/Поглед.инфо/ Преди да се гмурна във въпроса за САЩ и алтернативните отговори на икономическите ефекти от коронавирусната криза, бих искал да обърна поглед назад във времето, за да покажа как пандемията разкрива един много дълбоко вкоренен проблем.

Виждаме последствията от това, че Западните общества се натикаха сами в дълговия ъгъл от техните кредиторски-ориентирани философии на правото.

Неолибералната анти-държавна (или по-правилно, анти-демократична) идеология има централизирано социално планиране и държавна сила в "пазара", което означава конкретно във финансовите пазари на Уолстрийт и други финансови центрове.

Въпросът е кой ще изгуби, когато трудът и бизнес дейностите бъдат разбити. Дали ще са кредиторите и наемодателите, които са на върха на икономическата скала или длъжниците и наемателите, които са на дъното?

Тази вековна конфронтация по въпроса как да се справяме с неплатените наеми, ипотеките и другите дългови услуги, седи в сърцето на коронавирусната пандемия, тъй като големите и малки бизнеси, фермите, ресторантите и кварталните магазини западнаха значително, оставяйки бизнесите и домакинствата, заедно със служителите им без доход от заплати, за да плащат нарастващите всеки месец задължения.

Това е вековен проблем. Той е бил решен в древния Близък изток чрез анулирането на тези дългове и наеми. Но Западът, оформен все още от наследството на Римската империя, се остави уязвим на огромната безработица, затварянето на бизнеси и последвалите просрочени задължения за най-основните цени за живот и правене на бизнес.

Западната цивилизация се различава от близкоизточните си предшественици по това, че отговаря на "Волята Божия", която разбива и спира средствата за поддръжка и оставя дълговете да висят.

Съединените щати са водещи в отхвърлянето на пътя, който Китай и дори социалдемократичните европейски нации избраха, за да спрат допълнителните банкрути от коронавируса и поляризацията на икономиката.

Американската коронавирусна карантина превръща рентиерството и просрочените дългове във възможност за обедняване на задлъжнялата икономика и прехвърляне на ипотекираната собственост и доходите й към кредиторите.

Няма наследственена материална нужда, която да обуслове тази съдба. Но изглежда толкова естествено и неизбежно, че както Маргарет Тачър би казала, няма алтернатива.

Но разбира се, всъщност причина има и винаги е имало.

Устойчивостта в лицето на икономическото спиране винаги е изисквала централната власт да надделее над "пазарните сили", за да възстанови икономическия баланс "отгоре".

Индивидуалистичните икономики не могат да направят това. До такава степен, че имат силни държави, но не са демократични, а олигархични и се контролират от финансовия сектор, гонещ собствените си интереси в тандем симбиотичния имотен сектор и монополизираната инфраструктура.

Ето защо всяко успешно общество от Бронзовата епоха насам е имало смесена икономика. Определящият фактор дали едно икономическо спиране и пречка ще остави една осакатена икономика след себе си или не, винаги е бил дали финансовият сектор е публичен инструмент или е приватизиран от задлъжнелия публичен сектор като средство за обогатяване на банкерите, лихварите, за сметка на задлъжнелите и цялостния икономически баланс.

Китай използва една вековна традиция, която е общоприета още от времето на Хамураби и други владетели от Бронзовата епоха, и която насърчава икономическата устойчивост пред "Божиите наказания".

Освен ако личните дългове, наеми и данъци, които не могат да се платят, не бъдат анулирани, резултатът ще бъде всеобщ банкрут, обедняване и бездомност.

За сравнение с финансиализираната икономика на Америка, Китай показа колко естествено е за едно общество просто да признае, че дълговете, наемите и данъците, както и другите бремена върху живота и бизнеса не могат да бъдат продължени докато икономическата нормалност не се върне обратно.

Близкоизточна защита на икономическата устойчивост срещу "Божиите наказания"

Древните общества имат различна логика от тази на съвременните капиталистически икономики. Тяхната логика, както на юдейския Мойсеев закон от Левит 25, така и на класическите гръко-римски адвокати на демократичните реформи, е подобна на съвременния социализъм.

Основният работещ принцип е да се подчинят пазарните решения на нуждите на обществото като цяло, а не да се обоготява финансовата рентиерска класа от кредитори и отсъстващи наемодатели.

Още по-конкретно, основният принцип е да се отменят дълговете, които не могат да бъдат платени нормално и да се спрат кредиторите от хищнически действия срещу земята на задлъжнелите.

Всички икономики оперират на кредит. В модерните икономики основните сметки се плащат месечно или на три месеца. Древните икономики оперират на кредит на годината на реколтата, като плащанията са били дължими, когато е жътвата, обикновено на базата на хармана.

Този цикъл обикновено предоставя едно придвижване на реколта и неплатен труд към двореца и покрива разходите на култиваторите през земеделската година. Лихвата обикновено се дължи само ако плащанията са закъснели.

Но лошите реколти, военните конфликти или нормалните трудности на живота често пречат на това натрупване на дълг да се изплаща. Месопотамските дворци е трябвало да решат кой ще понесе загубите от сушите, наводнения, заазите или военните атаки, които спират плащането на дълговете, рентите и данъците.

Виждайки, че това е неизбежен житейски факт, владетелите обявяват амнистии от данъци и различни задължения, които са се случили през годината на реколтата при такива ситуации.

По този начин малките собственици са спасени от нуждата да работят за дълговете си под формата на дългови роби към кредиторите си или да губят в крайна сметка земята си.

За тези дворцови икономики, устойчивостта означава стабилизация на фискалните приходи. Да се оставят частните кредитори (често служители в бюрокрацията на двореца по съвместимост) да искат плащания от бъдещата продукция заплашва да лиши владетелите от излишъците от реколтата и други данъци и принудителен труд или дори военна служба.

Но в продължение на хиляди години, владетелите на древния Близък изток възвръщали фискалната жизненост на икономиките си, като амнистирали дълговете не само в извънредни времена, но повече или по-малко на регулярна основа, за да отменят част от бремето, което се натрупва непрекъснато със стари задължения.

Тези Чисти шисти се простират от Шумер и Вавилония през 3-тото хилядолетие преди Христа до класическата античност, включително при Новоасирийската, Нововавилонската и Персийската империи.

Те връщат нормалните икономически отношения като завъртат обратно последствията на личните и земеделски дългове - дългова зависимост, загуба на земя и реколта. От гледна точка на дворците, като събиратели на данък и продавачи на много ключови стоки и услуги, алтернативата би била задлъжнелите да дължат реколтата, труда и дори свободата си на кредиторите, а не на двореца.

Тъй че отменянето на дълговете за връщането на нормалността е просто прагматичност, а не утопичен идеализъм, както някога се е мислело.

Родословието на "Божието наказание" или "Волята Божия" конкретно казва какви задължения трябва да не се плащат, когато се случат сериозни проблеми. Това може да се проследи до законите на Хамураби от 1750 година преди Христа. Тяхната цел е да възстановят икономическата нормалност след големи кризи.

Чл. 48 от законите на Хамураби обявява дългова и данъчна амнистия за култиваторите, ако богът на бурите Адад наводни полетата им или ако реколтата им се провали заради зараза или суша.

Реколтите, които се дължат като рента или фискално плащане се освобождават от задължението за плащане. Същото важи за консуматорските дългове през годината на реколтата, включително вересии в местната кръчма или аванси или пък заеми от индивидуални кредитори

Кръчмарките обаче, също били освобождавани от задължението да плащат за бирата и другите напитки, които получават от храмовете и дворците по време на годината на реколтата при такива бедствени ситуации.

Член 266 от Законите на Хамураби гласи, че "който е отдал под наем животно, което умира по Божия воля, се освобождава от отговорността към собственика".

Една такава амнистия обикновено се случва ако агне, овен или бивол бъде изяден от лъв или пък ако избухне епидемия.

По същия начин, пътуващите търговци, които биват ограбвани докато са на път по бизнес биват освобождавани от отговорност, ако се закълнат, че не са отговорни за загубата (чл. 103 от законите на Хамураби).

Осъзнавало се е, че трудностите са незибежни, а дълговете имат тенденция да се натрупват дори при нормални условия. Всеки владетел от династията на Хамураби обявява Ново начало, отменяйки личните земеделски дългове (но разбира се, оставя нормалните комерсиални бизнес задължения), когато взима трона и когато военни или други пречки се случват по време на царуването му. Хамураби прави това по четири причини.

Владетелите от Бронзовата епоха не са могли да си позволят подобна задлъжнялост и концентрация на имоти и богатство да станат хронични. Трудът е най-оскъдният ресурс, тъй че предварително условия е превенцията на кредиторите от използването на кредитен натиск за придобиването на труд от задлъжнели и отнемането на земята им.

Владетелите следователно са действали за да спрат кредиторите от това да се превърнат в богата класа, която търси ползи като целенасочено обрича на беднос задлъжнелите и взима реколтите и земята им за себе си.

Възпирайки подобен процес по опрощаването на дългове, получили се заради икономически трудности, икономиката на САЩ се подчинява на депресията, бездомието и икономическата поляризация.

Тя пази акционерите и бордовете вместо икономиката като цяло. Това е така, защото днешните рентиерски интереси взимат икономическия излишък под формата на дългова служба, държейки труда, а също и корпоративната индустрия в задлъжняло и зависимо положение.

Ипотечните дългове са цената на това да придобиеш собствен дом. Студентските дългове са цената на това да имаш образование, за да си намериш работа. Автомобилните дългове са нужни за да си купиш кола и да ходиш на работа, а кредитните карти трябва да се поддържат, за да можеш да си плащаш ежемесечните разходи отвъд това, което получаваш като заплащане.

Тази дълбока задлъжнялост кара работниците да се страхуват да отидат на стачка или дори да протестират за работните условия, защото да бъдеш уволнен е да загубиш възможността си да плащаш дълговете и рентите.

И така, вдигането на дълговете служи на бизнес и финансовите сектори, като намалява нивата на заплатите, докато изтисква повече лихви, финансови такси, наеми и застраховки.

Дълговата дефлация и преходът от финансов капитализъм към икономика на остеритета

С инжектирането на 10 трилиона долара във финансовите пазари (когато кредитите от Федералния резерв се прибавят към разпределението от американската хазна), Законът КАРЕС позволи на пазарите да възстановят целия си спад от 34 процента (който бе измерен от акциите на S&P 500) към 9 юни, дори когато БВП на икономиката продължи да пада.

Новите печатани пари на правителството бяха използвани не за да се съживи истинската икономика на производство и консумация, но поне финансовият Един процент беше спасен от загуби.

Изглеждаше всякаш просперитетът и жизнените стандарти някак си ще се върнат към нормалното.

Но какво е нормално днес? За 95 процента от населението, техният дял от БВП отдавна вече падаше, откакто започна Депресията на Обама със спасяването на банките през 2009-та година, което остави огромни суми от лоши кредити на мястото им.

Големият растеж на икономиката от Втората световна война насам вече стигаше към края си, докато се разтърсваше от невъзможността да продължи да носи дълговото бреме, надигащите се имотни цени, здравеопазване и други месечни харчове.

Не това се очакваше преди 75 години. Втората световна война завърши със семейства и бизнеси пълни със спестявания и малко дългове, тъй като и нямаше кой знае какво да се купува през военните години.

Но оттогава, всеки цикъл на бизнес възстановяване започваше с високо ниво на съотношение дългове - доходи, отклонявайки все повече печалби от бизнесите, домакинствата и правителствата за да се плаща на банки и акционери.

Това дългово бреме увеличава цената на живот и правене на бизнес в икономиката, докато оставя по-малки доходи от заплата и печалба, които да се харчат за стоки и услуги.

Вирусната пандемия само действаше като катализатор, който сложи край на следвоенния икономически бум. И въпреки това, САЩ и другите западни икономики продължиха да живеят с дълговете на главите си без да мислят да се отърват от тези задължения и резултатите от тях, които само се засилват от широкото спиране на икономиката.

"Обичайната работа" като подход е да се позволи на кредиторите да отнемат всички доходи и богатство заради нуждата от поддръжка, в свои ръце. Икономиките достигнаха до точката, в която кредитите могат да се платят само със свиване на производството и консумацията, оставяйки ги оголени като Гърция след 2015-та година.

Отхвърлянето идеята за опрощаване на дълговете за да се възстанови социалния баланс е вкопано в съзнанието на съвременната Западна цивилизация. Още от римски времена е станало норма кредиторите да използват социалните нещастия като възможност за придобиване на имоти и доходи за сметка на семействата, които са попаднали под дълг.

Блокирайки появата на демократически граждански режими, овластени за да защитават задлъжнелите, кредиторските интереси си прокарват закони, които принуждават длъжниците да губят земята или другите си средства за живот, или пък да продадат всичко при стресови условия и да работят за изплащането на кредитите си.

Във време на всеобща икономическа разруха, да се дава приоритет на исканията на кредиторите води до масови банкрути. Да се гонят длъжниците от домовете им и да се взимат имуществата им ако не могат да си платят просрочените задължения и други акумулирани не по тяхна вина дългове нарушава идеите на повечето хора за справедливост и честност.

Процедурите по несъстоятелност ще принудят много фирми и ферми да загубят инвестираното към много по-богати купувачи. Много малки бизнеси, особено в градските квартали с население от малцинствата ще видят как спестяванията им за години наред се стопяват.

Карантината също така принуждава американските градове и щати да се справят с все по-намаляващите продажби и приходи от данъци, режейки социалните услуги и лишавайки пенсионните фондове от спестявания, за да се плаща на акционерите.

Балансирането на бюджетите чрез приватизирането на обществени услуги ще създаде монополистки рентиери и нови корпоративни империи.

Тези последици са неизбежни. Те са толкова неравни и вместо да водят до оцеляване на най-добрите и икономически ефективни решения, те са победа за най-успешните хищници.

И все пак тези резултати са продукт на дълго наследство на финансовата философия, промотирана от банките, акционерите, наемодателите и застрахователните компании, които отхвърлят дълговото опрощаване. Те представят опрощаването на дългове и наеми, които им се дължат като немислимо.

Банките твърдят, че опрощаването на лични и бизнес ренти ще доведе отсъстващите рентиери до ипотеки, заплашвайки банковата платежоспособност.

И така, някой трябва да даде и отстъпи - или икономическите интереси на мастаа хора или частните интереси, които настояват, че трудът, индустрията и правителството трябва да поемат цената на просрочените задължения, които са се натрупали по време на икономическото спиране.

Както в олигархичния Древен Рим, така и финансовите интереси в днешния свят са взели контрол над правителствата, политическите и регулаторни агенции, оставяйки демократичните реформатори без власт да отменят дълговата служба, просрочените наеми, прогонванията от домовете и депресията.

Западът става високо централизирана планова икономика, но плановият му център е Уолстрийт, а не Вашингтон или местните и щатски правителства.

Нарастващите просрочени задължения за недвижими имоти водят до спасяване на ипотечни кредити

Канада и много европейски правителства субсидират бизнесите да плащат до 80 процента от заплатите на служителите, дори когато мнозина трябва да си останат по домовете.

Но за 40 милиона американци, които не са имали работа по време на карантината, изгледите са за депресия и бездомничество.

Още преди кризата около половината американци са заявили, че живеят от заплата до заплата и не могат да извадят 400 долара в случай на нещо спешно. Когато заплатата спре, наемите не се плащат, нито пък нормалните месечни разходи.

Америка вижда края на бума на притежаването на собствени жилища, който толкова дълго награждаваше средната й класа с покачващи се имотни цени. За купувачите цената беше увеличаващ се ипотечен кредит, тъй като банковият кредит е основен фактор в повдигането на цените на имотите. Един дом струва толкова, колкото банката ще даде за него.

За небелите кварталите бяха превърнати в бариери срещу расови малцинства. До началото на новия век банките започнаха да дават заеми на чернокожи и латиноамерикански купувачи, но обикновено на непропорционално високи лихвени проценти и тежки дългови условия.

Сега пред подобна съдба се изправят и белите купувачи на домове в Америка, както по-рано се случи с малцинствата. Надутите от дълговете цени на домовете са толкова високи, че оставят купувачите чисто голи с ипотеката и задължителните застрахователни плащания, на фона на западащите обществени услуги в кварталите им.

Когато ипотеките не могат да се платят следват запори и не само. Това води до намаляване на броя на американците, които притежават домовете си. Всъщност, броят на притежаващите домове е намалял от 58 процента през 2008 година на 51 процента в началото на 2020 година.

От времето на ипотечно-измамническата криза и програмата на Обама за запори, която удари малцинствата и купувачите с ниски доходи през 2008 година, се надига една рентиерска икономика, която се е появила в резултат на отнети заради просрочени задължения имоти и компании, купени от спекуланти и огромни отсъстващи фирми-собственици като Блекстоун.

Много бизнеси, които затвориха не са плащали на наемодателите. Осъзнавайки, че ако ги държат отговорни за плащането на цели ренти по време на икономическото затваряне и карантината, ще им отнеме цяла година за да се изплатят, което няма да остави никакви нетни печалби за усилията им.

Това беше особено чест случай тази година за ресторантите, които бяха принудени да спазват задължителна "дистанция" в местата, както и други магазини ударени от това. Много ресторанти и квартални магазини в резултат напуснаха бизнеса.

Хотелите, които в по-голямата си част са празни, около 19 процента от ипотечните заеми са станали просрочени задължения до май месец, а още 10 процента е броят за хранителните магазини.

Комерсиалният сектор на недвижимите имоти дължи 2,4 трилиона долара в ипотечен кредит. ОКоло 40 процента от наемателите не са плащали наемите си през март, април и май - от ресторанти и магазинчета до големи национални вериги.

Мораториумът върху изгонванията ги задържа до август и септември 2020 година. Но в това време, тримесечните държавни и местни данъци върху имуществото, които се дължаха през юни, който е и срокът за данъкът върху доходите, бяха отложени през април заради карантината.

Възможното разбиване на веригата на плащания от наемодателите към банките може да бъде отървано от Федералния резерв, но никой не може да измисли сценарий, при който дълговете от не-елитите ще се платят от собствените ресурси на хората, не повече отколкото обикновените граждани бяха спасени от ипотечните измами, които ги лишиха от домове заради решението на Обама да подкепя банките и ипотечните брокери, вместо жертвите им.

Всъщност, само при радикален сценарий можем да видим как щатските и местни дългове се плащат, тъй като обществените бюджети са замразени заради пандемията.

Фискалният удар принуждава правителствата да приватизират обществени услуги и активи

От 1945 година насам, нормалният Кейнесиански отговор на икономическото забавяне беше правителствата да действат с бюджетни дефицити за да съживят икономиката и трудовия пазар.
Но това не може да стане при пандемията от 2020-та година. Първо, защото данъчните постъпления падат. Правителствата създават повече вътрешни пари, разбира се, но американското правителство бързо се оказа с два трилиона дефицит през юни 2020 за да подкрепя финансовите корпоративни пазари на Уолстрийт, оставяйки фискална дупка що се отнася до обществените разходи за реалната икономика.

Много американски щати и градове имат закони, които ги задължават да балансират бюджетите си. И така, обществените разходи за реалната икономика, вместо за финансовите и корпоративни пазари, трябваше да се орежат.

Данъците върху продажбите от ресторантите и хотелите, подоходните данъци и имотните данъци от рентиерите, които не получават данъци. Американските щати и местни власти имат огромна данъчна липса, която ги принуждава да орязват основните социални услуги и инфраструктура.

Кметът на Ню Йорк Бил де Бласио беше предупреден, че училищата, полицията и общественият транспорт може да се наложи да бъдат бюджетно орязани, освен ако градът не получи седем милиарда долара.

Законът КАРЕС, пуснат от Демократическата партия, която контролира Камарата на представителите не направи никакъв опит да алокира дори и един дола за да се справи с нарастващата финаносва пропаст.

Що се отнася до администрацията на Тръмп, тя не желае да дава пари на щатите, които гласуват за демократите в президентските или губернаторски избори.

Иронията е, че точно, когато пандемията показва нуждата от обществено здравеопазване, политическият натиск за него спря. Логично можеше да се очаква, че вирусът ще стане голям катализатор за обществено здравеопазване, най-малкото за да се спре вълната от лични банкрути, която дойде от високите медицински сметки на хората.

Но надеждите бяха смазани, когато водещата факла за социално здравеопазване, сенатор Бърни Сандърс хвърли подкрепата си зад Джо Байдън и други опоненти за президентската номинация, вместо да се фокусира на първичните избори върху бъдещето на Демократическата партия.

Това реши и фокуса на американските избори през 2020 г., който ще е изцяло върху личностите на кандидатите, които налагат неолиберална политика - републиканецът Доналд Тръмп или неговият опонент, който се кандидатира на платформата "аз не съм Тръмп".

И двамата кандидати, пък и двете партии зад тях искат да орежат държавата и да приватизират възможно най-много от публичния сектор, оставяйки администрацията като финансови мениджъри.

Миналите правителствени политики биха възстановили просперитета чрез програми за обществени инвестиции, за изграждането на пътища, мостове, влакове и метролинии, които са се разпаднали.

Но фискалният натиск предизвикан от икономическите последствия на вируса създаде и натиск за тачъризирането на сриващата се транспортна и градска инфраструктура на Америка, както и да се продадат земята и обществените предприятия, основните градски здрави и училищни институции, а на национално ниво и пощите.

Фискалните бюджети ще се балансират с продаването на инфраструктура в новато Публично-частно партньорство с финансовите фирми.

Неолибералният рентиерски план е частните капитали да купят монополни права за да възстановят мостовете на нациите превръщайки ги в тол-мостове, да възстановят пътищата и магистралите налагайки им тол такси, да поправят канализациите, като ги приватизират.

Училища, затвори, болници и други традиционно държавни функции също ще се приватизират.

Дори полицията ще станат частно контролирани охранителни агенции, които се движат изцяло за печалба на условия, които ще докарват лихва и капиталови печалби за финансовия сектор.

Това е Новото движение, което иска монополна рента, толкова колкото и рентиерите искат имотна.

Давайки 10 трилиона долара за подкрепата на финансовите и ипотечните пазари, неолибералните и в Републиканската, и в Демократическата партия обявиха, че правителството е създало толкова голям бюджетен дефицит, в резултат на спасяването на банкерската и рентиерска класа, че няма повече пространство за печатането на пари за реални социални програми.

Републиканският сенатор и лидер на сенатските републиканци Мич Макконъл посъветва щатите да решат проблема си с бюджетните дефицити като ударят по пенсионните фондове за да плащат на акционерите си и собственитиците на облигации.

В продължение на много десетилетия държавните служители приемаха ниския растеж на заплатите си в замяна на пенсии. Търпеливият им избор беше да отхвърлят исканията за увеличение на заплатите, за да получат добри пенсии.

Но сега са работили на стагниращи заплати в продължение на много години, а парите уж спестени за пенсиите им ще се дадат на акционерите и купувачите на облигации.

По същия начин, на федерално ниво натискът се възстанови и от двете партии за орязването на програмите Медикеър, Медикейд и Сошъл секюрити, а комисията на Обама Симпсън-Боус върху фискалната отговорност и реформа ще ограничи дефицита за сметка на пенсионерите и бедните.

Като обобщение, парите се създават за да подхранват финансовия сектор и неговите пазари, а не да да увеличават устойчивостта на икономиката, жизнените стандарти или да се борят с безработицата.

Коронавирусната пандемия не създаде тази промяна, но тя я катализира и засили вземането на властта, най-малкото като тласна бюджетите за обществения сектор в криза.

Не е нужно да е по този начин

Вссяка успешна икономика е била смесена публично-частна със силен контрол върху властта на финансовия сектор да увеличава обществената задлъжнялост с цел обедняване на хората. Винаги съществуващ проблем обаче е кой ще контролира правителството.

След като американската и европейската индустрии се отърват от дълговете, демократични или олигархични ще бъдат те?

Социалистическо правителство като това на Китай може да държи растежа на индустрията просто като опрощава дълговете, когато те не могат да бъдат платени, без да налага икономическо затваряне и банкрут, загубата на активи и безработица.

Светът има две опции - основна продуктивна публично-финансова система като китайската, или хищническата финансова система на Съединените щати.

Китай може да се възстанови икономически и фискално от вируса, защото повечето дългове се дължат на правителствената банкова система. Парите могат да се създадат, за да финансират реалната икономика, труда и индустрията, строителството и земеделието.

Когато една компания не може да си плати сметките, правителството не седи настрана и не я оставя да затвори и да се продаде на някой хищник-инвеститор.

Китай има опция, която западните правителства нямат - той е в позицията да прави онова, което Хамураби и древните близкоизточни дворцови икономики са правели в продължение на хиляди години, а именно отписвали са дългове, за да държат икономиката устойчива и функционираща.

Китай може да опрости насръченото плащане по дългове, данъци, ренти и обществени такси в застрашени сектори на икономиката, защото китайското правителство е крайният кредитор.

Той не трябва да се съобразява с политически могъщи банкери, които настояват, че икономиката трябва да загуби, за да не загубят те.

Правителството може да опрости дълговете за да държи компаниите на работа, както и техните служители. Това правят социалистическите правителства.

Проблемът е във финансовия капитализъм. Корените му са в сърцето на самата Западна цивилизация, отхвърляща "цикличното време", позволяващо икономическа ревитализация, в полза на "линеарното време", в което дълговете са перманентни и неопрощаеми, без обществен контрол за менажирането на финансите и кредитите в обществен интерес.

Често е по-лесно да станеш богат в такива времена на катастрофа, отколкото по време на просперитет. Докато американската икономика се поляризира между кредитори и задлъжнели, пазарите очакват богатства, които да се направят бързо от фалитите на бизнеси с активи и имоти за ограбване.

В добавка към създаването на кредити от Федералния резерв за поддръжката на финансовите и имотни пазари, цената на активите към юни 2020-та расте за компаниите, които очакват да станат дори по-богати от масовите бедствия, които предстоят през есента на тази година, когато се очакват процедури по банкрут, взимане на имущество и тнт.

В този смисъл, ефектът на коронавируса беше да помогне да се победи врагът на финансовия сектор, а именно правителствата, които са достатъчно силни за да го регулират.

Фискалният натиск, който дойде от широката безработица, затварянето на бизнеси и данъчни и наемни просрочвания се използва като средство за унищожаването и приватизирането на правителството на федерално, щатско и местно ниво за сметка на гражданите.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели