/Поглед.инфо/ Около 70% от американците не биха искали номинацията на Байдън за втори мандат. Дори сред привържениците на Демократическата партия на САЩ мнозинството са изключително хладни относно перспективата да го видят отново като свой кандидат за президент. Но партийната върхушка ще се опита да направи така, че Байдън да няма проблеми на първичните избори.

Президентът на САЩ Джо Байдън официално обяви кандидатурата си за втори мандат. Той отново отива на избори, въпреки напредналата си възраст.

През 2024 г. Байдън ще бъде на 82 години, а ако бъде преизбран до края на втория си мандат, ще стане на цели 86 години. Дори в самия Белия дом не всички са сигурни, че той ще устои на още една президентска надпревара.

Сегашният президент обаче все още възнамерява да участва в изборите и се смята за единствения кандидат, способен да предотврати връщането на Доналд Тръмп на власт.

Желанието на Байдън да се кандидатира за втори мандат е до голяма степен разбираемо.

Никога не е имало прецедент в съвременната история на САЩ президент да откаже доброволно преизбиране за втори мандат. Може да загуби преизбирането си, но нито един американски президент от 19 век не си е позволил да откаже да отиде при тях предварително.

Ситуацията с Байдън обаче е специална по свой начин.

Той вече е най-възрастният президент в американската история. Когнитивните му проблеми са очевидни за всички и само ще се влошават с напредване на възрастта. И сега възниква въпросът дали Байдън наистина е способен да изпълнява президентски задължения.

Ситуацията се утежнява и от доста ниските рейтинги на действащия президент. За първи път нивото му на подкрепа падна под 50% през лятото на 2021 г. на фона на афганистанското фиаско с хаотичното изтегляне на американските войски.

Миналото лято, когато нивото на инфлация скочи през покрива, рейтингът на Байдън достигна най-ниската си точка в района на 32-35%. Оттогава данните леко се повишиха и са малко над нивото от 40%. Това обаче не е най-добрият показател.

Лошо е също така, че според социологическите проучвания под 70% от американците не биха искали номинацията на Байдън за втори мандат.

Дори сред привържениците на Демократическата партия на САЩ мнозинството са изключително хладни относно перспективата да го видят отново като свой кандидат за президент.

През 2020 г. много демократи виждаха Байдън като президент с един мандат. Струваше им се, че той се връща в голямата политика с една мисия - да победи републиканците на изборите и да върне страната към "нормалността", която беше преди президентството на Тръмп.

Доналд Тръмп (cc) Gage Skidmore

Очакваше се в бъдеще Байдън да издигне наследник за себе си в собствения си екип и сега може вече да бъде преместен за изборите през 2024 г.

Няколко имена на възможни наследници на Байдън бяха посочени наведнъж - това е вицепрезидентът Камала Харис и министърът на транспорта Пийт Бутиджич.

За двете години на президенство обаче нито едното, нито другото не се оказаха нещо забележително. Рейтингите и на Харис, и на Бутиджич са по-ниски от тези на самия Байдън, а федералните политици от демократическата страна са откровено слаби.

Това може да е още една причина за номинацията на самия Байдън на изборите. Просто в неговия отбор обективно няма по-предпочитан.

Но сега в това отношение американският президент започна да има проблеми от друго естество - други демократи започнаха да го предизвикват.

Към днешна дата двама алтернативни кандидати вече са обявили номинацията си за първичните избори на Демократическата партия. Първата от тях беше писателката и психолог Мариан Уилямсън.

Тя вече се опита да се кандидатира за президент през 2020 г., но този път се оттегли от изборите още преди началото на гласуването на първичните избори. Много хора не приемат Уилямсън на сериозно.

Тя стана известна през 90-те години на миналия век като "духовен гуру" на тогавашното модерно движение "нова епоха" сред висшата средна класа на Америка. В Белия дом й се подиграват с все сила, разобличавайки я като гадателка на карти таро с диагностика на аурата и кристална топка за предсказания.

Въпреки това Уилямсън се опитва да се бори с такова неуважително отношение към себе си. Тя говори много за духовния упадък на Америка, който тя свързва с долната страна на неолибералната икономика и нарастващите нива на неравенство.

Уилямсън критикува Вашингтонския консенсус и се опитва да се представи като аутсайдер, който може да накара политическата класа на САЩ да работи в интерес на обикновените хора. В социологическите проучвания нивото на подкрепа за нея е доста ниско - около 4-5%.

Въпреки това Уилямсън се опитва да се насочи основно към по-млада аудитория, като прави видеоклипове в TikTok. А сред демократичната младеж потенциално няколко десетки процента от избирателите са готови да я подкрепят, което е много за кандидат без политически опит.

Основният конкурент на Байдън в първичните избори е не по-малко колоритен персонаж - Робърт Кенеди.

Робърт Кенеди

Той е племенник на президента Джон Ф. Кенеди, който беше застрелян в Далас през ноември 1963 г., и син на сенатор Боби Кенеди, който също беше застрелян в Лос Анджелис през юни 1968 г.

69-годишният Робърт Кенеди от известно време се опитва да се включи в политиката. Преди това той беше ограничен само до публични дейности, но сега той сериозно отиде на президентските избори.

Кенеди се прослави като един от най-гласните критици на ваксинацията в Съединените щати.

Той отдавна пропагандира теории, че ваксинирането на деца води до увеличаване на аутизма. По-специално тази програма стана популярна по време на пандемията от COVID, когато десетки милиони американци отказаха да се ваксинират, като бяха сигурни, че ваксините са опасни за тяхното здраве. Затова Кенеди веднага започва да бива представян като несериозен кандидат и теоретик на конспирацията.

Самият той обаче отиде на изборите с доста сериозна програма.

Кенеди обяви номинацията си за президент в Бостън, недалеч от мястото на битката при Лексингтън и Конкорд, която започна Войната за независимост на САЩ. Той нарече Бостънското чаено парти първия пример за американски бунт срещу сливането на държавата и големия бизнес.

Сега Кенеди вижда същата заплаха за Америка - нов корпоративен феодализъм със сцеплението на държавния апарат и големите корпорации.

Това се проявява и в установяването на цензура в социалните мрежи, и в дейността на Big Pharma , най-големите фармацевтични корпорации, и в дейността на американския военно-промишлен комплекс.

Кенеди нарича настоящото политическо и културно разделение в САЩ най-лошото след Гражданската война. И той е сигурен, че ако това разделение не бъде разрешено (което Кенеди обещава да направи), тогава Америка я очакват мащабни катаклизми.

Но още по-интересни са външнополитическите му възгледи.

Кенеди нарича демократите партия на "цензурата, страха и войната", попаднала под контрола на ястреби, които искат открит сблъсък както с Русия, така и с Китай.

Американски войници в Полша на съвместно учение (c) Maciej Goclonfotonews via www.Global Look Press

Кандидатът е сигурен, че САЩ са пропилели трилиони долари за безкрайни войни, но в крайна сметка това е довело само до отслабване на позициите на Америка в света.

Кенеди е загрижен, че в отговор на действията на САЩ е започнал да се формира съюз между Русия и Китай, който в крайна сметка може да отхвърли хегемонията на САЩ и господството на долара.

Кенеди призовава да се спре по-нататъшната ескалация на конфликта в Украйна и да се премине към мирни преговори с Русия. И да харчат десетки милиарди долари не за война, а за подобряване на живота на обикновените американци, които сега изпитват трудности поради високата инфлация.

За Кенеди украинският въпрос стана много личен, след като синът му отиде да се бие на страната на Киев. Кандидатът признава, че често е спорил със сина си за това решение, опитвайки се да го убеди в корумпираността на украинските власти и безнадеждността на войната.

Синът обаче не послушал баща си и все пак прекарал няколко месеца в Украйна, докато там започна бягство на наемници обратно в родните им страни. Разказите на сина му за украинските реалности обаче можеха да накарат Кенеди още по-активно да критикува участието в този конфликт.

Кенеди се опитва да се хареса на традиционно левия електорат на Демократическата партия, който има антивоенни убеждения и негативно отношение към корпоративизма.

Любопитно е, че в първите социологически проучвания, появили се след номинацията на Кенеди за президент, до 14% от демократите на първичните избори са готови да го подкрепят.

„Магията на името“ със сигурност играе в негова полза – все пак не всеки ден представител на най-известния политически клан в Америка отива до урните.

Партийната върхушка ще се постарае Байдън да няма проблеми на първичните избори. По него календарът на тяхното провеждане наскоро беше променен, поставяйки в самото начало щати като Южна Каролина, Джорджия и Мичиган, където позицията на президента е доста силна.

Няма да има телевизионни дебати на участниците в демократичните първични избори. Някои щати може дори да откажат да проведат честно гласуване и автоматично да признаят Байдън за победител.

Формално те имат право на това. В края на краищата, едно от неписаните правила на американската политика е, че не трябва да предизвиквате действащия президент на вътрешнопартийни първични избори.

Президентът на САЩ Джо Байдън (cc) The White House

Въпреки това, това правило в американската история понякога е било нарушавано. През 1992 г. например президентът Джордж У. Буш трябваше да се състезава с консервативния активист Патрик Бюканън.

Но още по-показателни са 80-те години на миналия век, когато Джими Картър беше принуден да отвърне на първичните избори срещу атаките на Тед Кенеди.

Тази ситуация обикновено символизира разцепление в партията. И Буш-старши, подобно на Картър, загуби преизбирането си след конкурентни първични избори.

Байдън често е наричан новият Картър, посочвайки ниски рейтинги и много провали в икономиката и външната политика. Затова има особена символика в това, че Байдън беше предизвикан от друг представител на фамилията Кенеди.

И ако Робърт Кенеди може да получи значителен резултат на първичните избори, например 15-20% от гласовете, тогава това ще разкрие дълбоко разделение сред демократите.

Облагодетелстван от такъв сценарий може да бъде Доналд Тръмп. Част от недоволните демократи от електората на Кенеди може да се присъединят към него, като по този начин гарантират победата на републиканците на президентските избори.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?