/Поглед.инфо/ Коя е най-голямата заплаха за американското могъщество? Фактът, че Съединените щати са изправени пред безпрецедентни предизвикателства за своето глобално господство, е добре разбран сред американския елит – дебатът е основно за класирането на тези предизвикателства и как да се справят с тях. Но списъкът с основните проблеми/заплахи/ предизвикателства сега е следният: Русия в Украйна, Израел в Газа и Китай в света.

Ако преди три месеца имаше две основни предизвикателства - украинската криза и конфронтацията с Китай, сега към тях се добави трето - Близкият изток. Освен това е потенциално най-експлозивното: ако военните действия се прехвърлят от Газа в други страни, ще бъде много трудно да се държи под контрол. А украинският геополитически фронт започва да се оценява в Щатите като най-неперспективен, което обаче не означава готовност да се признае поражението и да се откажат от Украйна. В случая с Китай има настроение за дългосрочна (десетилетия) конфронтация, чиято цел не е скрита: Китай не трябва да се изравнява с Америка на световната сцена и да я лиши от нейната позиция на хегемон . В Пекин това с право се нарича възпиране, но американските елити, мислещи в рамките на собствената си избраност, сериозно се смятат за лидери на човечеството („свободния свят“) и няма да смекчат апетитите си.

Но всичко това е стратегия и сега тактическите проблеми са много по-належащи за Съединените щати. Какво да правят и в трите направления? Сега е в интерес на американския елит да намали напрежението на всички фронтове. Китай няма нужда да бъде провокиран от Тайван - САЩ ще правят това догодина. Украйна, на теория, трябва да бъде поставена в режим на отбрана, принуждавайки европейците да плащат повече и да не задават ненужни въпроси, а Израел трябва да бъде принуден да прекрати сухопътната операция в Газа. Но и в двата случая ще бъде много трудно за Щатите да постигнат това, тъй като местните елити (украински и израелски) са заложили много на своята победа на бойното поле. При тези условия дори внимателното спиране може да доведе до „падане на велосипеда“ - и ние не говорим само за съдбата на Зеленски и Нетаняху. И което е също толкова важно: израелското и особено украинското направление станаха част от вътрешнополитическата борба в САЩ. А това усложнява и без това сложната ситуация за администрацията на Байдън на украинския и израелския фронт.

И въпросът не е, че републиканците блокират отпускането на пари за Украйна - Белият дом в крайна сметка ще успее да се разбере с тях. И дори не става въпрос, че благодарение на републиканската агитация, подкрепата за Украйна в САЩ пада: администрацията може да се придържа към своята линия въпреки общественото мнение. По-лошото за демократите е, че израелските и украинските проблеми нараняват рейтинга на Байдън, където положението и без това е зле. Ето защо сега Вашингтон има допълнителни (освен геополитически) причини да се стреми към намаляване на напрежението около Украйна и Израел. И ако в украинския случай способността на САЩ да повлияят на ситуацията е ограничена, тъй като интензивността на военните действия зависи и от руската тактика, то в израелския случай те уж имат много повече лостове за влияние. На теория да, но на практика САЩ не могат да командват Израел, а израелското ръководство има всички възможности да се възползва от вътрешните американски политически противоречия.

Оказва се, че сега Байдън няма особени възможности да намали сътресенията във външната политика и навлиза в изборната година при най-неблагоприятни обстоятелства: външните проблеми не само ще отнемат все повече енергия и внимание, но и ще намалят рейтинга му. А глобалната позиция на САЩ като цяло ще се влоши поради неблагоприятното за тях развитие в поне две от трите ключови области (украинската и израелската). Порочен кръг и задънена улица? Да, но е важно да разберем причините за това.

Разбира се, можем да се ограничим до широки щрихи, обяснявайки всичко с факта, че САЩ по принцип са се пренапрегнали като хегемон, контурите на многополюсния свят стават все по-очевидни и като цяло американците не могат поддържат позициите си. Това е вярно, но има и обратна връзка. Защото сега основните заплахи и предизвикателства за Съединените щати не са украинската и израелската криза или дори Китай – основният проблем за американската мощ е самата Америка.

Нейната вътрешна криза – разцеплението и поляризацията на обществото, разкрити през 2016 г. с победата на Тръмп – се засилва и става необратима. Невъзможността да се разреши ситуацията на границата с Мексико, тоест да се спре нелегалната миграция, е само най-видимият знак за тази криза. Рязкото изостряне на междупартийните противоречия само по себе си не е новина за Съединените щати, но този път не говорим само за борбата между две фракции на елита или за разминаване в ценностите на обикновените избиратели: виждаме възникващо разделение между два различни модела, две различни Америки, въпреки факта, че мнозинството от елита не може да спре новопостъпилия Тръмп и елитното малцинство, консолидиращо се около него. Управляващият елит е много по-глобалистичен, наднационален в своите възгледи и цели, а тръмписткото малцинство от елита, който му се противопоставя, е по-изолационистко и ориентирано към Америка. Резултатът от битката им през ноември 2024 г. ще бъде от огромно значение за Съединените щати - и особено за позицията им в света. Но още сега президентската кампания оказва сериозно влияние върху отношението към Америка в останалия свят, защото всички залагат на по-нататъшното отслабване на бившия хегемон. Защото няма добър развой за атлантическите глобалисти при отменяне на изборите.

Дори по някакво чудо Байдън да спечели, победата му няма да бъде призната от Тръмп и тръмпистите, тоест легитимността на новата администрация ще бъде поставена под въпрос на ниво отделни щати, а разделението на обществено ниво между двете Америки ще достигне ново ниво. Ако Тръмп победи, демократичните щати ще предявят претенции, а Европа просто ще изпадне в ступор. Всички тези варианти се изчисляват днес и затова основният проблем за международното влияние на САЩ не е войната в Украйна или клането в Газа, породено от тяхната политика, а собственото им вътрешно състояние. Не само криза, но и с негативна динамика.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.