/Поглед.инфо/ „Трябва да направим НАТО глобално и след победата на Украйна трябва да се стремим да разделим оста Русия-Китай”, такава „нова американска голяма стратегия за противодействие на Русия и Китай“ предлага бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън в своя статия в “Уолстрийт Джърнъл”. Той нарича това основна задача за следващия президент на САЩ, като не иска да вижда на този пост нито Байдън, нито бившия си шеф Тръмп.

Това, което Джон Болтън има на езика си, е това, което Чичо Сам има в ума си - справедливо ли е това заключение? Или, казано по-просто, могат ли публичните предложения на Болтън да се считат за скрити желания на американския естаблишмънт или на „дълбоката държава“, на Вашингтонското „блато“?

Човек, разбира се, може да отговори отрицателно, особено след като Болтън отдавна има репутация на „супер ястреб“: през 2000-те години той беше един от онези, които популяризираха идеята за американска атака срещу Иран (което би довело до последствия с порядък по-лоши дори от нахлуването в Ирак) , и за година и половина работа в Белия дом (през 2018-2019 г.) спечели на Тръмп титлата войнолюбец. Болтън наистина е възможно най-агресивен, но е и един от най-добрите американски специалисти по международни отношения. И фактът, че сега той защитава радикален дневен ред, се обяснява не само с неговия характер, но и с това, което вижда: САЩ губят глобалната си позиция. Болтън е един от онези, които вярват, че САЩ могат да запазят своята хегемония, просто трябва да действат много по-твърдо, настоятелно и последователно, за да направят това. Какво предлага?

В предишната си статия в “Уолстрийт Джърнъл” той критикува Байдън за непоследователност и предпазливост, като каза, че иска Русия да загуби, но не иска Украйна „наистина да спечели“. Болтън решително отхвърля страха от ескалация на конфликта, сблъсъка между Русия и НАТО и дори ядрената война. Той смята всичко това за руски блъф и част от нашата стратегия за възпиране (която според него в крайна сметка работи). Болтън е за това да се позволи на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари по руска територия и като цяло „да се фокусира върху възпирането на Путин при различни сценарии, до заплахата от свалянето му“. Тоест да се работи за ликвидирането на Русия – и той говори за това в новата си статия.

В която вече не става дума за украинския конфликт, а за нова „голяма“ американска стратегия, защото „САЩ и съюзниците не могат да си позволят да се носят безцелно, докато тектоничните плочи на историятасе разместват“. Започна нова ера, в която Америка е изправена пред предизвикателства и трябва да следи преди всичко за заплахи от нарастващата руско-китайска ос, както и от „държави като Иран и Северна Корея“.

Болтън изброява три критични елемента от новата стратегия.

Като начало Вашингтон и съюзниците трябва незабавно да увеличат бюджетите за отбрана до нивата от епохата на Рейгън (около шест процента от БВП) и да поддържат такива разходи в обозримо бъдеще, без да ги спира, че това ще изисква съкращения в други разходни позиции.

Тук дори няма какво да се коментира: трикратно увеличаване на разходите е невъзможно в никоя от европейските страни от НАТО, без да се промени самият модел на тяхното развитие. Просто казано, европейските общества няма да се съгласят– и никакво раздухване на „руската заплаха“ няма да помогне. Полските лидери могат да плашат французите и германците с танковете на Путин в Берлин и Париж, но никой не им вярва.

Второто предложение на Болтън се отнася до американските съюзи за колективна отбрана – те трябва да бъдат „подобрени и разширени“: „Трябва да превърнем НАТО в глобална организация, като поканим Япония, Австралия, Израел и други страни, ангажирани с целите на разходите за отбрана на НАТО. Азиатско НАТО не е неизбежно, но има огромно място за иновативни съюзи с държави с подобно мислене, включително засилено сътрудничество между Южна Корея, Япония и Съединените щати”.

НАТОв световен мащаб ли ще сдържа Русия и Китай? Именно - само че участниците в него не бяха питани. Европейците са категорично против разпространението на принципа на атлантическата солидарност в Тихия океан - само Великобритания иска това. Идеята на Болтън сама по себе си напълно съответства на принципите на англосаксонската геополитика. Великобритания, САЩ, Канада, Австралия - старшинството в това семейство може да се промени, но целта, тоест глобалното господство, остава непроменена.

Няма да се получи мобилизирането на Европа на азиатските фронтове, а самите азиатци не са готови да се подредят в антикитайски строй. Освен това Болтън смята: „САЩ, заедно с партньорите в Европа и Азия, трябва да интегрират Тайван в системата за колективна сигурност и да увеличат размера на военната помощ“. Тоест да бъдат готови за пряк конфликт с Пекин. В края на краищата „включването на Тайван в системата за колективна сигурност“ автоматично веднага ще доведе до пълен разрив на отношенията с Китай – дори Япония и Южна Корея няма да се присъединят към това.

А идеята за включване на Израел в новото глобално НАТО е наистина „грандиозна“ от гледна точка на възможните последици за САЩ. Въпросът дори не е, че европейските страни никога няма да се съгласят с това: едва ли има по-добър начин да се ускори вече катастрофалният спад на влиянието на англосаксонците в Големия Близък изток и в ислямския свят като цяло, като началото на процедурата за присъединяване на еврейската държава към Атлантическия съюз.

Но нереалистичният характер на първите два елемента от стратегията бледнее в сравнение с третия, последен: "След като Украйна спечели военния конфликт с Русия, трябва да се стремим да разделим оста Русия-Китай. Поражението на Москва може да свали режима на Путин. Новите руски лидери може да са толкова слаби, че разпадът на Русия, особено на изток от Урал, не може да се счита за нещо немислимо. Пекин със сигурност има апетити върху тази огромна територия. Неконтролираното разпадане на Русия може да даде на Китай пряк достъп до Арктика, включително дори до Беринговия проток, граничещ с Аляска.“

Тук Болтън само отчасти повтаря Хенри Кисинджър, който също се страхува от колапса на ядрена Русия. Но ако бившият държавен секретар предлага да се избегне това след края на войната, да се намери достойно място за Русия в новия световен ред (тоест да се дадат някакви гаранции за сигурност), то Болтън не просто вярва в победата на Украйна (тоест Запада) - за него колапсът на Русия е опасен само поради факта, че може да укрепи Китай. За да се предотврати това, ще бъде необходимо по някакъв начин да се изтегли победената, отслабена след Путин Русия от Китай, вероятно като я сплашат с китайска инвазия и обещаят да възстановят контактите и търговията с Европа и със Запада като цяло.

Планът е грандиозен – в своята лудост. Защото разглежда Русия само като субект на чужда воля и външни стратегии, като ѝотрича наличието на собствена стратегия и субективност.

Русия започна своя завой на Изток (от който отношенията с Китай са важна част) още преди Крим – да, беше по-бавно, отколкото искаше, но това беше съзнателен стратегически избор. Преди повече от десетилетие и половина Русия заложи на разбиването на атлантическия модел на глобализация (тоест ерата на американската хегемония). През същите години Русия се зае с реинтеграцията на постсъветското пространство чрез изграждането на Евразийския съюз (който беше създаден с оглед на по-нататъшното включване на Украйна).

Тоест стратегията на Русия е последователна и непроменена – въпреки тежестта на открития конфликт със Запада, воден от англосаксонците. Русия не може да загуби от Запада в Украйна, Русия не може да се разпадне, Русия не може да стане част от Китай, Русия няма да се откаже от благоприятния си курс към стратегически съюз с Китай, Русия няма да вярва на Запада. И най-важното, Русия е абсолютно сигурна, че огромното мнозинство от човечеството разчита на нейната работа за ускоряване на упадъка на англосаксонския световен ред.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?