/Поглед.инфо/ Оставката на съветника на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън развълнува американските елити. От външнополитическия капитански мостик бе изгонен едва ли не най-хищният „ястреб”.

Оставката е неочаквана, а нейните обстоятелства не са ясни. „Снощи съобщих на Джон Болтън, че неговите услуги повече не са нужни в Белия дом. Категорично не съм съгласен с много от неговите предложения, както и другите членове на администрацията, затова и поисках Джон да подаде оставка. Много благодаря на Джон за неговата служба”, написа Тръмп в „Туитър” на 10 септември.

Но Болтън отхвърли тази версия на Тръмп. Според бившия съветник той е предложил своята оставка вечерта на 9 септември, на което Тръмп е отговорил „Дайте да поговорим утре”.

На The Washington Post стана известно, че на 10 септември в Овалния кабинет на Белия дом се е провела „разгорещена дискусия”, в чийто ход редица сътрудници на администрацията обвиняват Болтън, че той е „предал” в медиите информацията, че „вицепрезидентът Пенс и той са били съюзници в противодействието на мирното споразумение с талибаните, сключено от държавния секретар Помпео”. Малко преди това „Тръмп” нарече лъжа изтеклата информация – „фалшиви новини”, целящи „да създадат впечатление за безредица в Белия дом, каквато всъщност няма”.

Според The Washington Post сутринта на 10 септември Болтън предава на помощника на Тръмп оставката си, състояща се от две изречения: „I hereby resign, effective immediately...” (Подавам оставка с незабавен ефект). И никакви добри пожелания към президента.

Сътрудниците на Белия дом, които не влизат в близкия кръг на Тръмп, са зашеметени, прочитайки за уволнението на Болтън. В Пентагона приветстват новината. Когато Майк Помпео заедно с министъра на финансите Стивън Мнучин идва на брифинг след няколко часа след шумния „туит” на президента, той заявява, че много пъти, както и другите сътрудници на администрацията, не е бил съгласен с Болтън.

The Washington Post изброява тези, които не оплакват края на съветника по национална сигурност: „Първата лейди Мелания Тръмп, вицепрезидента Майк Пенс, ръководителят на администрацията на Белия дом Мик Мълвейни, държавният секретар Майк Помпео, министърът на финансите Стивън Мнучин, множество чиновници от министерството на отбраната и безброй чуждестранни лидери”.

На оставката на Болтън реагира във „Фейсбук” известният италиански писател и публицист Джулието Киеза: „Добра новина: Доналд Тръмп уволни съветника си по национална сигурност Джон Болтън. Опасен човек, свиреп неоконсерватор, един от тези, съчинили „Проекта за новия американски век” и изобретиха терористичните актове от 11 септември”.

ВВС нарича Болтън „ястреб” от епохата на Джордж Буш Младши и неоконсерватор на стероиди. Добре е известно, че за неоконсарваторите Америка не е повече от голяма бухалка в ръцете на Израел.

Доналд Тръмп не може да не е разбирал кой може да е поканил като помощник по националната сигурност. Това ни кара да се замислим още веднъж за принципа на подбор на кадри в настоящата администрация на САЩ. Между другото Тръмп за две и половина години уволни вече трети съветник по националната сигурност. Но е възможно и друго тълкуване. Оставката на Болтън, създание на милиардера Дейвид Кох, се състоя по-малко от две седмици след смъртта на последния. Освен това уволнението на Болтън се случи веднага след посещението му в Украйна, Беларус и Молдова, където се опита да организира регионален антируски съюз.

Дали Тръмп изчака Болтън да се компрометира напълно в очите на американските военни? Това е възможно. Бившият шеф на Пентагона Джеймс Матис в мемоарите си, наречени Call Sign Chaos: Learning to Lead, който наскоро се появи на рафтовете на американските магазини, разсъждава върху това как се оказа, че най-мощната армия в света отново и отново допуска стратегически грешки в Близкия изток - от Афганистан и Ирак до Иран. Матис е сигурен, че това е било следствие от липсата на стратегически подход и неспособността да се вземе предвид собственият му исторически опит и грешки.

Военният анализатор Рахия Арзуманян в интервю за FSK посочи причините за провалите в Америка, за които Матис пише: „Липсата на стратегия не може да се компенсира - тя е стара като света, но все още актуална. Победата в студената война главозмая победителя, който смяташе, че е възможно да се отхвърли стратегията и да се използват методите на нередовната война, водейки „война срещу глобалния тероризъм“. Това позволи на Русия да се измъкне от нокдаун, възползвайки се от факта, че всички бяха сигурни, че това е нокаут. Друг бенефициент на стратегическата неграмотност на Америка, разбира се, беше Китай, който използваше заетостта в САЩ като за да може тихо да се прокрадне до статута на суперсила. Ако не беше ентусиазмът на САЩ за „малки“ войни в Близкия изток, подобно прокрадване би било спряно. Иран, като регионален център, също се възползва от стратегически погрешна външна политика на САЩ“.

Джон Болтън упорито не искаше да признае, че линията на неоконсерваторите не донесе победа на Америка никъде. Той силно подкрепя инвазията в Ирак през 2003 г. След като стана съветник на Тръмп, той се застъпи за превантивен удар срещу Северна Корея и свалянето на режима в Иран. Той зададе тон при опитите за сваляне на президента на Венецуела Никола Мадуро.

В рамките на седмица след като Болтън стана съветник на американския президент по националната сигурност, Тръмп нареди ракетна атака по Сирия. Месец по-късно той изтегли САЩ от ядрената сделка в Иран. И двете решения бяха инициирани от Болтън, но те не насърчиха САЩ да постигнат целите си.

Болтън рязко възрази срещу срещите на Тръмп с Ким Чен-ун и изтеглянето на американските войски от Сирия от президента на САЩ. Не му харесаха отношенията на Тръмп с Путин. Той беше против готовността на Тръмп да се срещне с иранския президент Роухани.

Смята се, че капката, преляла търпението на 45-ия американски президент, е позицията на Болтън в Афганистан. Уволнението на съветника стана след като той беше отстранен от политически дискусии в администрацията по Афганистан. Тръмп дълго настоява за изтеглянето на американските войски от Афганистан, за да се сложи край на 18-годишната война, докато Болтън се застъпи за разширяване на военното присъствие. Малко преди оставката си Болтън той беше изключен от срещата за Афганистан. Той възрази срещу идеята на Тръмп да покани лидерите на талибаните в Кемп Дейвид за преговори. И според източници на СиЕнЕн той го е казал на Тръмп право в лицето. По време на последния им разговор, според източници на Time, Болтън е нападнал Тръмп с въпроса: "Защо се срещаш с Роухани?"

„И в трите държави - Северна Корея, Иран и Венецуела - Болтън искаше война, но президентът не го направи“, казва Фернандо Кац, който беше генерален помощник Херберт Макмастър, когато също беше съветник по националната сигурност.

Популярният радиоводещ Хал Търнър изрази дълбоко удовлетворение от оставката на Болтън. „Струваше ми се, че Болтън е по-загрижен за интересите на Израел, отколкото за САЩ“, каза Търнър.

През последните месеци Тръмп беше залят от оплаквания за Болтън. Майк Пенс и Мик Мълвейни, които се срещнаха с Тръмп на 9 септември във Файетвил, Северна Каролина, където той пристигна, за да подкрепи републиканските кандидати в изборите, се оплакаха на президента, че „Болтън става все по-груб и саморекламиращ се“.

"Тръмп отчаяно се опитва да сключи редица споразумения, дори козметични, преди изборите през 2020 г. относно Афганистан, Иран и Северна Корея и вижда Болтън като пречка", каза Колин Кал, бивш служител на администрацията на Обама пред CNN.

Наистина ли е премахната „препятствието“? До следващите президентски избори са останали по-малко от четиринадесет месеца, а политическата почивка на Джон Болтън ще бъде краткотрайна, Forbеs прогнозира: „Изчакайте го по телевизията там да се застъпи за използване на сила и отказ на договори.“ Поляризацията на американското общество и разцеплението на американските елити не дават основание да се съмняваме в тази прогноза.

Превод: В.Сергеев