/Поглед.инфо/ През февруари 2019 г. Германия изгради нов разузнавателен комплекс в Берлин. Новият щаб на германската Федерална разузнавателна служба (ФРС) заема огромно пространство - повече от службата за държавна сигурност на ГДР - и във ФРС служат повече от 6 000 души. Преместването от бившия секретен щаб в предградие на Мюнхен, Пулах, демонстрира централизацията на федералните институции в Берлин, които след Втората световна война са разпръснати из цяла Германия, както и желанието на Германия да се измъкне от нацисткото си минало. Преминаването в столицата на Германия изглежда като голяма крачка напред от предишната секретност, концентрирана в Мюнхен, още повече, че до края на 50-те години тази служба е подчинена на ЦРУ. Може дори да се помисли, че преместването в Берлин е декларация за независимост на ФРС.

ФРС е създадена през 1956 г. чрез трансформиране от клон на ЦРУ, наречен Организацията на Гелен в чест на нацисткия генерал Райнхард Гелен. Веднага след войната Организацията на Гелен е насочена към Източна Европа, в която доминира Съветският съюз. Операциите ѝ са организирани от ЦРУ. В нея се включват бивши нацистки разузнавачи и членове на СС, освободени от военен плен в Западна Европа. Първото седалище на Организацията на Гелен се намира в планините Спесарт в централна Германия. Понеже тогава американското разузнаване знае малко за Съветския съюз, свръхсекретната Организацията на Гелен е неговите очи и уши в Източна Европа.

Връзката на Райнхард Гелен с ЦРУ изиграва важна роля при формирането на политиката на САЩ след войната към бившия съюзник - СССР. И досега тази политика не се е променила много. Когато Организацията на Гелен се разширява до 3000 служители, нейният централен офис се премества в предградието на Мюнхен Пулах под безобидното име „Организация на индустриалното развитие на Южна Германия“. До началото на 50-те години на миналия век Организацията на Гелен се състои от 4000 разузнавачи в Западна Германия и приблизително същия брой шпиони в Източна Европа. Нейните задачи са въвеждане на тайни агенти в източноевропейските страни, шпионаж, анализи и съвети за ЦРУ. Тайните отношения на ЦРУ с Организацията на Гелен са един от най-смущаващите примери за сътрудничество на САЩ с германския нацизъм от създаването му през 20-те години на миналия век. Малко хора дори познават самия Гелен. Той и неговите приятели от СС обаче не само оказват огромно влияние върху формирането на ЦРУ, но и определят цялата следвоенна политика на САЩ в Източна Европа, която се отразява и на текущите отношения с Русия.

Историята говори, че от 1919 г. Съединените щати оказват икономическа помощ на младото нацистко движение в Мюнхен, тъй като американските политици виждат в него сила, способна да срине съветския комунизъм, от който малко преди това САЩ, Великобритания и Франция губят по време на военната интервенция. Сътрудничеството на САЩ с германския нацизъм е тема табу. Нещо повече, дори след войната унищожаването на нацизма в Западна Германия е фарс. В действителност нацизмът остава там. Пристигайки в Западна Германия, дори десет години след Втората световна война, може лесно да се чуе от висши германски и американски чиновници, че Съединените щати и Германия скоро ще унищожат Съветския съюз. Райнхард Гелен е роден на 3 април 1902 г. в Ерфурт и умира на 8 юни 1979 г. в Старнберг. Той е германски офицер от военното разузнаване, националист и предател, конспиратор и лъжец, човек на светлината и тъмнината. Той е предан на Хитлер, но е уволнен, вероятно заради некомпетентност. Въпреки това, Гелен предава Хитлер много преди уволнението си. Гелен е лош администратор,  покровителства близките си, претендира, че е лоялен към Германия, в разузнаването не се издига над аматьорското ниво, но се смята за експерт по Източна Европа. И въпреки всичко това, той става шеф на ФРС, благодарение на отношенията с ЦРУ и първия канцлер на Германия Конрад Аденауер.

Въпреки това, благодарение на уменията си в интригите и шпионажа, Гелен успява да премине през всички чинове и да стане генерал. Но генералският сан не задоволява амбициите му. Той иска още. От самото начало той се стреми към личен успех. Егоизмът му се превръща в привлекателно качество за ЦРУ. Дали ЦРУ контролира напълно Гелен е голям въпрос. Предприемчивият Гелен смята нахлуването в Русия за доходоносен шанс за себе си. Той е военен, разузнавач, но иска да получи своя собствена разузнавателна организация. Тази мечта се сбъдва, когато става началник на военното разузнаване в Източна Европа, „Чуждестранните армии от Изтока във Вермахта“, която събира разузнавателни данни независимо и паралелно с армейското разузнаване - Абвера. Той е експерт, шеф. Над него няма никой, освен Хитлер. Скоро информацията му започва да се различава от тази на Абвера.

Уилям Фолман в своя невероятен роман на 800 страници за Германия, Русия и Втората световна война в центъра на Европа дава примери за военните доклади на Гелен. Когато 6-та армия на генерал Паулус е обградена от руските дивизии, които методично я разбиват на парчета, разузнаването на Гелен уверява Паулус, че “концентрацията на вражеските войски остава твърде слаба за сериозни операции”. Цинизъм или некомпетентност? И когато 6-та армия, състояща се от 300 хиляди германски войници, е победена, а последните танкове на Паулус са изгубени, Гелен му изпраща остарели фотографии от въздушната разузнавателна дейност, които не показват признаци на движение на съветските войски. Когато конското месо приключи дори за висшите офицери в мазетата на обсадения Сталинград, разузнаването на Гелен съобщава, че "ситуацията в Сталинград може да стане много сериозна". А когато Сталинград е почти освободен, а Паулус вече се подготвя за капитулация, Гелен докладва на Хитлер: „мощната танкова атака на врага беше отблъсната след временен пробив“, „вражеската артилерийска стрелба се засили“, „врагът оказва натиск върху нашите позиции“, „врагът напредва на много фронтове. " Тези доклади вбесяват Хитлер.

Докладите на Гелен , изпълнени с все по-голям песимизъм, предизвикват недоволство сред Хитлер, така че го уволнява преди края на войната. Какво определя поведението на Гелен? Той никога не е бил хващан на местопрестъплението. Той е много внимателен. Неправилните му доклади за Сталинград показват, че той е планирал далеч занапред. През военните години той събира огромна база данни с информация за Съветския съюз и съветската военна тактика, която поставя в херметични кутии и скрива на тайно място в Австрия. Тогава, както много други, той се предава на американското контраразузнаване, на което се надява да предостави услугите си.

През 1945 г. липсата в САЩ на разузнавателни данни за бившия им съюзник и нов враг - Съветския съюз, е ужасяваща. Русия! Комунисти! Съветски съюз! Кой изобщо говори на дивите им езици? Малцина американски военни знаят нещо за тези огромни простори и загадъчните народи на Изток, стигащи почти до Америка. Американските академии бързо започват изследвания на СССР. Американската армия първо обучава стотици, а след това хиляди войници, които знаят езиците на Източна Европа. С нарастването на антисъветската и антируската пропаганда американците бързо стават антисъветски и антикомунистически. Студената война започва. През 1947 г. разузнавателното управление за стратегически служби на САЩ се трансформира в ЦРУ. Гелен е съществен елемент в тази трансформация. Някои експерти смятат Гелен за един от основателите на ЦРУ. Гелен предоставя на САЩ своята ценна информация за основния американски враг и няколкостотин фашистки разузнавачи.

Поглеждайки назад към отношенията на Гелен с американското разузнаване (поне по отношение на Съветския съюз в следвоенните години), те могат да бъдат описани с поговорката „опашката развява кучето“. ЦРУ вербува него и хората му и им плащаше за разузнаване за Съветска Русия. Посолството на САЩ е в Москва, но не знае почти нищо за военните операции на съветския си съюзник. Гелен е трябвало да разбира, че времето му е ограничено. Търпението на ЦРУ не е неограничено. Затова той действа бързо. Агентите му са пръснати из цяла победена и унищожена Германия. Един от тях признава, че всеки немски военнопленник, освободен от съветски плен, е опитал при Гелен, където е разпитван според принципите на СС. Организацията на Гелен манипулира от Мюнхен американските военни разузнавателни агенции. Защо? Защото германците знаят как да отговарят правилно на въпроси.

Сблъсъкът на интересите е неизбежен. Потайният Гелен създава своето бъдеще в Западна Германия, което се сбъдва през 1956 г., когато става първи президент на ФРС. ЦРУ контролира Организацията на Гелен и фиктивната германска държава, но когато амбициозният Гелен получава ролята на главен контрольор, това става трудно. Отношенията между ЦРУ и ФРС в крайна сметка се превръщат в отношения между по-голям и по-малък брат. Може да се предположи, че в днешна Германия тези отношения са се запазили, но днес Германия иска да установи нови отношения със стария си враг - Русия. Нацизмът на Хитлер нападна Русия не само защото е комунистическа. Отношенията между Германия и Русия през историята обаче редовно се променят от любов към омраза и обратно. Тези две държави винаги са имали прекалено много общи интереси, за да прекъснат трайно всички отношения. Когато изграждането на "Северен поток 2" приключи, ролята на Русия в Европа ще се промени коренно благодарение на руския газ. И по ирония на съдбата руско-германските отношения ще играят ключова роля в това.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели