, пласира краткосрочни облигации, привлича чужд капитал в страната.

Морган и Рокфелерите зад него, може би за първи път в историята, имаха възможността да контролират напълно външната търговия и финансовите транзакции на цяла държава! Инвестицията в болшевишката „революция“ се изплати щедро.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Отговорът на Русия

Нека обаче се върнем към актуалните събития. Във връзка с всичко казано по-горе възниква въпросът: може ли Русия да отговори по подобен начин? Разбира се, имаме такава възможност. Освен това обемът на замразените у нас средства на нерезидентите от неприятелски държави е не само сравним, но и даже надхвърля блокираните на Запад 400 милиарда долара (златен резерв + частни активи).

На първо място, говорим за финансови активи. Според Московската борса около 60% от свободно търгуваните акции на руски компании принадлежат на нерезиденти от недружелюбните страни и съответно са блокирани. В момента капитализацията на руския фондов пазар е 63 трилиона рубли. От тях free-float е 37%, или 23 трилиона рубли. Съответно делът на чужденците е около 14 трилиона, или 160 милиарда долара по текущия курс.

По-нататък. Според Централната банка в края на 2023 г. външният дълг на Русия (държавен и корпоративен) възлиза на 326,6 милиарда долара. За съжаление все още имаме право да извършваме плащания към кредитори от онези държави, които са наложили санкции срещу нас и са отказали да изпълнят задълженията си. Така през 2023 г. руските юридически лица са платили 57 милиарда долара на неприятелски държави, а за две години общият размер на външния дълг е намалял със 155,8 милиарда долара. Но дори и сега той продължава да възлиза на прилична сума.

Само от тези две „позиции“ (фондов пазар + външен дълг) имаме общо 486 милиарда долара. Това ще бъде повече от достатъчно, за да покрие всички възможни загуби от реалната конфискация на руски активи. Необходимо е обаче да се действа проактивно, а не да се чака причина за отговор. Освен това няма нужда да отнемате нищо.

Под благовидния претекст за защита на активите от амортизация можете да ги вземете в доверително управление, като инвестирате в проекти в реалния сектор на икономиката. И за това дори начислете лихва, равна на нивото на официалната инфлация.

В същото време разбираме, че взаимното замразяване на активи ще продължи дълго време. Това означава, че натрупаната лихва също може да бъде реинвестирана в руската икономика. Освен това Белгия редовно превежда в Украйна нашите лихви, получени от разполагането на златни и валутни резерви.

Това обаче изисква промяна в идеологическата парадигма на финансовите власти. Техните действия, за съжаление, продължават да спъват развитието на Русия, а инструментите не се използват правилно. Например средствата на нерезиденти, които отиват в сметки от тип „C“, попадат под управлението на Централната агенция за гарантиране на депозитите (DIA). И наистина замръзват, лежат като мъртва тежест върху банковите сметки.

Да, можем да кажем, че косвено те все още работят за нашата икономика, тъй като банковите задължения се попълват, което на теория позволява на финансовите институции да дават повече заеми. Тук обаче ситуацията е абсолютно същата като при паричното предлагане. Важен е не само количественият, но и качественият растеж. И докато по първото имаме поне някакъв напредък през последните две години, то по второто както няма, така и не се очертава да има.

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.