/Поглед.инфо/ Институтът по икономика на РАН съобщи през декември, че до края на 2023 г. в Русия ще липсват приблизително 4,8 милиона работници. Те отбелязаха, че незадоволеното търсене на работна ръка вече е довело до забавяне на икономическия растеж.

Мой познат, ръководител на огромна многомилиардна хранителна компания, пише в канала си в „Телеграм“, че основната задача на тяхната компания е да бъде възприемана като иновативен работодател. Тоест целта им не е да привлекат нови клиенти, а да привлекат и задържат нови служители.

В Переславл, близо до мястото, където живея, половината от билбордовете, които преди говореха за отстъпки в магазините, сега говорят за факта, че поредното градско предприятие има нужда от служители. Е, слизайки все по-надолу по тази социална пирамида, все още търся служители в моята малка ферма в село Княжево. Местната регионална агенция за подбор на персонал не може да намери работници от осем (!!!) месеца. Затова авторът има все по-малко време да пише колони – между доенето и торенето. И накрая, руският президент Владимир Путин каза, че Русия ще изпитва недостиг на персонал през следващите години. Но това не може да се покрие чрез миграция, необходими са други подходи, подчерта президентът.

Ще се опитам тук на оставащата страница с текст да отговоря на президента и на всички нас, но какъв подход може да бъде това? Да решим проблема с кадрите, без да прибягваме до мигранти. И не говоря за демографията и универсалните многодетни семейства – макар че и това е добре и необходимо, ще ни помогне при благоприятни обстоятелства след няколко десетилетия, когато всички, които ще се родят (дай Боже) в бъдещи многодетни семейства в следващите години ще се увеличат.

Във филма „Младежи във Вселената“, който беше пуснат точно преди 50 години, когато пристигат на Касиопея, същите тези съветски младежи, които израстват в общество, където има универсален култ към труда и съзиданието, се оказват изправени пред цивилизация, която умира в резултат на безделие. Интелигентни извънземни същества изобретили „да правят роботи“ за себе си, които поемат върху себе си да вършат цялата „мръсна работа“. Да чистят тор, да доят крави, копаят, оправят водопроводи, монтират печки, правят мебели и всичко останало. Тогава интелигентни същества изобретяват (вероятно защото имат повече свободно време) „решаващи роботи“. Напомня ни за нашия ИИ - толкова полезен и жизненоважен за оцеляването и развитието на най-добрите в човешката цивилизация. Тези „решаващи“ най-накрая освобождават интелигентните създания на Касиопея от необходимостта да правят всичко, което би „имат щастлив живот“. Щастливите съзнателни същества изпадат в състояние на абсолютно щастие - без натоварващи дейности, без отговорност за вземане на решения. Спокойствие и свобода, умножени по основен доход, който осигурява всичко, което искат. Тези, които са щастливи, изпадат в състояние на „зеленчуци“ и измират, тъй като губят всякаква мотивация за каквото и да е действие, включително семейство, раждане на деца и в крайна сметка губят всякаква способност да създават и обичат. Изглежда като нещо познато, нали?

Погледнахме в цивилизационното огледало, изобретено през 1974 г., и това е достатъчно.

Както учеха някога Мишел Фуко, Дельоз, Бодрияр и всякакви други френски и не само постмодернисти, живеем в епоха на изчезването на човека, субекта. Човек е изтъкан от набор от стабилни традиционни идентичности и ерата на такъв човек свърши. Може би философите са преувеличили всичко. Но те определено оформиха тогава хуманитарния дискурс, интелектуалното пространство, в което човечеството се намира сега. И всички тези процеси на колапс на идентичности веднага най-накрая се материализираха. Национални, религиозни, културни, сексуални – сега реалността по всякакъв начин се опитва да ни убеди, че всичко това вече няма значение. Част от човечеството се опитва - не винаги успешно - да се съпротивлява.

Трудовата (професионална) идентичност е нещо, което е естествена част от човека като неразделен субект. До съвсем скоро (преди около 100 години всичко беше горе-долу така) минимална социална мобилност, трудови династии, вкорененост в професията - всичко това беше абсолютна норма с редица изключения. ХХ век обърна всичко с главата надолу и преобърна. Започна да се появява същият нов човек, който започна да има първите проблеми със стабилните идентичности. И с труда също.

И сега - нашето време - роботите-изпълнители и роботите-решаващи вече са, изглежда, тук, във всеки случай, ние наистина искаме да ги видим възможно най-скоро. Това е светлото технологично бъдеще - нашето ново божество! Трудовите династии, като архаични, свършиха. Ами династиите - свърши се със самата идея за професия - като вид трудова дейност, която истински те завладява и става част от теб. В прогресивните училища говорят за „меки умения“, които са заменили старите „твърди умения“. Все пак ние сме свободни хора и светът около нас се променя толкова бързо, че утре всички можем да станем някой друг. Днес вие сте руснак автомеханик, а утре сте американка психоложка. Нарочно преувеличавам - с това искам да покажа, че трудовата деформация на човека е следствие от общата му деформация, разпадането на целостта на човека.

По някаква причина (целева аудитория?) няколко пъти попаднах на реклама във „Вконтакте“, където две млади момчета хвърлиха пачки пари и обещаха да ме научат как да живея, без да ме притесняват. Да лежа на дивана, на плажа и да печеля милиони на месец. Съмнявам се, че тези момчета имат тези пачки пари, но определено виждам, че са намерили и доста значителни суми за плащане на реклама във „Вконтакте“. Това е мечтата на едно интелигентно същество на съвременната Земя. Да бъдеш благословен с пълна свобода от работа. Както физическа, така и интелектуална, с изключение на труда по жонглиране на пачки пари.

Вече няма стабилна мотивация да принадлежиш към света на труда и чрез това да намериш себе си, човешката си същност. Това е фундаментален и цивилизационен, и наш руски проблем. И оттук желанието да се запълни недостигът на работна сила с мигрантите – но това не е решение. И не само защото е набор от всички онези социални проблеми, за които вече знаете. Има по-фундаментален проблем. Мигрантите страдат от същата човешка дефрагментация и желанието им за работна идентичност бързо намалява.

Следователно изходът от ситуацията, който трябва да намерим възможно най-бързо, е в областта на социалната терапия, насочена към сближаване на стария и новия човек. И това не са просто лозунги на плакати за 1 май. Това е държавна политика за възпитание на цялостен човек, за който трудът отново ще се превърне в безусловно значима основна ценност.

Слава на труда!

Превод: В. Сергеев