/Поглед.инфо/ Американистът Александър Домин - за това кой и защо се намесва в планираното от Доналд Тръмп помирение с Русия.

Още от училищните учебници знаем, че силата на действие е равна на силата на противодействие. При революция винаги ще се намери контрареволюция. „Куршумът ще си намери виновник”, както пее Егор Летов.

Би било погрешно да се смята, че на несистемният президент на САЩ Доналд Тръмп се противопоставят единствено демократите, претърпели съкрушително поражение по време на президентската избирателна кампания от 2016 г. Като „контра” на революционера Тръмп се изправя междупартийният естаблишмънт, ориентиращ се по интересите на финансовия глобалистки елит. В САЩ силата, противостояща на Тръмп често се нарича „дълбоката държава” (dееp statе), или иначе — задкулисието.

„Дълбоката държава” направи всичко, за да не допусне срещата между президентите на САЩ и Русия в Хелзинки. Срещата не предполагаше сключването на каквито и да е формални договорености. Но вече самият двучасов разговор на Тръмп и Путин на затворени врати се оказа достатъчно основание, за да може „дълбоката държава” чрез контролираните ѝ „експерти” и медии да разгърне срещу собствения си президент нова очерняща кампания. Самата среща между Тръмп и руския лидер бе представена от тях като „измяна”.

Не успяха да предотвратят срещата между лидерите на 16 юли? Тогава трябва да се направи всичко, за да не се допусне „Хелзинки-2”. Именно така следва да се разглежда заявлението на съветника на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън за това, че „следващата двустранна среща с президента Путин трябва да се състои след като „разследването на Мюлер” приключи”. По-конкретни дати не се назовават, по според Болтън, „това ще се случи след 1 януари следващата година”.

Работата е там, че дейността на комисията на специалния прокурор Робърт Мюлер не се ограничава с някакви времеви рамки. Тя може да продължава търсенето на „руска следа” до второ пришествие.

Всъщност Болтън казва, че новата среща ще се проведе като цъфнат налъмите.

Едновременно със заявлението на Болтън „дълбоката държава” в лицето на Държавния департамент на САЩ извърши поредната атака срещу Русия и срещу потенциалните намерения на собствения си президент да се придвижи към нормализация на отношенията с нашата страна, публикувайки т.нар. Кримска декларация. Съгласно документа, подписан от Държавния секретар Майк Помпео, официалната политика на САЩ се заключва в непризнаването на Крим за руски.

„Съвместно със съюзниците, партньорите и международната общност САЩ отхвърлят опита на Русия да анексира Крим и обещава да подкрепя тази политика, докато териториалната цялост на Украйна не бъде възстановена”, отбелязва се в документа.

Самият Помпео заяви, че „санкциите срещу Русия няма да бъдат отслабени, докато полуостровът не се окаже под юрисдикцията на Украйна”.

В документа се подчертава, че по примера на декларацията на Съмнър Уелс от 1940 г. САЩ потвърждават „отказа от признаването на претенциите на Кремъл върху суверенитета над територията, завзета със сила в противоречие на международното право”. Напомням, че в декларацията на Уелс се говори за непризнанието на присъединяването към Съветския съюз на Латвия, Литва и Естония. САЩ формално не признават новия статут на страните от Прибалтика, а пред 1953 г. е учреден „специален комитет по разследване на комунистическата агресия и принудителното включване на Балтийските страни към СССР”.

Помня приема при американския посланик от 4 юли 2014 г. по случай Деня на независимостта на САЩ. Тогава посланикът в крайно резки изказвания заяви,че Щатите никога няма да признаят Крим за руски. Но работата дори не е в това. Декларацията на Уелс не пречи на съюза между СССР и САЩ в годините на Втората световна война, както и при по-късната политика на разведряване. Точно така нашата страна изгражда отношенията си с Япония в отсъствието на официален мирен договор със Страната на изгряващото слънце.

В този смисъл само времето ще покаже дали непризнаването на Крим е крайъгълен камък за изграждането на отношенията или над идеологията ще възтържествува прагматичния подход, така наречения „Реалполитик”. Оставам оптимист, въпреки противодействието, което американското „задкулисие” оказва на ръководителя на Белия дом.

Превод: Поглед.инфо