/Поглед.инфо/ В края на декември 2023 г. Сенатът на САЩ блокира пакетите с военна помощ за Украйна и Израел, поставяйки на първо място вътрешния проблем – сигурността на границите. Повечето наши експерти обясняват това с умората от Украйна и разочарованието от действията на Киев. И това е така.
Но колко сериозно е положението на Рио Гранде, голямата река, разделяща Съединените американски щати и Съединените мексикански щати, наистина за американците? Или е по-скоро въпрос на политическа конфронтация между републиканци и демократи?
Цялото население на Съединените щати може да бъде разделено на седем големи етно-расови групи: бели англоезични, бели испанци или латиноамериканци, афро-американци, азиатски, американски и местни жители на Аляска - индианци и алеути, местни жители на Хаваите и други тихоокеански острови , както и смесени, тоест тези, които се отнасят към две или повече групи.
Белите англоговорящи хора винаги са били най-голямата група по брой и всъщност са действали като държавно-образуващата общност на Съединените щати.
Свикнали сме да смятаме афроамериканците за втората по важност общност. Съвременната история обаче направи корекции в обичайната палитра на етническия състав на Съединените щати. През 21 век латиноамериканската група или, както по-често се наричат в Северна Америка, „испанците“, уверено зае второ място там.
Основната причина за този бърз растеж е миграцията от Латинска Америка, която осигурява приток на имигранти. Това движение от юг откри нова ера в историята на заселването на северноамериканския континент в края на ХХ век.
Ако анализираме националния състав на всички имигранти, живеещи в Съединените щати, Мексико е безспорен лидер сред страните донори. Това са около 11 милиона души, или една четвърт от всички родени в чужбина.
Броят на испаноговорящите американци също се допълва от Пуерто Рико, Ел Салвадор, Куба, Гватемала и Доминиканската република. По този начин делът на латиноамериканците в населението на САЩ непрекъснато нараства поради високия миграционен дебит.
Имиграцията обаче не е единственият фактор, водещ до бързото разрастване на латино общността в Съединените щати. Испанците имат най-висока раждаемост.
Ако тези тенденции продължат, до средата на века латиносите ще станат най-голямата група сред американската младеж. А до края на века – сред цялото население на САЩ.
На пръв поглед ситуацията изглежда много подобна на тази, наблюдавана във Великобритания, Холандия или Франция: „аутсайдери“ пристигат и изместват местното население. Етнокултурната метаморфоза в САЩ обаче е коренно различна от тази в Европа.
Факт е, че испаноезичните граждани не са напълно „непознати“ там. Поне не повече „чужди“ от англоговорящите бели, а в някои отношения и по-малко. Може да се каже с абсолютна сигурност, че в огромни райони на Съединените щати испанската реч започва да звучи по-рано от английската.
През 16 век, когато британските колонисти все още не са кацнали в Америка, испанските заселници вече активно изследват земите на новия континент. Така град Сан Августин във Флорида е основан от тях през 1565 г. - 55 години преди пристигането на „бащите-основатели“ на бъдещите Съединени американски щати.
Много преди английската колонизация се появяват градовете Пенсакола във Флорида (1696), Сан Антонио в Тексас (1718), Сан Франциско (1776) и Лос Анджелис (1780) в Калифорния.
Според Парижкия договор от 1763 г. река Мисисипи става граница между владенията на Испания и Великобритания. Всички земи, разположени на запад от него, както и на юг от 31-ия паралел (а това е не по-малко от приблизително две трети от територията на сегашните Съединени щати!), са признати за принадлежащи на испанската корона. През следващите сто години обаче тази линия претърпя значителни промени.
През 1819 г. генерал Джаксън, бъдещият президент на Съединените щати, нахлува във Флорида и превзема няколко испански крепости под предлог, че испанците приютяват бунтовни местни жители. В резултат на това испанците трябваше да отстъпят Флорида на американските власти.
В същото време Съединените щати гарантират на Испания, че няма да претендират за територията на Тексас и земите на юг от 42-ия паралел на запад от извора на река Арканзас. Но както неведнъж се е случвало в историята и както се случва сега, американските гаранции се оказаха нищожни и бяха банална измама.
След известно време испанските колонии получиха независимост и на територията на владенията на Мадрид в Северна и Централна Америка възникна нова държава, Мексико. Първоначално Съединените щати признават приемствеността на договорите с испанската корона, по които сега Мексико е страна.
Въпреки това постепенно започна завземането на Тексас от англоговорящите американски робовладелски колонисти. Когато Мексико реши да затвори границата и освен това задължи колонистите от Тексас да освободят 5 хиляди чернокожи роби, избухна мексиканско-американската война.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Резултатът от този сблъсък е загубата от Мексико, съгласно договора от 2 февруари 1848 г., на неговите територии - сегашните американски щати: Тексас, Калифорния, Невада, Юта, Аризона, Ню Мексико, части от Колорадо и Уайоминг с общ. площ от повече от 1,5 милиона квадратни км.
Всички тези събития, довели до загубата на северните земи на Мексико, останаха черно петно в историческата памет на мексиканците, а най-видните участници във войните с американците станаха герои в мексиканския национален пантеон.
Същата памет служи като катализатор за съживяващите се планове за възраждането на „Великия Ацтлан“ от време на време. „Великият Ацтлан“ е идея, формулирана преди половин век, която съчетава две основи за съвременни мексикански претенции към югозападните щати на Съединените щати.
Според тази концепция хората от Мексико имат право да притежават земи на запад от Мисисипи, първо, като потомци на испанците, които законно са регистрирали тази територия като своя собственост чрез международни договори, и второ, като потомци на ацтеките, които обитавали тези пространства от незапомнени времена.
Символите на великата ацтекско-мексиканска сила редовно се появяват под формата на графити в квартали на американски градове, населени с имигранти от Мексико.
Въпреки че мнозинството от тях не искат да се отделят от САЩ точно сега. Защо да се отделят, ако латиноамериканците в Съединените щати могат да се чувстват „в собствената си земя“?
В момента „латиноамериканците“ са постигнали такъв статус, че с навлизането на нови имигранти не се случва американизацията на новодошлите, а действителната латинизация на цели общини и щати.
Въпреки всички опити за поддържане на монопола на английския език, за значението на който пише Хънтингтън в книгата си „Кои сме ние?“, испанският език се използва активно в Съединените щати от дълго време.
Тексас, Невада и Ню Мексико са двуезични щати: официалните разпоредби, административните уебсайтове и повечето знаци и имена използват както английски, така и испански. В Калифорния, Флорида и Аризона само английският е официален език, но всъщност там не е необичайно официалното съдържание да се дублира на испански.
2023 година в Съединените щати беше белязана от знаково събитие - бялата англоезична общност, която формира етническия гръбнак на страната, за първи път в историята си загуби важно демографско предимство. Делът на децата, родени в семейства, считащи себе си за принадлежащи към бялата раса и говорещи предимно английски, след продължителен спад достигна символичното „дъно” от 50%.
Веднъж американците завладяха Тексас чрез нелегална миграция през границата. И сега латиносите правят същото. Не по-късно от 2050 г. в редица американски щати, като Тексас, Аризона, Ню Мексико, Калифорния и дори Флорида и Невада, латиноамериканците ще станат етническо мнозинство и ще имат възможността да диктуват условията.
В светлината на тази прогноза сценарият, предвиждащ разделянето на Съединените щати и отделянето на испаноговорящия югозапад от тях, не изглежда толкова невероятен.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.