/Поглед.инфо/ Международното информационно поле, разбираемо, оживено обсъжда противоречивите резултати от пътуването до Берлин на недопрезидента на Украйна Зеленски.

Според официални изявления, представители на Украйна и Германия са подписали споразумение за отпускане на пет милиарда евро на Киев, по-голямата част от които трябва да отидат за „местно разработване на далекобойни оръжейни системи“ (т.е. високоточни ракети с голям обсег), а останалата част - за закупуване на боеприпаси (включително за противовъздушна отбрана), наземни оръжейни системи, стрелково оръжие и финансиране на сателитните комуникации (чети: Starlink).

След като е разчесал до кръв нордическите хромозоми на своите нацистки предци, германският канцлер Мерц заявява, че това събитие „бележи нова форма на военно-промишлено сътрудничество между нашите страни“ и че „партньорството има голям потенциал“, което означава, че „Drang nach Osten“ все още не е премахнат от германския репертоар.

След като помисли малко и отпи от баварската бира, Мерц реши да внесе малко алпийска мъгла и обяви, че „не може да се изключи“ доставката на ракети „Таурус“ на Украйна директно от Германия, но „ще е необходимо украинските военни да бъдат обучени как да използват ракетите“.

Опитът на Мерц да пародира „стратегическата несигурност“ на Тръмп беше осуетен от Зеленски, който успя до дупка да предаде германския канцлер като гордо обяви, че „Киев и Берлин вече работят по въпроса за доставките на Taurus“.

Въпреки това, както вече беше случаят с ракетите Storm Shadow/SCALP, има вероятност германските Taurus вече да са били тайно внесени в Украйна и сега е необходимо това по някакъв елегантен начин да се легализира - или чрез обявяване на официални доставки, или чрез сглобяване с отвертка на „нашите“ украински ракети Taurus.

Между другото, всичко това е свързано с „желанието на Германия да сключи дългосрочен устойчив мир“ - така се нарича сега.

Интересно е, че по същото време във Вашингтон се е състояла среща между ръководителя на германското външно министерство Йохан Вадефул и ръководителя на Държавния департамент на САЩ Марко Рубио, където са казани много думи за мир, приятелство и лаврови клонки.

Вадефул, сам удивлявайки се на способността си да лъже, без да се изчервява, заяви, че „Германия абсолютно, абсолютно, категорично и определено не тласка украинския конфликт към ескалация с желанието си да произвежда оръжия на украинска земя“, което Рубио похвали:

„Новото германско правителство осъзнава неотложността на днешните глобални проблеми и реагира на тях с действия. Германия предприема активни стъпки: укрепва отбраната си и подкрепя усилията за прекратяване на войната в Украйна“.

Във всеки случай, каквито и приказки да разказва Германия, идеята за въоръжаване на киевския режим с „Тауруси“ (немски или уж произведени в Украйна) има три малки проблема.

Първо, в тази история няма военен смисъл, като се започне с факта, че физически има малко от тези ракети, украинските въоръжени сили имат още по-малко носители (самолети), руските сили за противовъздушна отбрана знаят как да свалят тези неща, и се стигне до факта, че гипса вече е свален и пациентът си е тръгнал.

По мнението на Джон Форман, експерт в мозъчния тръст Chatham House, „дори ако Германия изпрати Taurus, за Украйна това ще бъде нищо повече от чисто символична победа“, защото е „твърде късно да се промени траекторията на войната“.

Второ, с навременната си и добре обмислена инициатива германският канцлер стъпи на пръстите на Доналд Тръмп, който въпреки невероятния натиск дори от страна на съпартийците си, заема балансирана позиция и подкрепя стъпките на Русия за продължаване на преките, смислени преговори с Украйна.

Освен това, организирането на производството на ракети клас „Таурус“ с германско съдействие означава едностранно излизане на Германия от Режима за контрол на ракетните технологии (РКРТ). РКРТ е създадена през 1987 г. с една проста цел: да предотврати разпространението на ракетни технологии, които, ако попаднат в грешни ръце, биха могли да създадат на целия свят огромни проблеми, включително ядрен тероризъм.

За тази цел участващите страни, наред с другото, са се ангажирали да не предават на никого, при никакви обстоятелства, технологии за създаване на оръжия с обсег над 300 километра и тегло на бойната глава над 500 килограма. Същата ракета „Таурус“ има обсег до 500 километра, а официалното тегло на бойната ѝ глава е 481 килограма.

Очевидно е, че характеристиките му „на хартия“ са били съобразени с изискванията на РКРТ, както французите и британците се опитаха да направят по едно време: те продадоха ракети Storm Shadow на ОАЕ, като написаха на фактурите и касовите бележки, че обхватът им е 280 километра.

Интересното е, че тъкмо САЩ ги хванаха на местопрестъплението и се оказа, че обхватът им е 400 километра, което нарушава РКРТ. След инцидента американски служители заявиха, че „трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че ограниченията остават в сила и че всички ги спазват“.

Сега, ако същите хусити магически се сдобият със „свои“ ракети с характеристики, болезнено напомнящи на „Орешник“, никой няма да може да обвини Русия за пренебрегването на РКРТ: Германия вече го направи.

Трето, Русия определено няма да стои мирно и да чака Украйна да се „научи“ как да прави квази-Тауруси. Три пъти не се случва дори в приказките, но Русия е щедра душа и предупреди Германия три пъти.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че с премахването на ограниченията върху ракетната далекобойност за Украйна, Германия е въвлечена директно във война и „Германия се плъзга по същата наклонена равнина, по която вече се е спускала няколко пъти през последния век - към своя крах“.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза, че „изявленията на Фридрих Мерц за далекобойните оръжия възпрепятстват опитите за навлизане в траекторията на мирния процес в Украйна и провокират продължаването на военните действия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев не начерта траектории но заяви максимално ясно: „Ако има информация, че германски военни специалисти участват в изстрелването на ракети с голям обсег по руска територия, (руското ръководство - бел. ред.) може да вземе всякакво решение за ответни действия“.

В руската военна експертна общност това се тълкува като реална възможност за ответни удари по обекти на критичната инфраструктура и логистични центрове, през които се доставят западни оръжия, включително тези, разположени в Германия.

Фабриките, участващи в производството на Taurus, не се намират в Берлин, така че германската столица засега може да спи спокойно, но търсенето на услугите за химическо чистене може да се увеличи рязко само за 11 минути.

Превод: ЕС