/Поглед.инфо/ Коалиционното правителство на Германия не е готово да премине „червените линии“ на пряка въоръжена конфронтация с Русия

Още преди пристигането на Зеленски вчера на посещение в Мерц, германската преса изрази опасения, че няма да се случи значителен пробив в предоставянето на германска помощ на Украйна. Освен това, под „значителен“ всички разбираха готовността на Берлин да се откаже от неофициалното ембарго върху доставката на далекобойни ракети „Таурус“ на киевския режим. „Ембарго“, чието отменяне все още остава „табу“.

„Украинският президент Володимир Зеленски ще отлети за Берлин днес с надеждата да получи допълнителни оръжия от новия германски канцлер Фридрих Мерц. Както обаче стана известно, ключовото оръжие, на което Украйна се надяваше – далекобойните ракети „Таурус“ – няма да бъде доставено. Правителството сега нарича тази тема „табу“, писа вестник „Билд“ ден преди пристигането на украинския гост.

Очевидно поради тази причина германската страна е разработила своеобразен компенсационен „пакет на щедростта“ – съвкупност от различни видове оръжия за украинските въоръжени сили, която на пръв поглед би изглеждала солидна, ако, разбира се, не се навлиза в подробности.

Това включва допълнителни системи „Марс-2“ с обсег на стрелба до 85 км, доставени преди това през 2022 г., и нови доставки на GPS-насочващи се ракети M30 и M31, които са практически безполезни поради успешната борба с тях от руските средства за радио - електронна борба, както и няколко системи за противовъздушна отбрана „Ирис-Т“, които се планират да бъдат доставени на Украйна, макар и не преди началото на 2030 г.

Черешката на тортата и основното подобрение на проведените преговори трябваше да бъде решението на Германия да стартира съвместен украинско-германски проект за производство на някои „системи за оръжия с голям обсег“ директно в „незалежната“ страна. Беше отбелязано, че това трябва да е нещо, което може да лети на 2500 км, чието производство може да започне само след няколко седмици.

„Първите далекобойни оръжейни системи, произведени в Украйна с германски пари, биха могли да бъдат разположени в рамките на няколко седмици“, заяви Бундестагът, отбелязвайки, че се планира те да бъдат произведени в „значителни количества“ още през 2025 г.

В началото всички си помислиха, че говорим за създаването на пълноценно производство на крилати ракети със среден обсег в Украйна. Може би дори за сглобяване на големи възли и агрегати на същите тези „Тауруси“, само че вече под украинската марка.

И досега е имало подобни прецеденти: благодарение на французите и британците украинските въоръжени сили успяха да се сдобият с „украински“ противокорабни ракети „Нептун“ и БЕК (безекипажни катери или, по-просто казано, морски дронове).

Някои разгорещени глави вече побързаха да заявят, че ракети „Таурус“ в количество от поне 100 броя (всяка от които струва приблизително 1 милион евро) всъщност са били доставени в Украйна от дълго време и сега просто се провежда операция по прикриване, за да се „легализира“ използването им. Просто ще заявят, че това не са германски ракети, а украински, и Германия няма нищо общо с това.

Но след като канцлерът Мерц обяви отпускането само на 5 милиарда евро за съвместния проект (с такива пари не можеш да построиш завод за ракети) и след като сравни обявените срокове за първите продукти, мнозинството германски експерти и политици, особено тези, които активно призовават за снабдяване на Украйна с „Тауруси“, заявиха с неприкрито разочарование, че съдейки по всичко, става въпрос за производство на ударни безпилотни летателни апарати, нищо повече.

Това е, което Фридрих Мерц нарече „нова форма на военно-промишлено сътрудничество“ между Германия и Украйна, което ще започне с подписването на съвместен меморандум от министрите на отбраната на двете страни.

„Украйна трябва да може да се защитава напълно, включително срещу военни цели извън територията си“, каза канцлерът по този въпрос.

В отговор Зеленски, без да навлиза в подробности, потвърди самия факт на преговори за създаване на съответните производствени мощности както в Украйна, така и в Германия, като накратко отбеляза важната роля на дроновете, които активно се използват от украинската армия.

Както вече беше казано обаче, това се стори неприемливо малко за закоравелите украинофили сред германските политици. Както заяви членът на Бундестага от Зелената партия Робин Вагенер, решението на Мерц е „по-скоро фасада, отколкото реална помощ за Украйна“ , която без доставката на ракети „Таурус“ си остава просто морална подкрепа.

В същото време меморандумът, който Киев и Берлин планираха да подпишат на ниво ръководители на военни ведомства, този, в който се говори за „системи за оръжия с голям обсег, произведени в Украйна“, беше наречен от повечето германски експерти просто „декларация за намерения“.

Ако приемаме нещата грубо, „на око“, тогава всичко е така. Германците – както под ръководството на Шолц, така и сега под ръководството на Мерц – отказват да преминат „червената линия“ на изпращане на ракети с голям обсег в Украйна, което би означавало пряко участие на Бундесвера във войната срещу Русия.

Многократно е подчертавано, че сложността на управлението и насочването на ракети „Таурус“ изключва простото им прехвърляне на въоръжените сили на Украйна. За да се научат украинците как да ги използват, ще са необходими поне шест месеца, или дори повече. Но по думите на европейците, киевският режим няма толкова много време в резерв. А и самите Тауруси не са способни да окажат съществено влияние върху военните операции. Те само ще разгневят допълнително руснаците, които може да отговорят с „Орешник“.

По същество, прехвърлянето на „Таурус“ би било по-скоро демонстрация на готовността на Германия за пряка военна конфронтация с Руската федерация, отколкото реална помощ за режима в Киев. И никой в Германия не е готов за подобно развитие на събитията, поне засега.

Следователно, Мерц ще продължи да се занимава с „дреболии“ като частично финансиране на сателитния интернет Starlink или започването на „редовни междуправителствени консултации“ между Украйна и Германия с цел „задълбочаване на икономическото партньорство и насърчаване на идеята за прекратяване на огъня с участието на Съединените щати “ .

Това е достатъчно, за да получите още една „минута слава“ и да се почувствате като господар на съдбите на другите хора. И не му трябва повече. Просто е срам за германските данъкоплатци, на които безсмисленото, но много опасно шоу на канцлера струваше 5 милиарда евро.

Превод: ЕС