/Поглед.инфо/ Новите президентски избори в САЩ все още са далеч, но американската преса вече търси сред кандидатите „Слуги на Путин”. Съответните упреци вече се раздават по адрес на една от конгресмените. За какво е виновна тя и има ли други политици и обществени фигури в САЩ, които призовават към приятелство с Русия?

Добре известно е колко труден е животът за политиците в Съединените щати, които имат умерена позиция спрямо Русия. След като дори обикновеният телефонен разговор на Доналд Тръмп с Владимир Путин е наричан „измяна” от конгресмена-демократ Марк Покан, какво да кажем за фигурите от по-малък мащаб? През 2016 г. американските политици се съревноваваха помежду си в социалните мрежи кой да издаде колегата си, някога срещал ли се е или снимал ли се е с Владимир Путин. Би било забавно, ако не беше толкова тревожно.

На този фон има буквално няколко души, чиято позиция радикално ги отличава от останалата част от американската политическа система. Един от тях е конгресменът-демократ от Хавай, кандидатът за президент на САЩ Тулси Габард.

Миналият петък онлайн вестник „Дейли Бийст” обвини Тулси Габард, че нейната избирателна кампания е подкрепена от „апологети на Путин”. Габард не е непозната: някога тя бе подложена на унизителна критика за срещата си със сирийския президент Башар Асад, заради острото критикуване на идеята за създаване на „забранена за полети зона“ в сирийското небе, за призива си за незабавно изтегляне на американската армия от Ирак и др.

Кои са тези привърженици на Путин, които според „Дейли Бийст” подкопават американската свобода и демокрация? Професорът от Ню Йоркския и Принстънския университет, изтъкнатият съветник и журналист Стивън Коен, който дари малко над хиляда долара на избирателния фонд на Габард. Шарън Тенисън, ръководителят на Центъра за граждански инициативи (Сан Франсиско), направи поне пет дарения и достигна законовия лимит за индивидуални дарения за отделен кандидат. Актрисата Сюзън Сарандън, известна с острото си отхвърляне на войната в Ирак, е инвестирала 500 долара в Фондация Габард. А също така и човекът, наречен "Гуфи Грейпс”, за когото се твърди, че е член на комедийно телевизионно предаване и който не съжалява за 1000 долара.

„Подкрепата на проруски гласове в САЩ е малка част от общата сума, която Габард е получила, но това ясно показва колко тя се отклонява от линията на своята партия по такъв спорен и важен въпрос като отношения с Русия”, пише онлайн изданието.

За такова ниво на анализ и развитие на темата, отвъдморските журналисти могат отново да бъдат поздравени. Но това не е нищо ново: преди няколко години, по време на катастрофата на малайзийския „Боинг” в Донбас, в първите часове след инцидента, влиятелният Ню Йорк Таймс” заяви, че зад него стоят „проруски сепаратисти“ и следователно Русия. В статията не се споменаваха конкретни факти и имена. Освен това бяха използвани понятията „възможно” и „вероятно”. Въпреки това, шест месеца по-късно, други автори, като се позоваваха на тази статия, не се поколебаха да пишат, „както убедително доказа „Ню Йорк Таймс”, Русия е виновна”. Това е - и митът за пропаганда придобива плът.

Тулси Габард вече няма как да се отърве от стигмата на поддръжник на Путин - въпреки факта, че тя е предимно патриот на Америка и националните интереси на страната си.

Преди няколко дни Габард получи покана за популярното политическо шоу на Джордж Стефанопулос. Там тя се опита да докаже на американците, че те отново и отново стават жертви на измама, лъжливи новини, че обвиненията в проруска симпатия отклоняват вниманието им от много важната тема за влошаващите се отношения между САЩ и ядрените сили, представени от Русия и Китай.

Габард цитира като пример сензационната история за фалшива ракетна атака над Хавай през януари миналата година. Жителите на острова, получили сигнали за крилати ракети по телефона си и предупреждение за незабавно търсене на подслон, преживяха състояние на шок. „Днес ние сме изложени на по-голям риск от ядрена война от всякога в историята и трябва да разберем какви са последствията от това”, заяви конгресменът. „Ако бъда избрана, ще сложа край на контрапродуктивните и разточителни войни в името на промяна на режима в други страни и ще се опитам да сложа край на новата студена война и надпреварата за ядрените оръжия”.

Някога Габард доброволно се присъединява към армията, майор е в Националната гвардия на САЩ и има две мисии в Ирак. Затова, когато Габард се обажда на Тръмп да „не подрънква със саби” срещу Венецуела и да седне и да постигне споразумение с Русия, Китай, Иран и Северна Корея по редица неотложни световни въпроси - тя знае за какво говори. През 2016 г. Габард спечели уважението на лявото крило на демократите за това, че напусна перспективната длъжност заместник-председател на Националния комитет на Демократическата партия и подкрепи президентската кандидатура на Бърни Сандърс.

Какво получава в отговор на претеглената си позиция? Гланцовото списание „Венити Феър” публикува изключително зле уловена снимка на Тулси Габард и я нарича „ренегат демократ, известен с приятелските си отношения с Башар Асад”.

В много отношения Тулси Габард остава истинска бяла овца сред останалите американски законодатели. От гледна точка на мащаба, тя може да бъде сравнена с Дейна Рорабахър, американски републикански политик, който почти тридесет години представлява избирателния си район в Конгреса на САЩ. Рорабахър никога не крие топлото си отношение към Русия, говори за подкрепата на референдума в Крим, нарича антируските санкции „въплъщение на лицемерие” и призовава за премахване на „закона Магнитски”.

В един ред с Рорабахър трябва да се поставят бащата и синът Пол: Рон и Ранд. Дълго време старецът е бил член на Камарата на представителите и въпреки факта, че той е бил многократно номиниран за президент на САЩ, той е политически либертарианец, който критикува мащабните военни разходи на САЩ и антируската истерия на фона на десетките хиляди войници на НАТО близо до руските граници. По време на президентските дебати на републиканските кандидати през 2015 г. сенатор Ранд Пол защити идеята за ненамеса на САЩ в сирийската криза и значението на насърчаването на диалога с Москва. За съжаление, позицията му не намери подкрепа от страна на американските избиратели на фона на ярките изказвания на други кандидати, които призоваха „да се даде на Русия един по носа“ и да се свалят руските самолети в Сирия.

В американското медийно пространство вече споменатият Стивън Коен - редактор на най-стария седмичен вестник в САЩ „Нейшън” редовно предупреждава за опасността от въвеждане в съзнанието на обикновените американци на мита, че „Русия е нападнала САЩ” по време на президентските избори през 2016 г., за което отдавна е получил личната стигма на „поддръжник на Путин” и противник на разширяването на НАТО. Не му е простен и руският Орден за приятелство, получен за неговите научни изследвания на проблемите на историята на Русия след 1917 г.

След като споменахме Коен, не бива да пропускаме лингвиста и световноизвестен философ Ноам Чомски, бившият старши съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън Патрик Бюканън, бившият член на администрацията на Рейгън, професор Пол Крейг Робъртс. Въпреки различните политически възгледи (от анархосиндикализма на Чомски до палеоконсерватизма на Бюканън) в областта на външната политика, всички тези американци подкрепят дипломатическите контакти с Москва, не разширяването на НАТО, спирането на агресивната реторика за Русия и дори изолационизма във външната политика на САЩ. Вярно е, че поради възрастта им, Чомски, Бюканън и Робъртс вече не могат да играят значима политическа роля.

От съвременните адекватни представители на американските научни и медийни среди трябва да споменем авторите, обединени около Центъра за национални интереси (бивш „Никсън център”, Вашингтон) и изданието „Нешънъл интерест”. Това са хора като Николай Гвоздев, Дмитрий Саймс, Анатол Левин, които защитават „новия реализъм” в международните отношения и подкрепят идеята за взаимодействие с Русия по ключови въпроси на съвременната архитектура на сигурността в света.

Техните възгледи за външната политика на САЩ до голяма степен се споделят от висшите научни сътрудници на Института Катон (Вашингтон) Дъг Бендоу и Тед Карпентър. Те не могат да се наричат приятели на Русия, но те не трябва и да бъдат такива. Истинските интереси на националната сигурност на Съединените щати не са равнозначни на стремеж към демонизиране на Русия, което Бандоу и Карпентър изразяват в многобройните си статии и книги. Те обвиняват НАТО в разгръщане на нова студена война с Русия и призовават за скептицизъм по отношение на реалностите на украинския режим, като залагат на отношенията между Москва и Вашингтон.

Историите на Тулси Габард, Дейна Рорабахър или Стивън Коен показват доколко силно се разминават твърденията за свобода на словото и правото на лично мнение от ежедневната практика в САЩ. Достатъчно е веднъж публично да се усъмниш в необходимостта от присъствието на американски танкове на руско-естонската граница и вече се смяташ за „апологет на Путин“ и „марионетка на Кремъл“.

Американският медиен и политически естаблишмънт не толерира разногласия и по всякакъв начин ги изкоренява с цялата сила на пропагандната машина. Още по-изненадващо е появата на такива мислещи политици като Тулси Габард, чиято смелост и издръжливост трябва да им се признае.

Превод: В.Сергеев