/Поглединфо/ Парадоксално, но у нас Колин Пауъл като цяло си запази добра репутация. Въпреки че „епизодът с епруветката“, който се случи в стените на ООН точно преди 20 години, беше срамен и все още се счита за стандарт на нагла измама. Въпреки това както настоящите, така и пенсионираните руски дипломати, познаващи Пауъл лично, интервюирани в навечерието на "юбилея", по някаква причина говорят за тогавашния държавен секретар на САЩ с уважение. Защо така?

В неделя се навършват 20 години от най-известната реч в кариерата на американския държавник Колин Пауъл. Всеки, който малко или много се интересува от геополитика, помни този кадър - на 5 февруари 2003 г. държавният секретар на САЩ говори на специално заседание на Съвета за сигурност на ООН, държейки в ръката си епруветка с бял прах. Държавният секретар хвърляше обвинения към Ирак - и вече за всички беше ясно, че речта е пролог към американската военна инвазия в тази суверенна страна.

Речта на Пауъл беше много дълга и ораторът извади епруветката от джоба си за няколко секунди, но този жест впечатли публиката повече от всички останали негови аргументи. Държавният секретар извади епруветката при думите си "чаена лъжичка". По-късно той неведнъж обясняваше, че просто е искал да напомни какъв е обемът на една чаена лъжичка. А във флакона е имало напълно безвредно вещество.

Зрителите веднага се запитаха кой е позволил на дипломата да внесе отровата в заседателната зала, където имаше стотици хора. Само най-внимателните забелязаха, че Пауъл никога не е твърдял, че флаконът съдържа някакво смъртоносно вещество като спори на антракс, за което той просто говореше в този момент.

Държавният секретар буквално каза: „Отнема по-малко от една чаена лъжичка сухи спори на антракс в плик, за да се принуди Сенатът на Съединените щати да затвори през есента на 2001 г. Това накара стотици хора да се подложат на спешна медицинска помощ и доведе до смъртта на двама пощенски служители - всичко това заради съдържанието на този спорен плик с обема за който говорих”.

Държавният секретар извади епруветката с надпис "чаена лъжичка". По-късно той неведнъж обясняваше, че просто искал да напомни какъв е обемът на една чаена лъжичка. В епруветката имало напълно безвредно вещество - "просто манекен", предназначено да покаже как може да изглежда истинско химическо или бактериологично оръжие. Въпреки че са изминали две десетилетия от неговата реч, масовото съзнание все още има впечатлението, че Пауъл на срещата е демонстрирал колба с някаква отрова, една капка от която е в състояние да унищожи стотици и хиляди хора.

И това е случаят, когато не трябва да се занимавате с дреболии. Масовото съзнание по принцип е право, защото хората са уловили основното послание на речта на държавния секретар. С помощта на манипулация ораторът се опита да накара публиката да повярва, че във флакона има отрова. Контекстът на речта беше ясен - иракският лидер Саддам Хюсеин "крие нещо" от международната общност и това нещо са ОМУ (оръжия за масово унищожение). Но ораторът нямаше достатъчно факти, така че колбата целеше да придаде убедителност на речта.

Да, строго погледнато, Пауъл не лъжеше в този момент. Просто илюстрира идеята. Но всичко останало в дългата му реч се оказа лъжа. Саддам нямаше никакви запаси от ОМУ, Ирак не криеше нищо особено от инспекторите на ООН. По това време обаче президентът Джордж Буш вече е решил да атакува тази арабска страна и да я окупира напълно. Това означава, че тайните служби и Държавният департамент трябваше да приспособят фактите към инструкциите на президента, за да намерят причина за нахлуването. И тъй като причината така и не беше открита, ЦРУ просто я измисли.

Самият Пауъл не доживява тази "годишнина". Той почина на 85-годишна възраст през октомври 2021 г., ставайки поредната жертва на епидемията от ковид.

По-рано заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков отбеляза: „Образът на Колин Пауъл, демонстриращ епруветка с прах, уж антракс, отдавна се превърна в нарицателно като олицетворение на лицемерието и убеждението на управляващите в САЩ елит в собствената безнаказаност, в безспорното право да поучават арогантно останалия свят, използвайки сила срещу умишлено слаб противник, за да поддържат собствената си глобална хегемония.”

Фактът, че именно тогавашният държавен секретар, който е с глава над онези, които след него "управляваха" външната политика на САЩ, извърши тази срамна инсценировка, не променя същността на въпроса, допълва той. „Макар и като достоен човек, Колин Пауъл не кри в бъдеще, че е бил принуден да лъже, следвайки заповедта. Дори признаваме, че той беше измъчван от съвест, което не е характерна за американската политическа класа, особено за лидерите на съвременното поколение по принцип“, допълни се Рябков. Между другото, през февруари 2003 г. той работи в посолството ни в САЩ.

Рябков е повторен от бившия заместник външен министър на Русия Сергей Орджоникидзе, който по време на речта на Пауъл заемаше поста заместник-генерален секретар на ООН. „Аз лично имах добри отношения с Пауъл. С него беше възможно да се договорим за много неща“, спомня си Орджоникидзе. “Той беше разумен, градивен, балансиран политик. Не като фигурите от днешен Вашингтон. Каква беше неговата политическа линия? Е, разбира се, че я следва . Буш беше президент. Президентът беше решил, а правителството на Съединените щати трябваше по някакъв начин да оправдае своите агресивни планове и действия. И Пауъл, като дисциплиниран човек, прокара линията на Буш на всички нива. Епруветката, разбира се, се оказа манекен, с помощта на който американците заблудиха целия свят”, припомня бившият ни дипломат. „Но не бих хвърлял камъни по Пауъл толкова силно за това. ЦРУ подведе Пауъл. Ако знаеше истината, вероятно нямаше да го направи“, признава Орджоникидзе.

По-късно се оказа, че на закрити срещи в Белия дом, тоест зад кулисите, Пауъл се противопоставя на плановете за насилствено сваляне на Хюсеин, предлагайки на Буш да продължи политиката на конвенционално сдържане. Година по-късно, през пролетта на 2004 г., в интервю Пауъл разкри предисторията на епизода с епруветката: „Когато направих доклада, разчитах на най-добрата информация, която ЦРУ ми предостави.“ Той е бил убеден в достоверността на информацията от тогавашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет. За съжаление, добави държавният секретар, с времето се оказва, че източниците са неточни и некоректни, а „в някои случаи и умишлено подвеждащи“. Пауъл призна, че 5 февруари 2003 г. е петно върху репутацията му и че го е "боляло".

Риторично, жестът с епруветката на Пауъл е техника за визуализация, предназначена да убеди скептични слушатели чрез такава визуална манипулация.

Ако оценим речта на Пауъл чисто от гледна точка на ораторството, приемът в епруветката може да се нарече грандиозен, признава Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет и експерт в Валдайския клуб. „Жестът влезе в учебниците, превърна се в едно от най-популярните мемета в света. От друга страна, по-късно Пауъл се каеше, че е решил да налее прах за пране в тази злополучна колба”, шегува се преподавателят. Но стилът, в който Пауъл говори този ден, като цяло не е характерен за задграничната дипломация, смята Ткаченко. „Ако трябва да се вкарат фалшиви данни, има преса за това, след което те могат да бъдат „раздути“ и подкрепени от властите. Това обикновено не се извършва на външната арена. Така че епизодът с епруветката не се превърна в началото на нова тенденция, отбелязва политологът. “Но това не означава, че от Държавния департамент трябва да се очаква искреност и откритост. Това е дипломацията на една силна, агресивна държава, която сама си пише нормите на международното право. Стилът му предполага "толерантно" отношение към фактите, към истината”, допълва той.

Но речта на Пауъл постави началото на друга тенденция, добавя експертът. „В този ден опитът на Вашингтон да привлече международна подкрепа на единственото законно международно ниво се провали. И след това Съединените щати никога повече не се обърнаха към Съвета за сигурност на ООН с молби да подкрепят техните нелегитимни агресивни действия. Стана ясно, че не само Русия и Китай ще наложат вето, но и целият свят ще види лошото качество на американската външна политика и загубата на престиж ще бъде твърде голяма“, обобщава експертът от Валдайския клуб.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?