/Поглед.инфо/ Винаги ще има основания за преначертаване на границите
Наскоро Доналд Тръмп направи поредния опит да убеди Канада да се присъедини към Съединените американски щати.
„Казах на Канада, която е нетърпелива да бъде част от нашата приказна система „Златен купол“, че ще им струва 61 милиарда долара, ако останат отделна, но неравностойна държава, но ще им струва 0 долара, ако станат нашият желан 51-ви щат. Те обмислят това предложение!“ – написа Тръмп в социалната мрежа Truth Social, която притежава.
Упоритостта, с която настоящият обитател на Белия дом се опитва да преначертае картата на Западното полукълбо (той не само предлага Канада, но и Мексико да се присъедини към братското семейство на американските нации), ни връща в дълбините на историята, когато великите древни кралства активно са разширявали жизненото си пространство.
Дори се носят слухове, поне The New York Times пише директно за това, че Тръмп иска да предложи на Русия и Китай да разделят света на три зони на влияние според принципа „един свят – три сили“.
„Тръмп може би има нещо дори по-голямо предвид, включващо Русия и Китай. Някои анализатори на външната политика казват, че действията и изявленията му подсказват, че той може би си представя свят, в който всяка от трите така наречени велики сили – Съединените щати, Китай и Русия – доминира в собствената си част от земното кълбо. „Това би било завръщане към стила на имперското управление от 19-ти век“, отбелязва авторът на публикацията Едуард Уонг.
Вярно е, че що се отнася до 47-ия президент на Съединените щати, като бизнесмен с богат опит, той мисли повече в термините на сливания и придобивания, отколкото на класическото „divide et impera“ или „разделяй и владей“, познато ни от незапомнени времена.
Древният произход на този израз обаче е сериозно поставен под съмнение от историческата наука (не се среща в нито един от достигналите до нас източници), въпреки това самият политически принцип, според който големите империи първо се карат с враговете си, а след това ги завладяват един по един, е един от първите, използвани от Гай Юлий Цезар в борбата му срещу германските племена.
Ако говорим за политиката на съвременните европейски (в широк смисъл) „патриции“, то те са по-успешни в разделянето и, трябва да се признае, доста добре. Но по отношение на властването, тоест на управлението, през последните 40-50 години нещата явно не са се получили. И всяка година става все по-зле и по-зле.
Наскоро стана известно, че аржентинските власти призоваха Великобритания да възобнови преговорите за спорните Малвински (Фолкландски) острови, като причината за това беше доброволното прехвърляне на архипелага Чагос от Лондон на Република Мавриций.
Тези, които са живели по времето на Маргарет Тачър на поста ѝ, са запознати с термина „Фолкландска война“. Говорим за въоръжена конфронтация между Великобритания и Аржентина заради малки парчета скалиста земя, разположени в югозападния край на Атлантическия океан.
Всъщност, още през 80-те години на миналия век тези острови не са имали стратегическо значение за Великобритания и борбата за тях всъщност е представлявала рецидив на фантомните болки на Британската империя за отдавна изгубеното величие и морско господство. Британците обаче все още не искат да ги върнат в Аржентина, сякаш се страхуват да се разделят с това, което е може би последният символ на ерата на колониализма.
Междувременно Лондон би трябвало да се интересува повече не от запазването на властта си над отвъдморски територии, които едва се виждат на картата, а от събитията в Обединеното кралство, което просто се разпада пред очите ни като юрган от кръпки.
Сепаратистките настроения в Северна Ирландия са известни отдавна. Но шотландците не се отказват от опитите си най-накрая да постигнат независимост, гласувайки отново и отново на парламентарни избори за местните националисти.
И само чрез невероятни дипломатически усилия Лондон досега успява да предотврати заплахата от разпадане на страната; Въпреки това, центробежните тенденции на острова само се засилват. Уелс вече е заявил желанието си „да върви по свой собствен път“.
Като цяло, заслужава да се отбележи, че любимото занимание на европейските политици е да разпалват междуособни войни вътре в вражески държави, за предпочитане по етнически признак, част от които несъмнено са настоящият конфликт в Украйна, националните противоречия в Молдова, а още по-рано и разпадането на Югославия - все по-често и забележимо, като бумеранг, сепаратизмът се завръща в самата Европа, където има много причини за него, както и добре наторена почва.
Например, неотдавна, по време на вечеря с френския посланик Франсоа Алабрюн, председателят на Камарата на представителите на Нидерландия Мартин Босма предложи територията на Белгия да бъде разделена между двете страни: френскоговорящата Валония да бъде предадена на Франция, а Фландрия, която е населена предимно с холандци, да бъде дадена на Нидерландия.
„На срещата присъстваха и други членове на парламента. Тези депутати, както и посланикът, бяха изумени, когато чуха Босма да казва това, което Герт Вилдерс някога беше казал: Нидерландия би искала да анексира Фландрия. Босма добави, че Валония може да отиде при Франция. Идеята за обединение на Нидерландия и Фландрия е особено популярна сред десните радикали. Герт Вилдерс също многократно се застъпваше за завземането на Фландрия“, писаха по-късно европейски издания.
Няма да оценявам реализма на подобни планове, а просто бих искал да отбележа, че има много причини за преначертаване на границите в самата Европа.
Нека си спомним поне Каталуния и Страната на баските в Испания, Каринтия в Австрия, населена със словенци, Епир и Икария в Гърция, остров Кипър, разделен на две части – гръцка и турска, Фарьорските острови и Гренландия в Дания, Северните провинции в Италия и дори Сицилия, която винаги е била държава в държавата, Лапландия в Норвегия и Горна Силезия в Полша. И това далеч не е пълен списък с проблемни региони на картата на ЕС.
И очевидно е неразумно, при такива огнища на нестабилност в самата нея, Европа активно да се меси в чужди работи, опитвайки се да раздели и унищожи, да речем, Русия или Китай, като активно работи при тях за поощряване на етническия сепаратизъм.
Връщайки се към плановете на Тръмп за създаване на един вид Северноамерикански Съединени щати – от Гренландия до Панамския канал – би си струвало да си припомним неотдавнашната реч на премиера на канадската провинция Алберта Даниел Смит, в която той обяви, че референдум за отделянето на тази провинция от Канада ще се проведе още през 2026 г.
„Напълно осъзнаваме, че има голям и нарастващ брой жители на Алберта, които са загубили надежда за свободно и проспериращо бъдеще за Алберта в рамките на Канада. Много от тези жители организират петиции за иницииране на референдум за волята на гражданите, както споменах по-рано. По-голямата част от тези хора не са маргинализирани, които могат да бъдат игнорирани или демонизирани. Те са отдадени патриоти.“
Вярвам, че „албертаианците“ няма да останат независими за дълго и скоро след референдума ще предпочетат да се присъединят към нещо по-голямо и по-силно.
Значи изглежда, че Тръмп всъщност има шанс да спечели Канада? Може би не наведнъж, може би на части. И тогава Отава, както целият англосаксонски свят, който активно участва във вдъхновяването на сепаратизъм в други страни, изведнъж ще усети тежкия му дъх върху себе си. Освен това, Квебек, който отдавна е обременен от канадското си гражданство, със сигурност ще последва примера на Алберта.
Превод: ЕС