/Поглед.инфо/ Продължаващата борба между американските управляващи партии, в които е въвлечено американското общество, доведе до припомняне на обиди, пуснали махалото на ескалацията на гражданския конфликт. Този прийом, да се припомнят старите обиди, е многократно използван от неоконсерваторите за разбиването на държави и спускането на техните системи. СССР, Югославия, Ирак, Сирия, Египет, Либия, а сега се налага да използват технологията у дома си срещу своите конкуренти.

Естествено, експертите изучават сценария за развитие на конфликтите. Всички се интересуват от перспективата за излизането на ситуацията извън контрола на инициаторите и вероятността за гражданска война в САЩ. В процеса на задочното обсъждане възникват особено интересни версии, които не само показват възможните разклонения на сценария, но и позволява да се съди за базовите парадигми, служещи за основа на експертните оценки.

Много интересен сценарий за развитие на гражданската война в САЩ предложи Андрей Школников през 2018 година в статията си “Очерци за стратегията на САЩ”. Картата на конфликта се рисува крачка след крачка, с разширяване на перспективите и дълбоко прогнозиране в няколко етапа. Причинно-следствените връзки са изследвани в динамика, което води до реалистично изобразяване на качествено променилия се свят.

Но в сценария има недостатъци, влияещи според нас на цялата последвала верига разсъждения. И в този подход са отразени разпространените в експертната среда установки, които се приемат по начало без критично осмисляне.

Една от тези установки е идеята за противостоене между промишления капитал на САЩ като основна електорална база на Тръмп и финансовия капитал като основна база за Байдън и Клинтън. Именно от постулата за наличие на подобен конфликт се градят всички следващи версии. Именно наличието на това разделение на капитала е основната грешка.

Промишленият капитал в САЩ, отделен от финансовия, вече отдавна не съществува. Целият промишлен капитал принадлежи на финансистите. Акционерният капитал на транснационалните корпорации се размива по миноритарните акционери, а големите пакети принадлежат на фондации, тоест на финансистите. От тях се осигурява кредитирането на корпорациите. Да не говорим за създаването на деловия климат в страната и митническата и лихвена политика.

Всички фондови операции на промишлените предприятия на реалния сектор са финансови операции на банки, отдавна и напълно прехванали контрола над реалния сектор от бившите собственици. Затова няма конфликт между промишления и финансовия капитал, защото няма два различни субекта на този конфликт.

Инвестиционните портфейли са щателно разнообразени и затова финансистите разпределят парите по различни кошници. Нещо отива към акциите на предприятията, нещо във финансовите инструменти, нещо в суровините и нещо във валута. Не съществуват други източници на капитал за промишлените корпорации. Всички американски производители са банки, зад които стоят финансови семейства.

Епохата на Круп и Флик отдавна си е отишла. Дори и Рокфелер са се дръпнали от производството в банките - това е равнище, на което преминават всички, достигнали определен размер на оборотите. Или отиват в света на чистите пари, или губят достигнатото. Светът на парите е общност на самия връх на пирамидата, която има решаваща част във всичко, което съществува. Производителите сами по себе си, и още повече влизащи в конфликт с финансистите, просто няма.
Това значи, че конфликтът между Тръмп и Байдън минава не по линията на разделението на промишления капитал с финансовия, а по други контури. По-скоро е уместно да се каже за двете фракции на финансовия капитал, двата ешелона на банковия сектор. Където акулите от първо равнище са влезли в конфликт с тези от второ. Тези, които при кризи са поглъщани, се опитват да се опълчат на тези, които ги поглъщат.

Друга грешка е предположението, че крахът на финансовия сектор няма да засегне ритмичната работа на реалния сектор. Така е невъзможно в реалната икономика, където всичко е свързано. Това е като да се признае, че разпадът сърдечно-съдовата система няма да се отрази на стомаха и червата. Ще се отрази, и още как, защото организмът ще умре. Вълната фалити на банки ще срине напълно реалния сектор. Ще последва хаос, разпад на държавността и гражданска война. Изрязването на спекулативният сектор е невъзможно без реалния. Сега това е единно цяло, а крахът а финансовите спекуланти ще предизвика крах на производствата, защото така ще се срине банковата система.

Въпреки това, вътрешната логика на вътрешноамериканския конфликт е извънредно интересна. Наистина, девалвацията на долара с последвалото сриване на жизнения стандарт и свалянето на Тръмп е напълно реален сценарий. Както и всички последвали крачки на страните, чак до покушения, убийства, намесата на военните и разпад на САЩ. Освен едно - формулата: “Реалният сектор продължава да работи без проблем”. Именно крахът на реалния сектор ще стане детонатор за всички описани сблъсъци в сценариите.

Външната стратегия, произтичаща от сценария за вътрешния конфликт, също съдържа редица нереалистични конструкции. Нереалната идея за съюз между Иран и Израел, дори при условие на сериозни предложения на Иран. САЩ никога няма да предложат нищо подобно, Иран и Израел няма да го приемат никога.

Турция никога няма да приеме арабите, врагове на пантюркизма и геополитически конкуренти. Тя няма да отстъпи контрола над Балканите на Русия и протектората над Кюрдистан. Войните на Иран със Саудитска Арабия никога няма да допуснат от САЩ. Невъзможна ситуация, когато “никой повече няма да се нуждае от Турция”.

В този смисъл, като по-достоверен може да се признае сценарият, предложен от Института за международни икономически и политически стратегии “Русстрат”. Преходът на конфликта на елитите към гореща гражданска война по расов признак не е гарантиран, предвид значителното преобладаване на бялото мнозинство в САЩ.

Чрез расовите конфликти и икономическите провокации една група от елитите се стреми да свали другата. Възможна е фашизация на режима, когато ще се наложи налагане на ред, но сега се води борба за управлението на лостовете на този фашизиран режим. Известно е, че кризата на капитализма винаги е минавала през фашистки технологии за съхраняване на господството, а зад расовите лозунги стоят съсловно-класови противоречия.

Интересна е оценката на американския специалист от руски произход Пьотр Турчин, професор по математика от Университета в Кентъки и експерт в областта на математическото моделиране на историческата динамика, чиито прогнози се отличават с удивителна точност. Така през 2008 г. Турчин точно предсказа кризата през 2020 г. в САЩ.

Основен критерий за кризата Турчин нарича кризата на свръх-възпроизводството на елитите. Това е изобилие от всякакви адвокати, офис-планктон на транснационалните корпорации, финансови мениджъри и специалисти по продажба, които в случай на крах на сектора на фиктивния капитал остават с празни ръце и ще попълнят уличните протести.

“Възниква въпросът какво ще стане с офис-работниците в тези компании?”, пише Турчин през 2008 г. “Основно - какво ще се случи с децата им? Защото революциите, разбира се, се правят от младите. Какво ще се случи с цялата тази златна младеж, която е свикнала да смята, че животът им ще мине най-малкото като на родителите им, а всъщност нещата ще се окажат значително по-лоши?”.

Кризата на свръх-възпроизводството на средната класа е един от белезите на кризата на свръх-възпроизводството на основата на съществуващото технологично ниво, както Глазев описва системата. Именно тези слоеве на населението са електората на Тръмп, а също така военно-промишленият комплекс и петролният отрасъл.

Производственият сектор е враждебен към Тръмп, защото той го кара да прави неизгодното, да пренася производството от Китай назад към САЩ, където високата цена на работната сила ще убие тяхната конкурентоспособност. Този сценарий не е изгоден и за финансистите, вложили пари в тези предприятия.

Но описаните от Школников детайли на етапите на борбата са реални. Всички те напълно имат шанс да се сбъднат, но въпросът е докъде ще им позволят да стигнат финансовите стопани на политическите партии в САЩ. Разколът съществува не сред демократите и републиканците, а сред техните спонсори.

Това е конфликт между кукловодите, а не между куклите. Съществуващите технологии за избиране на президента и преброяване на гласовете в случай на равни резултати от гласуването ще доведат до безизходица за политическата система на САЩ. Излизането от нея е възможно, ако се обърне масата, на която се играе шахматната партия.

Значи въпросът е до каква степен ще позволят навлизането в тази безизходица на политиците (водачи на процеса) техните поръчители (финансистите и военно-промишления комплекс). Засега те са в сянка, но ако след изборите възникне опасност от сриване на системата, ще бъдат включени извънредни мерки за стабилизация. Тогава САЩ ще си получат хунта, а светът ще разбере името на новия фюрер.

Може би именно такъв сценарий е истинската цел на господарите на САЩ. Това ще се разбере едва след края на преброяването на гласовете на ноемврийските президентски избори, които напълно е възможно да станат и последните за САЩ в настоящия им вид.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели