/Поглед.инфо/ Очакванията на Европа не се оправдаха: цените на газа остават високи и продължават да растат, дори преди началото на отоплителния сезон. Това се влияе от редица фактори. В най-лошия случай ситуацията може да стигне нови 1000 долара за хиляда кубически метра. Сривът на европейския газов пазар обаче може да даде шанс за пускане на оцелялата линия на “Северен поток 2”.

Цените на газа в Европа започнаха да растат още преди началото на отоплителния сезон. През септември средната цена на газа в най-големия европейски хъб ТТФ е била 422 долара, през октомври тя се е увеличила с 10% и възлиза на 463 долара за хиляда кубически метра. В същото време през първата половина на тази година цените бяха значително по-ниски - средно около 310 долара за хиляда кубически метра. Фючърсите на газа за следващия месец продължават да се покачват.

„Ръстът на цените беше неочакван, защото в Европа всички очакваха, напротив, намалението им до около 300 долара за хиляда кубически метра извън сезона - през септември и октомври. Това е, когато лятото свърши и няма нужда да харчите пикови количества газ за климатизация, а зимата с нейното пиково потребление все още не е настъпила. Този сценарий вече се случи в началото на пролетта, по време на друг извън сезона. Тогава цените на газа в Европа паднаха до 270 долара за хиляда кубически метра“, казва Игор Юшков, експерт от Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

През есента обаче ситуацията не върви по план. Защо Европа отново е изправена пред риска от скъп газ и нов кръг от инфлация?

„Част от покачването на цените беше улеснено от нахлуването на Украйна в района на Курск, където минава останалият газопровод за Украйна. Тогава за един ден цените скочиха от 360 на 480 долара за хиляда кубически метра поради риска от спиране на транзита през Украйна заради военните действия в района на Суджа“, отбелязва експертът.

Цените на газа в Европа се покачват тази седмица поради рискове от намалени доставки на втечнен природен газ от САЩ, където бурята “Рафаел” доведе до евакуацията на работници от нефтени и газови платформи. Второ, в Европа се установи тихо време, което води до спад в производството на възобновяема енергия и едновременно с това нараства търсенето на газ. Според модела на “Блумбърг” вятърната генерация в Германия трябва да достигне своя минимум и всички надежди са за газови електроцентрали.

В същото време търсенето на отопление в Европа все още е слабо, тъй като температурите са умерени и това засега помага за ограничаване на поскъпването. Освен това Европа наближи началото на отоплителния сезон с газохранилища, запълнени на 95%.

„По-нататък много ще зависи не само от наличието на слънце и вятър, но и от температурата. Предишните две години в Европа имаше много топла зима, когато температурите почти не падаха под нулата. Но сега интригата остава, никой не знае какви ще са температурите този път, така че цените ще останат относително високи“, казва Юшков.

Температурата е първият важен фактор, от който зависи бъдещата съдба на газовия пазар в Европа. Вторият фактор е несигурността с украинския транзит поради военните действия и края на споразумението за транзит през януари 2025 г.

„Газовите фючърси трябва да бъдат закупени сега, така че по-късно, ако транзитът през Украйна спре, да има възможност за продажба на тези фючърси и печалба от нарастващата цена. В този случай печелят и тези, които са изпомпвали газ в подземни газови хранилища през лятото, тъй като ще могат да го продават на най-високи цени“, отбелязва Юшков.

И накрая, третият важен фактор, който влияе върху цените на газа в Европа, е ситуацията на газовия пазар в Азия и жестоката конкуренция с азиатските купувачи на ВПГ. „Европейският пазар стана много зависим от това, което се случва в Азия. Ако потреблението расте в Азия, те купуват ВПГ от цял свят и са готови да плащат повече за него. Тогава и европейците трябва да вдигнат цените, така че поне част от ВПГ да дойде при тях“, казва Юшков.

Четвъртият фактор, който създава напрежение на европейския газов пазар, са разговорите за подготовката на 15-ия пакет от антируски санкции, които трябва да засягат ВПГ, добавя експертът. „Европейците вече забраниха трансбордирането на руски ВПГв своите пристанища. Ако въведат и ембарго върху доставките на втечнен природен газ, макар и отложено до края на 2025 г., това пак ще доведе до известен скок на цените. Русия, като правило, е на второ или трето място на пазара на ВПГ по месечни доставки“, казва Игор Юшков. Ако ЕС се лиши от руски ВПГ , това ще означава още по-тежка борба с Китай за втечнен природен газ от САЩ, Алжир, Катар и дори Австралия. И победител в тази битка е този, който плаща повече, тоест определя по-високи цени.

Какво очаква Европа тази зима?

„Ако има стандартна зима, а не толкова топла, колкото последните две години, и със стандартни темпове на изтегляне на газ от подземните хранилища и със студове в края на отоплителния сезон, тогава цените ще скочат високо. Застудяването през март са най-лошото нещо за европейците, защото в подземните хранилища има малко газ и вече има ограничения за ежедневното извличане на гориво оттам“, казва Юшков.

Въпреки това, предвид спада в потреблението на газ през последните години с повече от 100 милиарда кубически метра от 2022 г., плюс рекордното впръскване на газ от около 95%, вероятно не си струва да чакаме пълен недостиг на газ и това, че европейците ще замръзнат, смята експертът. Въпросът тук е по-скоро от икономическо естество, че тази ситуация ще доведе до скок на цените на газа, след това на електроенергията, след това увеличаване на разходите за промишлеността и домакинствата, увеличаване на общата инфлация и забавяне на европейската икономика спрямо на фона на нарастващите разходи.

„За Украйна рисковете от замръзване са по-сериозни, защото Киев е изпомпвал много малко газ в подземните хранилища. Застудяванията в края на отоплителния сезон могат да доведат до истински недостиг на газ в Украйна. И тогава властите ще въведат ограничения за доставката на топлина и светлина за определени категории потребители, предимно промишлени“, добавя експертът на FNEB.

За европейците най-негативният сценарий е, когато се задействат няколко негативни фактора едновременно. „Първо, това е мразовита зима, когато европейците ще видят, че бързо изяждат газ от подземни хранилища и единственият начин да се забави този процес е да се увеличи текущият внос. А сегашният внос в съвременните условия може да се увеличи само чрез конкуренция с Азия за ВПГ, което означава, че цената трябва да бъде по-висока. Цените може да надхвърлят 1000 долара за хиляда кубически метра. И ако към това се добави спиране в украинския транзит, тогава ще бъде идеална буря“, казва Юшков.

В такива условия европейците наистина могат да направят нещо, за да получат повече руски газ. И един от начините е да се пусне оцелялото разклонение на "Северен поток-2" с годишен капацитет от 27,5 милиарда кубически метра газ.

В края на 2010-те години в Европа имаше много студена зима и студове удариха през март. По това време "Северен поток 1" работеше, но не му беше позволено да работи на пълен капацитет заради антимонополното законодателство на ЕК. Затова Германия, под прикритието на тестове, пусна газопровода на пълен капацитет преди края на отоплителния сезон през април. „Затова, ако има извънредна ситуация през зимата, тогава не изключвам Германия да повтори нещо подобно и да пусне инфраструктурата на „Северен поток-2“, например за проверка на техническите правила, за проверка на безопасността или нещо друго. Вярно, “Газпром” изпомпва буферен газ от тръбата, но той може да бъде пуснат бързо в рамките на няколко дни. Изцяло нов газопровод може много да помогне на европейците“, казва Игор Юшков.

На теория има и газопровод “Ямал-Европ”а през Полша, но там се налагат взаимни санкции и постигането на споразумение с поляците е много по-трудно от политическа гледна точка.

Превод: В. Сергеев