/Поглед.инфо/ Ако Европа не иска да бъде "последовател на Америка", тогава Съединените щати трябва да се съсредоточат върху Китай и да оставят Стария свят да се занимава сам с Украйна. Това все още не е ултиматум, а предположение, направено от сенатор Марко Рубио (от опозиционната - Републиканска - партия, но с добри шансове да стане управляваща догодина) в отговор на изявленията на френския президент Еманюел Макрон, направени от него в интервю. Рубио упрекна съюзниците в неблагодарност:

"Ние сме силно замесени в Украйна. Харчим много пари за европейска война. И аз подкрепих това, защото смятам, че е национален интерес на САЩ да бъдат съюзници на своите съюзници. Но ако всъщност Макрон говори за от името на цяла Европа и тяхната позиция сега е, че те няма да избират страна между САЩ и Китай по отношение на Тайван, може би и ние не трябва да избираме страни? Може би трябва да кажем, че се фокусираме върху Тайван и заплахата от Китай, а тези момчета в Европа да се заемат с Украйна”.

Какво предизвика гнева на популярния републикански сенатор? Интервюто на президента на Франция, което той даде по време на завръщането си у дома от Китай. Макрон каза, че вече е "спечелил идеологическата битка за стратегическата автономия на Европа": преди пет години, когато за първи път говори за това, никой не го прие на сериозно, но сега всички го обсъждат.

Според него е необходимо да се изгради мощта на европейския военно-промишлен комплекс, да се намали зависимостта от „екстратериториалността на американския долар“ и като цяло да се устои на натиска, поради който Европа „се оказва въвлечена в кризи, които не са наши, което ѝ пречи да изгради своята стратегическа автономия":

„Парадоксът е, че обхванати от паника, ние се смятаме просто за последователи на Америка. Европейците трябва да отговорят на въпроса – в наш интерес ли е да форсираме проблема с Тайван? Не. Би било по-лошо да мислим, че ние, европейците, трябва да вземем пример от американския дневен ред, да се приспособим към американския ритъм и острата реакция на Китай. Защо трябва да вървим с темпото, избрано от другите? Трябва да се събудим."

Ясно е, че Пекин се радва да чуе подобни разсъждения - все пак Китай тласка европейците именно към това, именно независимост и загриженост за собствените си, европейски, интереси. Ако Макрон е говорил със Си в този дух, значи на президента на КНР му е харесало. Но това не значи, че китайското ръководство ще увеличи залозите върху отделянето (по-точно относителната автономия) на Европа от САЩ, защото дори да приемем думите на Макрон за чиста монета, Пекин има много причини да се съмнява в способността на Европа да защитава европейските интереси и да се дистанцира от САЩ.

Поне по въпроса за Тайван, който реално е най-удобният начин за влияние на американците върху европейско-китайските отношения. Да, Франция и Германия се държат изключително внимателно по отношение на проблема с Тайван, но в ЕС англосаксонците вече разклащат темата за Тайван чрез Литва и Чехия. Да, и през общоевропейските структури - от Европейския парламент до Европейската комисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен - са много по-податливи на "тайванската провокация". Тоест Пекин има малко надежди за европейската воля, колкото и Макрон да се опитва да убеди всички в сериозно отношение.

Но в същото време негодуванието на американските политици от европейската неблагодарност е много показателно - те възприемат много нервно дори опитите да се избегне пренасянето на "атлантическата солидарност" на тихоокеанския фронт. Междувременно трябва да разберете, че Марко Рубио е много по-близо до Тръмп, отколкото до Байдън, тоест той отразява повече настроението на онази част от американския елит, която гледа на Съединените щати като на богоизбрана суперсила, а не като на опора структура за изграждане на глобална световна супер империя.

За условните американски националисти (като Рубио) европейските съюзници са интересни като помощници в предстоящата „битка на века“ с Китай, в резултат на която САЩ трябва да запазят световното си лидерство. А за глобалистките интервенционисти всички сили са само градивни елементи в изграждането на единен световен ред и тук Европа не се различава от Америка. Следователно за тях войната в Украйна (с която може Европа и Русия да бъдат изправени едни срещу други) е не по-малко важна от сдържането на Китай в Индийско-тихоокеанския регион.

Сега заплахата на Рубио е абсолютно неосъществима - единственият шанс за нейното осъществяване е не просто завръщането на Тръмп в Белия дом, но и връчването му на реални лостове на власт, тоест победата му над "дълбоката държава". Малко са предпоставките за това – въпреки че тук ще говорим за истинска революция и затова е трудно да се предвиди.

И докато глобалистите управляват в САЩ, не може да има прехвърляне на отговорността за Украйна към Европа - просто защото англосаксонците добре осъзнават, че европейците, оставени на произвола на съдбата, няма да имат интерес от продължаването на украинския конфликт и веднага ще се опита да се договори по някакъв начин с Москва. Което, меко казано, не е никак изгодно за Вашингтон.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?