/Поглед.инфо/ Конфронтацията между Москва и НАТО може много скоро да се пренесе и в космоса. Американците вече изпитват сателити, способни да унищожават руски военни и граждански космически кораби. Колко опасна е тази заплаха за руската орбитална групировка и има ли Русия отговор?

По време на кръгла маса в Съвета на федерацията, посветена на 40-годишнината от програмата на САЩ за стратегическа отбранителна инициатива, ръководителят на Военно-космическата академия “Можайски” генерал-майор Анатолий Нестечук направи важно изявление. Той описва заплахите, на които могат да бъдат изложени днес руските космически кораби от потенциални противници - и преди всичко от Съединените щати.

Според генерала „на сегашния етап американците разработват и има разработени и изпитани образци, така наречените малки бойни космически оръжия. Те са в състояние да извършат скрита маневра, сблъсък с нашия космически кораб и изваждането му от строя, при всякакви условия на ситуацията, по всяко време."

Нестечук уточни, че американските малки бойни космически средства могат да бъдат извеждани в орбита като част от многосателитни нискоорбитални комуникационни системи като “1Уеб” или “Старлинк”. Освен това, добави генералът, днес активно се използва въздушно-космическо превозно средство за многократна употреба от типа X-37B като носител на малки бойни космически системи.

Трябва да се приеме, че изказването на генерал Нестечук е цитирано не съвсем точно или е извадено от контекста. Космосът е особен с това, че там нищо не може да се направи тайно. При условията на редовен мониторинг в орбита се проследяват почти всички елементи, по-големи от волейболна топка. И сателити, и елементи от космически отпадъци. Проследяването се извършва денонощно в реално време с помощта на руската система за контрол на космическото пространство (СККП), която поддържа каталог на всички обекти в орбитата на Земята.

В случай, че някой от вражеските космически кораби започне да променя орбитата си и да ускорява, информацията за това незабавно става известна на командването на руските ВКС. В пространството няма ъгли, иззад които би било възможно скрито да „изскочите“. Като се вземат предвид космическите разстояния, по принцип е нереалистично да се направи скрита маневра.

По същия начин твърдението за възможността за използване на орбити на “1Уеб” или “Старлинк”, за да се атакуват комуникационни спътници, също е под въпрос. Основните комуникационни спътници, като правило, са разположени в геостационарни или геосинхронни орбити, които са на няколко десетки хиляди километра от Земята. Орбитите на “Старлинк” се намират на височина от 350 до 570 километра от Земята. Невъзможно е да се лети от тях до геостационарната станция без горна степен, разстоянието е твърде голямо.

Но възможно ли е по принцип да се използват малки бойни космически кораби за атака на комуникационни или други спътници? Разбира се, и като цяло не е толкова трудно.

Космическият кораб е сложно и крехко устройство, няма никаква защита, тя може да попречи на работата му и да затрудни изстрелването му в космоса. Съвременните сателити са термична стабилизираща платформа, изработена от алуминиева сплав тип пчелна пита, върху която е разположена електрониката. Следователно е възможно да се деактивира такъв космически кораб дори чрез обикновен сблъсък с него, дори много висока скорост не е необходима.

Ако на вражеския космически кораб има бойна глава с минимално количество експлозиви, спътникът ще бъде унищожен с почти сто процента сигурност. Единственият плюс тук е само един: в космоса ще може да се каже със сигурност чий космически кораб го е направил. Това не е морското дъно, в космоса веднага ще стане ясно кой точно е извършил атаката. И ако например САЩ направят това, то може да се докаже на 100%.

Може би затова досега не е регистрирана нито една директна атака срещу нечий търговски или правителствен сателит. Въпреки това, в случай на пълномащабен конфликт, преходът на войната в космоса е много вероятен сценарий. Със сигурност ще бъде използвана възможността противникът да остане без големи комуникационни спътници.

Вярно е, че трябва да се има предвид, че разрушаването на космически кораби в най-използваните орбити може да доведе до тяхната невъзможност за използване продължение на хиляди години. Съвременните технологии все още не могат да осигурят евтино и работещо решение на този проблем.

Между другото, космическите сили не крият много работата си в посока космическите оръжия. Преди година и половина китайската армия заговори за тяхното присъствие. Няколко месеца по-рано американците заговориха за подобна технология.

В такава ситуация само прозрачността на космическото пространство и нежеланието да се наруши статуквото, запазено от началото на космическата ера, спасява от истинските, а не кинематографичните Междузвездни войни. И да, трудно е да не се съгласим с ръководителя на Военно-космическа академия "Можайски": сега е необходимо да се разработят възможни варианти за контрол и защита срещу подобна атака. Както и да има планове за оперативно възстановяване на спътниковото съзвездие, ако е необходимо.

Между другото, в същата програма преди 40 години имаше по-сериозни и опасни космически разработки. Говорим за проекта „Брилянтни камъчета“, чиято идея беше да изстреля в ниска земна орбита няколкостотин или хиляди космически кораби - прехващачи на балистични ракети. Предполагаше се, че всеки такъв прихващач ще може самостоятелно да проследява изстреляна балистична ракета, да изчислява движението за прихващане и да се опитва да я удари с таран по време на полет в открития космос, когато ракетата лети по балистична траектория, не маневрира и следователно е най-уязвима.

За разлика от ракетите прехващачи, които трябва да унищожават бойни глави, космическите прехващачи са насочени към самите балистични ракети. Целта е по-голяма, пространството за маневриране е по-малко, двигателите са идеални за инфрачервена глава за самонасочване. И поради скоростите на сблъсък, прихващачът дори не се нуждае от бойна глава - достатъчна е кинетичната енергия.

През 90-те години подобен проект беше изоставен, тъй като изискваше твърде много изстрелвания, за да бъдат изведени в орбита 6000 космически кораба. В наше време, когато стартирането на повече от 3000 сателита се оказа по силите на “Старлинк”, те вероятно ще искат да се върнат и към тази идея. И така "Брилянтните камъчета" може да се окажат много по-опасни от атака срещу комуникационни сателити.

Следователно възможността за космическа заплаха не може да бъде подценявана. Дори и без изстрелване в орбита на оръжия за масово унищожение, забранени съгласно Договора за космоса от 1962 г., могат да бъдат нанесени много сериозни щети на противника.

Така че наистина, включително за Русия, са необходими разработки и финансиране както за евентуалното предотвратяване на подобни заплахи, така и за постоянен контрол на космическото пространство. Фактът, че истинските междузвездни войни няма да приличат на предсказаните от научната фантастика, не ги прави по-малко опасни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?