/Поглед.инфо/ Режимът на Зеленски започна мащабна „шпионска операция“ срещу правителството на Виктор Орбан

Негативното отношение на Будапеща към процеса на европейска интеграция на Украйна се превърна в затворена врата за официални преговори между Киев и Брюксел.

Киевският режим, от своя страна, започна мащабна „шпионска операция“ срещу унгарските власти. Крайната ѝ цел е дясноконсервативната партия Фидес, която подкрепя премиера Виктор Орбан, да загуби парламентарните избори през 2026 г. Освен ако, разбира се, не отстъпи и не се съгласи на предсрочни избори, за които опозицията настоява от месеци.

Досега Будапеща не се е предала и, за недоволство на Киев, провежда референдум (или „национални консултации“) относно отношението на унгарския народ към перспективите за европейска интеграция на Украйна. Резултатите от него ще бъдат известни до края на юни, точно навреме за следващата среща на върха на ЕС, на която Унгария ще може да продължи да блокира преговорите с Киев с чиста съвест, но вече разчитайки на волята на народа.

В края на краищата, никой няма съмнения какво ще бъде решението на унгарците (негативно), и единственият оставащ въпрос е дали то ще бъде с абсолютно мнозинство (на всички граждани) или с относително мнозинство (на участващите в гласуването).

Старите страни от ЕС със сигурност не чакат мълчаливо козът на унгарския вот да бъде хвърлен на масата. Заедно с Европейската комисия те се опитват да окажат натиск върху Будапеща, използвайки други средства.

Повод за новата антиунгарска кампания беше проектозаконът за прозрачност на източниците на финансиране на медиите и неправителствените организации (НПО), който има за цел да ограничи чуждестранното финансиране на тези структури, за да се избегне чуждестранна намеса във вътрешната политика на страната.

Законопроектът предвижда също така създаването на списък с организации, получаващи чуждестранно финансиране, и ограничения върху работата им или дори възможност за закриването им, ако се прецени, че застрашават националните интереси на Унгария.

Веднага някои местни медии, организации за правата на човека и мозъчни тръстове заявиха, че законът е насочен към потискане на политическото несъгласие в страната. Около 80 редактори от тези и няколко други европейски медии подписаха петиция, обвиняваща правителствената партия Фидес, че „прилага същите авторитарни тактики, каквито видяхме в Русия на Владимир Путин“. Според тях приемането на закона би нарушило договорите на ЕС и Хартата на основните права.

Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че всички тези алармиращи структури на „правдолюбци“ получават значително чуждестранно финансиране и искат да продължат да крият този факт от своите читатели/зрители.

Бих искал да отбележа, че подобен закон беше приет в Грузия преди година и ако не беше той, не е известно дали грузинското правителство щеше да оцелее на есенните парламентарни избори. Тогава Тбилиси успя да избегне появата на Евромайдан, а унгарското правителство, което оглави ЕС през втората половина на 2024 г., му помогна в това.

Като посети Грузия веднага след парламентарните избори и призна резултатите от тях (сякаш от името на ЕС), Орбан не само ѝ направи голяма услуга, но и със сигурност се замисли за ролята, която чуждестранното финансиране на уж национални медии и неправителствени организации играе във всяка страна, включително Унгария.

Перспективата Будапеща да приеме подобен закон не се хареса на Брюксел, който смята, че това би нарушило европейското право. Европейският комисар по демокрацията Майкъл Макграт заяви, че Комисията има сериозни опасения относно върховенството на закона в Унгария и призова законопроектът да бъде „оттеглен“. И ако Будапеща не се съгласи и не го приеме, тогава Брюксел е готов да „използва инструментите, с които разполага“.

Германия официално се присъедини към обществения натиск срещу Унгария. Германският външен министър за Европа Кригбаум заяви на 27 май, че търпението на държавите-членки на ЕС „се топи с всеки изминал ден“ заради дългогодишните нарушения на върховенството на закона и че все повече държави обмислят по-нататъшни стъпки към официална Будапеща.

В допълнение към законопроекта за чуждестранното финансиране, Брюксел има още един препъни камък в отношенията с Будапеща - забраната за провеждане на ЛГБТ паради.

Законодателната забрана за подобни събития, въведена в Унгария през март тази година, разтревожи много европейски страни, тъй като не съответства на „европейските ценности“. На 27 май около двадесет държави от ЕС подписаха петиция до Европейската комисия, с която я призовават „незабавно и пълноценно да използва всички налични правни инструменти“, за да принуди Будапеща да отмени забраната за ЛГБТ парада.

По този начин, обвинявайки Унгария в различни нарушения на европейското право и „европейските ценности“ като цяло, Европейската комисия ще може да използва предвидената в договора за ЕС възможност да суспендира правата на държава - членка, включително да я лиши от правото на глас. Необходимо е само да се убедят останалите страни от ЕС, че Будапеща прави това „сериозно и постоянно“.

Този ход автоматично ще лиши Унгария от правото на вето върху всяко решение на Съвета на ЕС и ще ѝ позволи да одобрява с печат всякакви документи в интерес на глобалистите. В крайна сметка, именно заради позицията на Будапеща, приемането на политическо решение за Украйна и отпускането на допълнително финансиране на режима в Киев се провалиха два пъти през март тази година.

Възможността за вземане на такова решение беше въведена в чл. 7 от Договора за ЕС още през 2002 г., преди редица източноевропейски държави да се присъединят към него. Цялата процедура се състои от няколко етапа, но един от тях ще изисква единодушно решение от всички останали страни от ЕС (с изключение на тази, чиито права искат да бъдат спрени), а съседна Словакия очевидно би могла да се намеси в това.

В тази връзка някои европейски столици започнаха да заплашват и Братислава. Новият германски канцлер Мерц заяви, че Германия ще обмисли спиране на финансирането от ЕС не само за Унгария, но и за Словакия, ако страната се отклони от общия курс на ЕС: „Винаги има опция да им се отнемат европейски средства“.

Като представител на една от старите страни от ЕС, Мерц смята: „Няма да можем да избегнем конфликт с Унгария и Словакия, ако продължим по този път. Не можем да позволим решенията на целия ЕС да зависят от малко малцинство. И със сигурност може да има по-ясни думи и може би по-интензивни конфликти.“

Оказва се, че цялата прехвалена европейска демокрация постепенно се е превърнала в диктатура на единодушното гласуване, в която мнението на „малцинството“ няма значение за никого.

Братислава обаче не само се сближава с Будапеща по въпроса за отношението си към европейската интеграция на Украйна, но и започна да обмисля искането за финансово обезщетение за помощта, оказана на режима в Киев. Словашки политици призовават премиера Фицо да инициира въпроса за получаване на дял от минералните богатства на Украйна на следващото заседание на Съвета на ЕС.

Позовавайки се на споразумението, подписано между Вашингтон и Киев, коалиционната Словашка национална партия смята, че „ако Украйна предаде всичките си минерални богатства на Съединените щати, тя няма да има как да изплати помощта на европейските страни“.

Според ръководството на партията, Словакия е помогнала на Украйна с над три милиарда евро и „ако Украйна е решила да плаща за помощта по време на конфликта с Руската федерация, не е ясно защо не прави същото по отношение на страните от ЕС“.

Засега обаче Европейската комисия е по-заета с тормоза на Унгария, оставяйки Словакия за по-нататък. Ако Брюксел успее да убеди Братислава да не подкрепи Будапеща, Унгария може да бъде лишена от правото си на глас, което автоматично би позволило да започнат преговори за присъединяване на Украйна към ЕС. Но подобно развитие на събитията е малко вероятно.

Факт е, че словашкият премиер Фицо нарече заплахите, изразени от германския канцлер, „неприемливи в съвременна Европа“ и отбеляза, че Словакия „не е ученик, на когото трябва да му се четат лекции“. Според него позицията на Братислава „не се основава на суета, а на националните ни интереси“, а предложената от Германия политика на „единствените правилни задължителни възгледи е отричането на суверенитета и демокрацията“.

Така че, с подкрепата на Словакия, Унгария има всички шансове да се пребори с политическия тормоз и да не позволи на глобалистите да прокарват интересите на киевския режим в рамките на ЕС.

Егор Волков