/Поглед.инфо/ Опитът за убийство на съдията от Върховния съд на САЩ Брет Кавано е само част от революционното насилие, което заплашва да завладее Америка това лято. Ляво-либералните улични активисти се обръщат към терор срещу институциите, които са държали американската държава от векове. Ще издържи ли сега?
Норма Маккорви беше една от най-известните активисти-противници на абортите в САЩ. Вярно, тя беше фалшива активистка (на смъртния си одър тя призна, че ѝ е било плащано за активност), но е известна не с това, а с нещо точно обратното. Чрез нейния иск, заведен под псевдонима Роу, Върховният съд легализира абортите в Съединените щати.
В други страни подобни исторически събития обикновено се случват по нареждане на парламента, избран от народа. Но Върховният съд на САЩ, съставен от девет президентски назначения, може да направи повече от това. Формално това е най-висшата апелативна инстанция в страната, но всъщност нещо като масонска ложа с две противоположни фракции, които никой не може да поправи – включително и самият президент.
Важна разлика между съда и клуба на свръхвлиятелните хора е, че не е съвсем типично съдът да взема противоположни решения по един и същи въпрос, въз основа на разпоредбите на един и същ документ – Конституцията на САЩ. Но Върховният съд може. Както бе споменато по-горе, тази организация е почти всемогъща.
Например, веднъж Върховният съд призна сегрегацията за конституционна – разделението на черни и бели в публичното пространство. И няколко десетилетия по-късно той „промени решението си“ и Основният закон не трябваше да се пипа.
Случаят Роу (тоест Маккорви) срещу Уейд (име на адвокат от Тексас) също е пример за процес, който може да бъде обърнат на главата десетилетия по-късно, воден само от възгледите на съдиите за правосъдието.
Родената Норма Нелсън е едно от онези „деца на цветята“, чийто бунт срещу света на възрастните я отвежда по крив път. На десетгодишна възраст тя ограбва бензиностанция и бяга с приятелка в съседен щат, където били намерени да се целуват в хотелска стая. Впоследствие тя периодично се идентифицира като лесбийка, но на 22-годишна възраст вече очаква третото си дете (всички от различни мъже), преживява развод (Маккорви е името на първия ѝ съпруг), пие много и употребява наркотици .
Първото дете е отгледано от баба ѝ, която принуждава нещастната дъщеря да подпише отказ от родителските права. Второто е дадено за осиновяване. Третият Маккорви също не е нужен. За да получи разрешение за аборт в религиозен Тексас, тя лъже полицията, че е била изнасилена от банда чернокожи, но те не ѝ повярват.
Тогава Маккорви започна да търси начини за нелегален аборт и случайно се свързва с две адвокатки феминистки - Линда Кофи и Сара Уедингтън, които планират да подходят към проблема на национално ниво. Те знаят способността на Върховния съд да промени вековни правила за един ден и само с едно решение да доведе до общ знаменател законодателството на всички щати едновременно.
Една юрисдикция, друга от другата страна на улицата – това е типичен американски феномен. В американската култура има популярна легенда за публичен дом на границата с Невада, в някои стаи от който проституцията е законна (както в цяла Невада), а в други, географски разположени в съседния щат, тя вече е престъпление.
Кофи и Уедингтън специално търсят жена, която иска, но не може, да направи аборт - и е готова да съди щата Тексас за това право. Чрез жалби делото е планирано да бъде внесено във Върховния съд - и в случай, че той признае ограниченията на правото на аборт за противоречащи на Конституцията, това би означавало узаконяване на изкуственото прекъсване на бременността в цялата страна.
Така в крайна сметка се и случва. Делото Роу срещу Уейд се смята за едно от най-известните и съдбоносни в американската история.
Това става възможно поради факта, че мнозинството в деветте върховни съдии тогава принадлежи на условната либерална фракция. За разлика от консервативните, те са привърженици на творческата интерпретация на Основния закон на страната. Следователно се случва същото явление в САЩ първо да бъде признато за конституционно, а след това изведнъж за противоконституционно (или обратно), въпреки факта, че конституцията не е коригирана по този въпрос. Както, например, сега.
В началото на май 2022 г. в медиите изтекоха вътрешни документи на Върховния съд, според които правото да се налагат ограничения върху абортите ще се върне на щатите, а присъдата отпреди половин век ще бъде отменена като „зле замислена и дълбоко погрешна“ - "раждане на право, което не фигурира в основния закон".
На съдиите им отнемат 49 години, за да „осъзнаят отново“ това. По това време ищецът вече не е между живите - Норма Маккорви умира през 2017 г., малко след 70-ия си рожден ден.
Но, както става ясно от тази история, въпросът не е в тези хора, от името на които се водят дела, а в тези девет, които са членове на Върховния съд. По време на живота на Маккорви тя, сякаш просветена от религията през годините, се бори срещу универсалното право на аборт (както по-късно заявява - неискрено), но присъдата се преразглежда едва сега - поради факта, че в сегашният състав на Върховния съд има по трима консерватори на либерал.
По време на четиригодишното си президентство Доналд Тръмп успя да назначи трима съдии, чиито предшественици са починали или доброволно са се пенсионирали. Ясно е, че консервативните президенти избират по-консервативни кандидати, но вече назначените членове решават според личното си мнение.
Президенти като Дуайт Айзенхауер и Роналд Рейгън после си скубят косите, защото назначените от тях лица, след като се установиха в съда, променят възгледите си към по-либерални. И трите креатури на Тръмп – Нийл Горсуч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет – са сред онези съдии, които погребаха последната му надежда да остане президент и да докаже незаконността на избора на Джо Байдън.
Тогава изглеждаше, че съдиите са се простреляли в крака. След като постигна контрол над Белия дом, Сената и Камарата на представителите едновременно, Демократическата партия явно насочи взор към Върховния съд като последната крепост на консерватизма. Решението ѝ се стори очевидно – да се разшири съставът на съда, като се въведат там „прогресивно мислещи съдии” и се оставят „мракобесите” в малцинство.
Проблемът с това решение беше, че през последните 150 години съдебната „деветка“ някак се настани в държавното съзнание и се възприемаше като нещо, което е по-добре да не се докосва. Теоретичното ѝ разширяване е доста непопулярна мярка – дотолкова, че дори преди няколко години самият Джо Байдън го разкритикува. Но партията каза - трябва, а герунтокрацията отговори - да.
По време на кампанията кандидатът Байдън отказваше да отговаря на директни въпроси дали ще започне реформа на Върховния съд. След като стана президент, той я стартира, като създаде определена комисия и ѝ даде шест месеца да подготви проект за реформа.
Беше миналата пролет. И след това от комисията ни вест, ни кост. Популярният президент може да си позволи много, включително трансформации, които не са популярни в обществото, но президент като Байдън не може. Плановете на демократите за установяване на еднопартийна диктатура в страната се разбиха в американските реалности, особено засегнати от цените на бензиностанциите. При такива условия увеличаването на състава на Върховния съд няма да мине през Конгреса, въпреки формалното мнозинство на Демократическата партия в него – умерените политици вече се откъснаха от него. И тогава радикалите решиха да вземат инициативата в свои ръце – да „оправят” това, за което рейтингът и здравето на Байдън вече не стигат.
Изтичането на информация за възможно повторно дело на Роу срещу Уейд се появи в пресата в началото на май. Скоро Министерството на вътрешната сигурност предупреди: лятото се очаква да бъде горещо, възможна е лавина от екстремистки действия от онези, които не харесват „консервативния реванш“ във Върховния съд – движението „Черните животи имат значение“, радикалните феминистки, различни левичари.
През последния месец се опитват да обсадят съдийските къщи. А в началото на юни полицията задържа 26-годишния Никълъс Роске в дома на съдия Кавано в Лос Анджелис. Имаше пистолет със себе си, два пълнителя, щик, лютив спрей и чук. Ден по-късно Роске беше официално обвинен в опит за убийство.
Според медийни изтичания от ФБР, Роу срещу Уейд е спусъкът за Роске. В същото време арестът стана възможен поради факта, че "защитникът на правата на жените" беше предаден от един от неговите - онези, които не одобряваха радикалните му методи.
Засега малко се знае за хода на разследването, но е възможно да се пресъздаде логиката на терориста. Съгласно основния закон членовете на Върховния съд се назначават от настоящия президент, за да заменят тези, които се оттеглят, независимо дали доброволно или в резултат смърт. С други думи, ако Роске беше успял, Байдън щеше да назначи прогресивен съдия на мястото на откровения консерватор Кавано. И е възможно това, което беше представено в пресата като нова присъда по делото Роу срещу Уейд, да се превърне в т. нар. мнение на малцинството.
Въпросът обаче не е само за правото на аборт – залогът е много по-висок: Върховният съд сега подготвя присъди по няколко високопрофилни дела, а консервативното му мнозинство стана неприемливо за радикалното малцинство в Америка.
Като се има предвид колко огнестрелни оръжия има в страната и колко лесно се снабдяват с тях, сега съдиите се спасяват преди всичко от факта, че са влиятелни. Това е, което обединява американските елити, независимо дали сте демократ или републиканец, консерватор или се възхищавате на ЧЖИЗ, изисквате да „накажете бунтовниците“ или да намалите бюджетите на полицията по искане на уличните радикали. Животът в богатите предградия, натъпкани с камери и частна охрана, защитава от инциденти дори по-надеждно от ФБР.
Но в ситуация, в която стандартът на живот в страната рязко пада, а радикализмът на протестиращите расте, всеки от членовете на съда, който не е част от „либералното трио“, трябва да разбере, че вече е бил преследван.
В особено трудни времена, когато лудите улични тълпи се опитват да диктуват случващото се, голямата лична власт винаги означава големи лични рискове. Дори и да си член на много малък клуб от особено влиятелни хора във все още най-мощната държава в света.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?