/Поглед.инфо/ Последният етап от процеса, в който американските демократи се опитват да постигнат отстраняването на Доналд Тръмп от президентството, е придружен от изключително сурови изявления от двете страни на политическия спектър във Вашингтон. Изказвайки се с последното обвинително слово, председателят на комисията по разузнаване на Конгреса на САЩ Адам Шиф хвърли последния коз: според него, ако президентът не бъде отстранен от поста си в момента, това ще означава, че му е позволено всичко и то в най-буквалния смисъл. И като пример за това, което Доналд Тръмп може да направи веднага след оправдателната присъда, в Сената бе даден конкретен пример - Тръмп "може да предложи Аляска на Русия в замяна на подкрепа при следващите избори". Като втори пример за това какво може да направи президентът, ако избегне импийчмънт, беше даден сценарий, при който той прехвърля действителното управление на страната на зет си Джаред Кушнер.

Опитът, както си трябва да се уплашат сенаторите (и косвено американските избиратели), може да бъде обикновено риторичен прийом, към което ръководителят на „шпионските надзорници“ (Конгресът на САЩ, по-специално комисията му за разузнаване има контролни функции по отношение специалните служби) прибягва до отчаяние и от друга страна, може да се окаже истински залог, че американската публика ще приеме сериозно и двете заплахи. В крайна сметка, ако на картата на света само един от шестима американци може да намери Украйна и само един на всеки четирима може да намери Иран, а около една четвърт от американските избиратели на възраст от 24 до 35 години не са сигурни, че земята има сферична форма, тогава защо да не им се предложи една оригинална, свежа и запомняща се история на ужасите, в която Доналд Тръмп може да предложи на Русия Аляска в замяна на подкрепа в следващите избори? Няма да е изненадващо, ако дори сред американските сенатори има такива, които или искрено, или поради партийната дисциплина обявят, че Белият дом наистина ще подари или преговаря с Кремъл за бартерна сделка във формат “Аляска срещу компромат за демократите”.

Но фактът, че такива, които ще повярват в „предаването на Аляска“, ще се намерят сред обикновените американски избиратели, за съжаление, изобщо не буди съмнение. След като в продължение на четири години те бяха от всеки ъгъл тъпчени с истории за всемогъществото на руските тролове, хакери и специални служби, те ще повярват и на това - въпросът е само в броя такива избиратели.

Заслужава да се отбележи още едно нещо. Би било логично Русия скоро да бъде обвинена в срамния инцидент в Айова в понеделник, поради който активистите на Демократическата партия буквално бяха попиляни от подигравки в социалните мрежи - това е "капаро за Аляска" или поне за бъдещото премахване на "кримските санкции".

Парадоксално е, че ерата на засилване на борбата срещу Русия чрез опити за дипломатическа изолация и икономически санкции се превърна в ерата, в която PR машината на американската и британската политика започна да създава в англоезичното информационно поле образа на Русия като хегемон в сянка на света. Тази медийна и пропагандна стратегия има няколко важни последствия. Част от публиката просто престава да вярва в историите, че страната ни е замръзващо и разпадащо се „Сибирско Зимбабве с ядрени оръжия“, защото в главата на обикновения човек възниква увереност, че страната, която „е организирала Брекзит“ и „е избрала Тръмп“, по определение трябва да е световен хегемон. Освен това, съдейки по реакцията на най-лесно впечатляващата се част от американската публика в социалните мрежи на случващото се в задграничната политика, те започват да се страхуват панически от руското всемогъщество и приемат почти всеки политик за агент на КГБ. У другата част от публиката, която има повече умения за критично мислене, се наблюдава катастрофално спадане на нивото на доверие към американската експертна общност и медиите, което ясно се вижда от проучванията на общественото мнение.

Постепенно тази част от обществото ще престане да се доверява на изявленията на медиите и дори на официалните лица, че Русия или някоя друга държава е виновна за нещо.

Това означава, че след известно време американският политически елит ще остане с изключително ограничен набор от инструменти за управление на общественото мнение. В рамките на студената гражданска война между „дълбоката държава“ и привържениците на Доналд Тръмп, основната жертва беше общественото доверие към най-основните елементи на държавния и обществения живот. Практиката показва, че в дългосрочен план за държава, в която е загубено вътрешното единство и доверието към държавата, по принцип не може да има добро бъдеще - независимо кой е президент. Американците могат да бъдат спокойни за Аляска, малко вероятно е да бъде върната на Русия. Но ако ситуацията се развива в същата посока, това може да се окаже малка утеха за Вашингтон. Не напразно президентът Тръмп сравнително наскоро намекна, че вътрешноамериканският политически конфликт може да доведе до гражданска война.

Превод: В. Сергеев