/Поглед.инфо/ Във всички случаи американците ще останат на печалба.

Тази година изтича поредния срок на споразумението между Вашингтон и Сеул за присъствието на американски войски в Южна Корея. В продължение на много години приблизително 28 500 американски военни са разположени на Корейския полуостров, ползвайки се със статут, сравним с дипломатическия по своите привилегии и имунитети.

Официално американската военна групировка „защитава Юга от Севера“, но в действителност тя осигурява американските интереси в конфронтацията с Русия и Китай (и едновременно със Северна Корея), особено в областта на предупреждението за ракетни атаки и противоракетната отбрана.

Преговорите за нов петгодишен мандат за американските войски в Южна Корея започнаха през 2024 г. по времето на президента на САЩ Байдън. Сеул направи всичко възможно, за да подпише новия документ, преди Доналд Тръмп да дойде на власт, който още по време на първото си президентство (2017-2020 г.) заплаши да увеличи годишната сметка до 5 милиарда щатски долара.

До края на 2024 г. най-накрая беше подписано ново споразумение за периода 2026-2030 г. Сеул обеща да плати на Вашингтон над 1,5 трилиона корейски вона (над 1,1 милиарда щатски долара) годишно като компенсация за присъствието на американските войски в Южна Корея.

Формално споразумението ще влезе в сила едва в началото на следващата година и новата американска администрация е напълно възможно да започне допълнителен етап от преговорите с Южна Корея за внасяне на промени и допълнения в него (тоест: увеличаване на годишните плащания).

Има обаче и друг вариант, към който администрацията на Доналд Тръмп може да прибегне. Това е количественото намаление на военния контингент при непроменен размер на плащанията по вече постигнатите споразумения. Този ход ще позволи на Вашингтон да спести значителни суми от военния си контингент, а на Сеул да избегне увеличаване на бюджетните разходи, вече планирани за следващите години.

През април тази година президентът Тръмп заяви, че Вашингтон не получава „разумно компенсиране“ за военната си подкрепа за Южна Корея и европейските съюзници. Съвсем логично е една от следващите стъпки, които Белият дом би могъл да предприеме след тези думи, да бъде увеличаване на финансовите изисквания към страните - партньори или намаляване на военния контингент в чужбина.

Американските военни обаче категорично се обявиха против намаляването на американските войски в Южна Корея. Както винаги, възможността за севернокорейско нашествие беше използвана като плашило. Командирът на американския военен контингент в Южна Корея, генерал Ксавиер Брънсън, подчерта, че възвръщаемостта на инвестициите в американски войски на Корейския полуостров се измерва не само в долари, но и по отношение на надеждни партньорства и възпиране.

Южнокорейските лидери също подчертаха в средата на април, че преразглеждането на разходите за разполагане на американски войски не е сред обсъжданите въпроси в текущите преговори за тарифи със Съединените щати. Това изявление беше направено след появата на съобщения в американските медии за някакъв вид „сложно договаряне, включително разпределение на разходите за отбрана“.

Въпреки това, на 22 май американският вестник The Wall Street Journal, позовавайки се на източници в Пентагона, шокира Сеул, като заяви, че Вашингтон обмисля възможността за изтегляне на 4500 американски войници от Южна Корея и преразпределението им в други американски бази в Тихоокеанския регион, по-специално на Гуам. Според публикуваната информация, тази инициатива е на етап обсъждане и все още не е била представена на президента Тръмп за разглеждане.

Южнокорейското министерство на отбраната веднага обяви, че не е имало преговори със САЩ за намаляване на американския военен контингент на Корейския полуостров. В официалното изявление се казва, че „като гръбнак на съюза между Сеул и Вашингтон, американските войски, заедно с южнокорейските военни, допринасят за поддържането на мира и стабилността на Корейския полуостров и в региона“.

Естествено, намаляването на американския контингент в Южна Корея ще бъде възприето от населението на страната с голямо безпокойство. В определена форма това ще бъде поражение за южнокорейското правителство, което постоянно поддържа страха от севернокорейската заплаха в обществото.

Самият Пентагон също отрече медийните съобщения, наричайки ги „неверни“. Говорителят на Пентагона Шон Парнел подчерта, че „Съединените щати остават твърдо ангажирани със защитата на Южна Корея и очакват с нетърпение да работят с новото правителство за запазване и укрепване на двустранния съюз“.

Въпросът е, че на 3 юни Южна Корея ще избере нов президент, който ще стане лидер на страната и ще разреши всички проблемни въпроси в двустранните отношения със САЩ за следващите пет години.

Освен това, Разузнавателната агенция на Пентагона публикува доклад, в който се посочва, че „Северна Корея е постигнала най-голямата си стратегическа позиция от десетилетия, продължавайки да изгражда способности, способни да заплашат както съюзниците на САЩ в Североизточна Азия, така и собствената си територия “. Докладът описва специалните сили на Северна Корея като „добре обучени и екипирани “ .

В документа се подчертава особено, че Пхенян активно разработва ядрени и ракетни технологии, а също така засилва военното сътрудничество с Русия. Съединените щати са обезпокоени от разработването на програмата на Северна Корея за оръжия за масово унищожение и готовността ѝ да провежда ядрени опити, както и от плановете ѝ за износ на ракетни технологии за трети страни.

И как след подобни ужасяващи истории Белият дом може да реши да намали военния контингент на Корейския полуостров?

На 28 май генерал Ксавиер Брънсън отново подчерта: „Не съм чувал нищо за планове за намаляване на броя на американските войски в Южна Корея. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете не ми се обади и не каза нищо.“

В същото време, осъзнавайки, че ще трябва да изпълни всяка заповед, която може да дойде от Вашингтон, Брънсън се опита да не бъде твърде категоричен. Стратегическата гъвкавост, каза той, може да включва „отиване на други места“ в зависимост от ситуацията: „Трябва да отидем там, където са проблемите, за да можем да ги решим.“

Американски политици от корейски произход също се присъединиха към противниците на идеята за намаляване на американския военен контингент в Южна Корея. На 28 май сенаторът от Демократическата партия Анди Ким се обяви против значителното намаляване на броя на американските войски на Корейския полуостров.

Той отбеляза, че този въпрос не може да бъде решен без споразумение с Конгреса и южнокорейските партньори, а също така подчерта, че „присъствието на американски войски на Корейския полуостров е от полза както за Сеул, така и за Вашингтон, тъй като Пхенян заплашва не само Южна Корея, но и целия регион, включително Съединените щати “ .

На 29 май обаче неназован служител на Пентагона заяви пред репортери, че американският приоритет е „сдържането на Китай“. В тази връзка е изключително важно да „модернизираме съюза си с правителството в Сеул и да коригираме позицията на американските сили на полуострова, за да отчетем реалностите на ситуацията със сигурността в региона“. Той каза, че Съединените щати „ще дадат възможност на нашите съюзници и партньори да направят повече, за да защитят страните си“.

Въпреки подобна несигурност в изявленията на американските официални лица, е малко вероятно Съединените щати да намалят военните си бази, които са разположени на стратегически изгодни географски позиции близо до Русия, Китай и Северна Корея.

Най-вероятно всичко се свежда до пари. Оказва се, че във всеки случай Южна Корея ще трябва да плаща все повече и повече: или за поддръжката на американски военни бази, или за допълнителни покупки на американско оръжие. И Вашингтон, както обикновено, ще извлече собствена полза от това, както геостратегическа, така и финансово-икономическа.

Превод: ЕС