/Поглед.инфо/ Стратегическите цели на Пекин в никакъв случай не се ограничават до сателитен интернет

На 5 август 2024 г. Китай изстреля 18 сателита в ниска околоземна орбита с помощта на ракета - носител Long March 6A . Това беше първото изстрелване в рамките на проекта G60, който се изпълнява от Shanghai Spacecom Satellite Technology заедно с общинското правителство на Шанхай, с цел осигуряване на регионално интернет покритие до 2025 г. и глобално покритие до 2027 г.

Въпреки това, G60 (Китай изстреля първия в света 6G тестов сателит през януари) е само едно от трите мега-съзвездия от сателити, които Китай планира да създаде, заедно с проекта Guowang, изпълняван от държавната China Satellite Services, и Honghu -3 съзвездие, внедрено от Шанхайската технологична компания от Lanjian Hongqing Technology Company.

Тези съзвездия осигуряват инфраструктурата за подкрепа на нарастващия комерсиален космически сектор на Китай, включително неговите бързо разрастващи се сателитни интернет инициативи.

През май 2024 г. Китай започна да предоставя услуги за достъп до интернет в чужбина (Тайланд), а през юни китайската компания OneLinQ пусна първата в Китай гражданска вътрешна сателитна интернет услуга, което показва, че тя ще бъде разширена до страните, които са се присъединили към китайския One Belt, One Way /Един пояс, един път/

В същото време стратегическите цели на Китай са по-широки от просто сателитни интернет услуги.

Сателитните орбити се класифицират главно в три типа: геостационарна околоземна орбита (GEO), средна околоземна орбита (MEO) и ниска околоземна орбита (LEO). В сравнение с другите две категории, сателитите LEO предлагат няколко предимства, включително близост до Земята, минимално забавяне на предаването, ниска загуба на връзка и гъвкави опции за изстрелване. Те са неразделна част от бъдещата интегрирана мрежа, обхващаща въздушно пространство, космос и море.

Китай е ангажиран в координираното разработване на сателити GEO, MEO и LEO за създаване на интегрирана информационна мрежа космос-Земя, където сателитните комуникационни системи ще взаимодействат с наземните информационни комуникационни системи.

Това се предвижда в 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) на Министерството на промишлеността и информационните технологии за развитие на индустрията за информационни комуникации.

Очевидно е, че китайският космически интернет ще се конкурира на търговския сателитен интернет пазар със Starlink от SpaceX на Илон Мъск , тоест всъщност със Съединените щати. Но тъй като Западът официално подкрепя конкуренцията като елемент от капиталистическата либерална система, Китай има други политически причини да критикува неговите проекти.

На Запад, по-специално в Съединените щати, подобни успехи на Китай се наричат цифров авторитаризъм , който китайската комунистическа партия разпространява чрез инициативата „Един пояс, един път“ и двустранни връзки с различни страни.

Това не е първият път , когато се говори за „нарушения на човешките права“ в Китай в областта на интернет.

Противниците на Китай вече твърдят, че ако се въведат сателитни интернет услуги, светът може да стане „свидетел на появата на нова цифрова желязна завеса, простираща се от космоса, прекъсвайки свободния поток на информация и налагайки правителствен контрол в глобален мащаб“.

Разбира се, също така се казва, че китайските власти биха могли потенциално да получат достъп до всякакви данни, предавани чрез китайски сателитни интернет услуги.

В действителност подходът на Китай към управлението на интернет се основава на концепцията за кибернетичен суверенитет. Русия също споделя тези принципи, според които всяка държава има право да управлява своето цифрово пространство, включително ограничения и въвеждане на цензура. Но Китай успя да постигне истинска автономия в създаването на национална интернет архитектура, която беше наречена Великият китайски брандмауер /защитна стена/.

Поради това, както и поради невъзможността да контролира китайския цифров пазар, Западът изпада в неистова истерия, измисляйки всякакви фалшиви наративи и цели теории на конспирацията.

В същото време те добре осъзнават важността на контрола върху космическото пространство.

Така Доналд Тръмп на 26 август, по време на реч на годишната конференция на Асоциацията на националната гвардия в Детройт, обеща да създаде Национална космическа гвардия, тъй като според него „дошло е времето да се създаде Национална космическа гвардия като основен боен резерв на космическите сили на САЩ.

Тук Тръмп явно играе за гвардията и печели изборни точки, тъй като администрацията на Байдън предложи консолидиране на около 1000 членове на Националната гвардия от звена, свързани с космоса, в космическите сили на активна служба.

Идеята беше да се създаде гъвкава система, която да позволи на служителите по сигурността да преминават между щатни и непълни позиции. Планът беше отхвърлен както от ръководството на гвардията, така и от губернаторите на всичките 50 щата и пет територии на САЩ.

Трябва да припомним, че именно при Тръмп през 2019 г. бяха създадени космическите сили, а по-рано тази година беше предложено законодателство за създаване на Национална космическа гвардия, въпреки че в Конгреса няма консенсус по този въпрос. Един от авторите на законопроекта беше сенатор Марко Рубио, републиканец от Флорида.

Освен това Доналд Тръмп наскоро каза, че може да даде на Илон Мъск правомощия да одитира американски агенции. Интересното е, че проектът за електрическо превозно средство на Tesla получи субсидии от правителството на Джо Байдън, но проекти като Starlink на SpaceX, които са свързани с космическия бизнес на Мъск, вероятно ще се възползват от нови федерални договори, тъй като платформата GOP призовава за увеличени инвестиции в сателити и по-бързо развитие на космоса в направление на Марс.

Въпреки успехите на SpaceX и оптимистичната реторика на Доналд Тръмп обаче, не всичко е толкова гладко в космическия сектор в САЩ.

Проблемите , възникнали с космическия кораб Starliner, поради които двама американски астронавти ще бъдат принудени да останат на МКС в продължение на много месеци вместо планираната седмица полет, предполагат, че НАСА, както и основният американски аерокосмически изпълнител Boeing (тук трябва да си спомним и другите гигантски проблеми със самолетите) има сериозна криза.

Въпреки всичко обаче, в САЩ има и привърженици на сътрудничеството с Китай в областта на космическите изследвания. Очевидно сред онези, които разбират, че Америка губи космическата надпревара с Китай.

А в технологичен и геополитически аспект всичко това говори за продължаващата борба за хибриден фронтир /граница/ в космоса и киберпространството.

Превод: ЕС