/Поглед.инфо/ Умря сенатор Маккейн. Необузданият и последователен враг и ненавистник на Русия не я надживя. Дори и на смъртния си одър искаше нови санкции срещу руснаците и това бе единственото нещо, с което ще се започни и с което се отличаваше от масата на американския сенат. Е, ако не смятаме приказно неуспешната му военна кариера.

Напомняме, че настоящият Маккейн във военно отношение е не просто нещастник, той е ходеща катастрофа, както го наричат неговите набори, чиято поява в списъка на която и да е част вкарва в ступор командването. И има за какво!

Като начало Маккейн потапя самолета си на крайбрежието на Тексас, но сам се спасява, готов за нови подвизи. Загубата на скъпоструващата техника се замита благодарение на тате и неговите познати адмирали. Самият герой го преместват далеч в Европа, в средиземноморското крило на ВВС на САЩ. Но и там той продължава своите подвизи: случайно влита в забранената зона над британски Гибралтар, където, приемайки го за неидентифициран чужд, едва не го свалят, а след това, по време на един от полетите в Испания, той закача с крилото на изтребителя си далекопровод, загробвайки поредната бойна машина. Обичайно в такава ситуация пилотът не успява дори да дръпне ръчката на катапулта, дори да викне: „Мамо!“. А Маккейн отново се спасява сух.

Но апотеоз на „несретната“ кариера на Маккейн става пожара на самолетоносача „Форестол“. На 29 юли 1967 г. около 11 часа сутринта в Тонкинския залив на борда на самолета избухва най-големия след втората световна война пожар. Злите езици твърдят, че готвещият се за полет на „Фантом“ Маккейн случайно натиска бойното копче и стартиралата ракета случайно попада във външния горивен резервоар на един от стоящите на палубата щурмоваци, след което започва пожар, в който изгарят 134 моряци и 21 самолети. Но при разследването обвиненията срещу Маккейн биват свалени. Всички свидетели на случилото се изгарят и делото е заметено. Като официална причина за пожара е определено „незнайно защо случило се късо съединение на бордовата мрежа на самолета“. При това самият Маккейн, който се намира зад щурвала, се разминава с леки изгаряния.

Съветската ракета ЗРК С-75 стана следващата в списъка на „постиженията“ на Маккейн. През октомври 1967 г. той е свален по време на един от налетите над Ханой. На Джон и тук му провървява относително: от няколко хиляди поразяващи елементи на ракетата той не е улучен и от една! Наистина, при катапултирането силно си поврежда ръката и крака, но в крайна сметка успешно се приводнява в градското езеро. Виетнамците обичайно убиват такива „скъпи гости“ с мотики, давайки да разберат, че не са твърде доволни от това, че ги бомбардират, горят с напалм, а също така че ги заливат от небето с отрова. Но Маккейн не само че не го отмотичват, а го изваждат от водоема и завеждат в болницата.

Последната точка от неговата военна кариера става поредната авиокатастрофа. Въпреки забраната на лекарите, той отново сяда да щурвала на боен самолет. Трябва ли да казваме, че и той пада. Самият Маккейн катапултира.

Дори самото име Маккейн може да причини неприятности. Точно преди година, на 21 август, американският ескадрен миноносец „Джон Маккейн“ , зачислен в база Йокосука в Япония, се сблъска с търговския кораб „Алник МС“, недалеч от Сингапур и източно от Малакския пролив. Десет от матросите на ескадрения миноносец загинаха.

Мда, не и върви на американската армия с Маккейновците…

И сега Джон Сидни Маккейн Трети е мъртъв. Неговата ненавист към Русия бе почти религиозна, но се оказа, че основният му враг не е Русия, а глиобластомата, изяла неговия мозък. В някакъв смисъл го е убила собствената му ненавист. Ще го забравят след година. Ще го забравим и ние. Малцина ли като него лаеха по Русия и се опитваха да я захапят по петите. И къде са те сега?

Превод: Поглед.инфо