/Поглед.инфо/ Републиканците в Конгреса официално започнаха процедура по импийчмънт срещу Джо Байдън. В същото време самите те признават, че нямат реален шанс да свалят Байдън от власт. Но заплахата от импийчмънт е опит да се отслаби електоралната позиция на Байдън или дори да бъде принуден доброволно да подаде оставка.

Дълго време темата за импийчмънта беше табу във Вашингтон.

Имаше консенсус между двете основни партии - републиканци и демократи - че импийчмънтът има смисъл само ако президентът на САЩ е извършил много грубо престъпление, което надхвърля обичайното заобикаляне на законите във Вашингтон и/или преследване на лична изгода.

Темата тръгна да се развива, когато вицепрезидентът в кабинета на Ейбрахам Линкълн получи управлението след убийството на своя старши партньор в тандема. Джонсън беше смятан за умерен демократ и републиканците очакваха от него да провежда политиката на Линкълн за възстановяване на южните щати след Гражданската война и за борба с останките от робовладелската система.

Джонсън обаче избра различен път - той незабавно спря всички реформи на Линкълн и в същото време изтегли северните войски от южните Съединени щати. Южните щати веднага се възползваха от това, за да започнат да създават системата на сегрегация, която след това продължи почти век.

Републиканците сметнаха действията на Джонсън за опит за преразглеждане на резултатите от Гражданската война. И се опитаха да го подложат на импийчмънт - но безуспешно.

Факт е, че бащите-основатели на Съединените щати са разбирали рисковете от импийчмънт, който партията, контролираща Конгреса, винаги може да използва срещу нежелан президент в Белия дом. Следователно американската конституция включва много висока летва за отстраняване на президент от власт.

Първо, Камарата на представителите трябва да проведе разследване за импийчмънт и да подготви специални членове /статии/ като основание за импийчмънт.

След това долната камара на Конгреса трябва да одобри тези членове с обикновено мнозинство. Тя действа като прокурор в политическия процес, като по този начин решава дали обвиненията срещу президента са достатъчно сериозни и заслужават да бъдат разгледани в Конгреса.

Ако членовете за импийчмънт бъдат приети от долната камара, те отиват в Сената. Това вече е политическо жури. Не напразно всички изслушвания по импийчмънт се ръководят не от председателя, лидера на мнозинството или вицепрезидента, а от главния съдия на Върховния съд.

При съдебен процес се изисква единодушно решение за установяване на вина. В процеса за импийчмънт в Сената тази летва беше понижена, но все още остава много висока. Трябва да съберете поне две трети от гласовете.

Този праг е толкова висок, че никога не е преминаван в американската история.

На републиканците им липсваха само няколко гласа за импийчмънт на президента Джонсън. Следващият човек, изправен пред импийчмънт, беше Ричард Никсън във връзка с Уотъргейт.

Никсън можеше да бъде изправен пред истински импийчмънт - тогава той загуби подкрепата на мнозинството от членовете на своята партия. Осъзнавайки опасността от случващото се, Никсън решава да подаде оставка седмица преди гласуването в Конгреса.

Неговият вицепрезидент, Джералд Форд , при поемането на президентския пост помилва Никсън с първия си указ. И така той успя да избегне попадането си в списъка на президентите, които са се опитвали да отстранят.

Следващият американски президент, заплашен от импийчмънт, е демократът Бил Клинтън в края на 90-те години.

През тази епоха около Клинтън гърмяха огромен брой скандали - от сексуални приключения до странни смъртни случаи на хора, близки до него, като личния му адвокат Винс Фостър. Клинтън беше обвинен в измами с недвижими имоти в родния си Арканзас и в получаване на подкупи от Китай.

Въпреки това нито в един случай републиканците в Конгреса, колкото и да се опитваха, не успяха да хванат Клинтън в крачка.

В отчаяние те се хванаха за историята на Моника Люински и обвиниха Клинтън в лъжа под клетва. В края на краищата той дълго време отричаше връзката си с Люински, включително като част от процеса, заведен от друга жена, Пола Джоунс , която обвини Клинтън в сексуален тормоз.

След това демократите посочиха, че въпреки че това е криминално престъпление, то не се отнася до публичната политика на САЩ. Въпреки това, републиканците решиха да отстранят Клинтън на всяка цена и много погрешно изчислиха последиците от действията си.

Рейтингът на Клинтън се повиши на фона на процедурата по импийчмънт, а републиканците просто загубиха популярността си и едва спечелиха следващите избори.

По време на ерата на Джордж У. Буш демократите вече бяха подхождали към въпроса за импийчмънт. Те обмисляха импийчмънт на Буш за започването на войната в Ирак и лъжата на Белия дом, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение . Това би било много по-сериозно основание за импийчмънт от любовните връзки на Клинтън.

Но в крайна сметка демократите се страхуваха, че импийчмънтът ще ги удари по същия начин както и републиканците, и не посмяха да го направят.

Републиканците следваха подобна стратегия по време на президентството на Барак Обама . Той имаше за какво да импийчмънтва - от Либия и Сирия до вътрешнополитически скандали с натиск върху републикански неправителствени организации на изборите през 2012 г. Но и тук републиканците проявиха повече сдържаност и не разклатиха чак толкова лодката във Вашингтон.

Ситуацията се промени значително с идването на власт на Доналд Тръмп .

Демократите бяха толкова шокирани от победата му, че започнаха опити за импийчмънт на Тръмп още в първите месеци на неговото президентство. Те се надяваха да намерят доказателства за връзките на Тръмп с Русия и въз основа на това да го отстранят от власт предсрочно. Но без резултат – продължителното разследване на Russiagate /“Рашагейт“/ завърши с оправдателната присъда на Тръмп.

Тогава демократите се хванаха за друга идея.

Те обвиниха Тръмп, че оказва натиск върху Украйна, за да намери мръсотия за Джо Байдън , тогава кандидат за президент на САЩ. От това се роди нов скандал - "Украинагейт".

В края на 2019 г. контролираната от демократите Камара на представителите обвини Тръмп. Но той беше оправдан в Сената.

Година по-късно ситуацията ще се повтори.

След драматичните събития с щурма на Капитолия демократите отново прибягнаха до процедура по импийчмънт. По това време Тръмп вече беше напуснал Белия дом. Но те все пак се опитаха да го отстранят постфактум и отново не успяха. Долната камара гласува в подкрепа, но Сенатът не успя да събере мнозинство от две трети от гласовете.

Въпреки това Тръмп успя да остане в историята на САЩ като първия президент, който е импийчван два пъти. Републиканците взеха това много сериозно. И сега, с импийчмънта на Байдън, те ще отмъстят на демократите за това унижение.

Официалната основа за импийчмънта на Байдън ще бъде корумпираността на семейството му, включително на сина му Хънтър. В крайна сметка цялото семейство Байдън успя да участва в измамни схеми и да получава подкупи в дузина страни по света, включително Украйна, Китай, Румъния и Мексико.

Републиканците наскоро представиха доклад на ФБР, че Байдън-старши и синът му са получили подкупи от по 5 милиона долара от украинския олигарх и директор на Burisma Николай Злочевски .

Като част от текущото разследване за импийчмънт, законодателите ще призовкат свидетели, включително бизнес партньори на Хънтър, за да свидетелстват под клетва пред Конгреса. Джо Байдън, както и негови сътрудници, включително съветникът по националната сигурност Джейк Съливан , който през март 2014 г. измисли корупционната схема с Burisma, също могат да бъдат призовани.

Тази политическа епопея ще продължи до края на тази и началото на следващата година.

Дотогава републиканците ще са изготвили съответните членове за импийчмънт срещу Байдън и ще ги приемат в Камарата на представителите, където имат мнозинство. Но Сенатът, който се контролира от демократите, успешно ще отхвърли членовете за импийчмънт.

Така че не съществува ситуация на реален импийчмънт с отстраняването на Байдън от власт. Демократите никога няма да направят това и няма да отстранят своя президент, колкото и виновен да е той.

Но има малък шанс по време на импийчмънта да бъдат разкрити някои още по-резонансни доказателства за корупцията на Байдън. И тогава под натиска на съпартийците си самият той ще бъде принуден да подаде оставка.

Но много по-вероятният сценарий е всичко да си остане същото.

Републиканците ще направят от Байдън още един президент на САЩ, на който са се опитали да обявят импийчмънт. Байдън ще нарече това „лов на вещици“ и опит за отмъщение за импийчмънта на Тръмп.

Рейтингите на Байдън може леко да паднат, въпреки че още сега са доста ниски.

По-нататъшното взаимодействие между Белия дом и Конгреса ще стане по-сложно, както вече се случва в момента с невъзможността да се постигне съгласие по новия бюджет. Процедурата по импийчмънт може да повлияе и на одобрението на разходите за войната в Украйна, тъй като републиканците настояват да започнат импийчмънта с разследване на всички факти на корупция и едва след това да се обмисля евентуалното отпускане на нови траншове.

Разцеплението във Вашингтон ще се засили още повече.

Най-вероятно Обама ще бъде последният президент на САЩ, който не е подлаган на импийчмънт. Сега всеки следващ ще бъде заплашен от това, тъй като импийчмънтът започна да се използва под път и над път при всеки удобен случай. На този фон политическата система на САЩ ще продължи да се влошава, без признаци на подобрение.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?