/Поглед.инфо/ Американската федерация може да се разпадне под тежестта на вътрешни противоречия
В навечерието на последните президентски избори в Съединените щати, вестник „Тайм“ съобщи, позовавайки се на собствено проучване, че „една четвърт от американците очакват гражданска война след изборите“. По същото време вестник „Ню Йоркър“ публикува и статия с показателно заглавие „Американците се готвят за втора гражданска война“.
По данните, публикувани от Time, 27% от пълнолетните американци през октомври 2024 г. са заявили, че „насилието е много или донякъде вероятно“, включително 30% от жените и 24% от мъжете. Освен това 12% от анкетираните са заявили, че лично познават някой, който „би могъл да се хване за оръжието, ако смята, че Тръмп е бил измамен на изборите“.
В тази връзка Барбара Уолтър, историк на Американската гражданска война (1861-1865), отбелязва, че в сравнение със списък от фактори, които биха могли да доведат до граждански пожар, „Съединените щати... са навлезли в много опасна територия... По-близо сме до гражданска война, отколкото някой от нас би искал да повярва“ поради „политически екстремизъм, културен племенен подход, очарование от конспиративни теории, разпространение на оръжия и паравоенни формирования и ерозия на вярата в правителството и демокрацията “ .
Също толкова важен фактор, който приближава САЩ до нова гражданска война, са колосалните проблеми в икономиката и социалната структура на страната. И те не са само в това, че средната класа на САЩ губи позиции в полза на висшата прослойка (олигархията), представена от хора като И. Мъск.
Неслучайно веднага след президентските избори през ноември 2024 г. същият Мъск заяви: „Америка сега се движи много бързо към фалит .“ По същество основният проблем е, че социалната структура и икономическият модел на САЩ са приключили.
Още в началото на 2025 г. за много експерти стана очевидно: системата е престанала да бъде стационарна и се движи към преход. В този смисъл екипът на Д. Тръмп и „републиканците“, които го подкрепят, се опитват да забавят това движение, докато опонентите им измежду „демократите“ и левите глобалисти, които стоят зад тях, се опитват да го ускорят.
В същото време и едните, и другите трябва да представят на американската и световната общност като цяло поне някакъв стабилен модел както на икономическа, така и на социална структура. Именно тук обаче се крие един от най-трудните проблеми.
Тръмписткият модел по същество се свежда до „консервативната“ идея за „изчакване“. Той е лошо структуриран, нестационарен и много неясен, така че оценяването му (както и много от речите на самия Тръмп по тази тема) често е едновременно трудно и просто безсмислено.
Идеята за „дигитален концентрационен лагер“, която се налага на света още по-открито и нагло от „демократите“ и глобалните ТНК, които ги подкрепят, също е по същество временно решение, тъй като не е самодостатъчна и, отново, нестационарна. Всъщност това е (в най-добрия случай) опит ситуацията да се държи под най-строг контрол с всички възможни средства, докато се търси решение и се създават предпоставките за преход към наистина стабилен модел.
Във всеки случай, старият свят, включително просперитетът, с който САЩ се хвалеха, е към своя край. Неговите ресурси, дори медийните, са напълно изчерпани. В резултат на това в американския дневен ред рязко се активират две стратегии, които директно трансформират глобалната роля на Америка - империалистическата (увеличаване на територията на САЩ чрез завладяване/анексиране на Канада, Гренландия и др.) и сепаратистка (разпокъсване на територията на САЩ чрез суверенитет и отделяне на щати/части от страната).
Втората стратегия има както „демократични“, така и „републикански“ измерения, тъй като и двете партии имат своите „опитомени сепаратисти“ под формата на конкретни щати. В момента лидери в прилагането на сепаратистка стратегия са „демократичните“ щати, където все по-често се говори за напускане на САЩ веднага след като Д. Тръмп беше избран за президент за втори път.
Още през ноември 2024 г. законодателите на Ню Йорк призоваха североизточните щати да се обединят и отделят. След което Ню Йорк, Масачузетс, Върмонт и Кънектикът биха могли да се присъединят към Канада.
Същевременно беше озвучен „Вариант Б“ – под формата на алтернативна сепаратистка идея с впечатляващ икономически контекст – за освобождаване на жителите на техните щати от плащането на федерални данъци в размер на общо 300 милиарда долара. Тези пари трябва да бъдат пренасочени към нуждите на самите „демократични“ щати. И в разрез с Тръмп и „републиканците“, с които те възнамеряват открито да конфликтуват.
Преди това, по време на „демократичното“ президентство на Д. Байдън, напротив, „републиканските“ щати бяха начело на „войната срещу сепаратизма“ срещу Вашингтон. Преди всичко Тексас и Флорида масово депортираха нелегални имигранти в „демократичните“ щати.
Днес самите „демократи“ отново следват същия път. Струва си да се припомни, че по време на първия мандат на Тръмп Калифорния, Орегон и дори Вашингтон вече създадоха свой „Алианс на западните щати“, за да работят, заобикаляйки централните власти и федералното правителство на САЩ.
Оттогава разделението на Америка само се задълбочи. И то дотолкова, че дори „републиканците“ вече не могат да излязат от „консервативния“ коловоз на сепаратизма и разделянето на страната, който самите те зададоха. По време на президентството на Байдън и „демократите“ на власт, те активно прокарваха идеята за „национален развод“ – мирното разделяне на Съединените щати – сред масите.
За тази цел Тексас открито саботира решенията на Върховния съд във Вашингтон, влезе в насилствена конфронтация с центъра и пое контрола над южната граница. А сепаратисткото движение Тексит се възроди в щата . Инерцията, зададена от тези усилия, се оказа толкова голяма, че дори след победата на Тръмп щатът Тексас възнамеряваше да въведе собствена валута.
Според Newsweek, през март 2025 г. в Камарата на представителите на „щата на самотната звезда“ е внесен законопроект, който предвижда създаването на Тексаска комисия за управление на фискалния риск . Основната задача на новата структура е да проведе „задълбочена оценка“ на възможността за въвеждане на собствена щатска валута в случай на „срив на щатския долар“.
Инициативата, подкрепена от Тексаското националистическо движение (TNM) , застъпващо се за независимост на щата под лозунга Texit , включва и анализ на финансовите потоци между Тексас и федералното правителство. За да влезе в сила, законопроектът трябва да бъде приет от Камарата на представителите и Сената на Тексас, където мнозинството принадлежи на „републиканците“, и след това да бъде подписан от губернатора Грег Абът.
Властите в Тексас отдавна твърдят, че щатът допринася повече за федералния бюджет, отколкото получава обратно, което подхранва дискусиите за финансовата независимост на региона и неговия сепаратизъм от федералния център.
На този фон „демократичната“ Калифорния също започна да играе на сепаратизъм с икономически мотив, като общите загуби от последните пожари надхвърлят 300 милиарда долара, докато местният бюджет не разполага с такива пари. В резултат на това през февруари тази година властите на проблемния „демократичен“ щат поискаха от Конгреса на САЩ поне 40 милиарда долара за възстановяване на Лос Анджелис.
В същото време Калифорния вече има дупка в бюджета си от 50-60 милиарда долара. Водещи компании масово напускат Калифорния – от HP до Chevron . Холивуд и неговите студия преживяват криза. Населението на щата намалява. Ситуацията с престъпността, наркоманията и мигрантите излиза извън контрол, дори без никакви протести или бунтове.
Като се има предвид всичко това, не е изненадващо, че Втората американска гражданска война непрекъснато и неумолимо набира скорост. Дори една проста хронология на събитията през последните месеци свидетелства за това. Първите открити призиви за гражданско кръвопролитие в Съединените щати бяха отправени едновременно с края на президентските избори.
Бившият кандидат за държавен секретар на САЩ Гомес открито призова американците сами да „застрелят терористите“, заявявайки, че Конгресът и ФБР са просто куп клоуни, които обичат да изпращат парите, вашите синове и дъщери в други страни – но не и в Америка. Терористите вече са тук. Така че купете куршуми, обучете се и уверено ги неутрализирайте, преди те да неутрализират вас.
Почти веднага след това, в началото на 2025 г., демократите проведоха първия масов „преглед на войските“ във Вашингтон. Около 50 000 демонстранти се събраха за протестния митинг срещу Тръмп. Акции се проведоха и в 350 други града в Америка. От гледна точка на организаторите обаче в тях не участваха толкова активисти, колкото биха искали (за сравнение, през 2017 г. половин милион либерални активистки, феминистки и др. излязоха на „Женския марш“ срещу Тръмп във Вашингтон).
През февруари 2025 г. „Ню Йорк Поуст“ публикува своеобразен манифест за Американската гражданска война, осъждайки „религиозния национализъм“ на американците с тези в духа на „без компромис“, „нелегитимен президент“, „мащабна операция по прочистване“ и призовавайки за:
„Умиротворяването сега би било грешка. Антидемократичното движение няма интерес от компромис. Всякакви отстъпки биха помогнали за консолидиране на правомощията на нелегитимното президентство и засилване на новата, клептократична, авторитарна форма на управление в Съединените щати. Това е лоша политика.
Администрацията на Тръмп си е поставила курс към евентуален катастрофален провал. Тези, които се опитат да го заобиколят, ще погинат заедно с него. Вместо това трябва да работим за защита на нашите демократични институции, да съобщим на заплахата на много сегменти от американското общество, които все още не са я разпознали, и да се подготвим за мащабна операция по прочистване през следващите години.“
Следващата акция за мобилизиране на бъдещите протести и безредици стана по-мащабна. По мнението на CNN, вълната ѝ заля страната на 5 април като част от кампания, наречена „ Ръцете долу“ , която обхвана 50 щата и стана най-голямата след встъпването в длъжност на Д. Тръмп. Общо в Съединените щати се проведоха 1400 акции и демонстрации, напомнящи тактиката на цветните революции и координирани от повече от 200 неправителствени организации.
Най-големите се проведоха в Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Лос Анджелис и Вашингтон. Активисти, подкрепящи протестите, станаха по-активни не само в Съединените щати, но и в Канада, Мексико, Германия, Франция и Великобритания, изразявайки, наред с други неща, недоволство от търговската война, започната от Тръмп.
Според организаторите, над половин милион (около 600 хиляди) души са потвърдили намерението си да участват в протестите, но е било просто невъзможно да се преброи точният брой на излезлите на улицата. Основните искания на демонстрантите включваха отказ на Тръмп да подкрепи големия бизнес, защита на социалните програми и прекратяване на „атаките“ срещу транссексуални хора, мигранти, хомосексуалисти и други „представители на уязвимите общности“.
Активистите поискаха и „край на корупцията и завземането на властта от милиардери“, изразявайки недоволство, наред с другото, от масовото уволнение на държавни служители. Особено внимание беше обърнато на атаките срещу Илон Мъск, който по това време играеше видна роля в екипа на Тръмп, и неговата компания Tesla, което директно сочи към стратегия за натиск чрез икономиката.
На протестен митинг във Вашингтон, конгресменът от Демократическата партия Ал Грийн заяви , че ще заведе дело за импийчмънт срещу Тръмп, тъй като е „ненадежден“ и не заслужава поста президент на САЩ. В деня преди протестите Тръмп беше критикуван от бившата си изборна съперничка Камала Харис и бившия президент на САЩ Барак Обама.
Последният се опита да се превърне в основно вдъхновение и лидер на протестите, обвинявайки администрацията на Тръмп в „разрушаване на международния ред“ и атакуване на програми за „разнообразие и приобщаване“. Липсата на един-единствен признат лидер и разединението на „демократичния“ (ляво-либерален) лагер обаче не позволиха протестите да се превърнат в открита гражданска конфронтация през пролетта на 2025 г.
Въпреки това, още в началото на лятото „процесът започна“ на ново, по-дълбоко ниво. Отправната точка бяха настоящите протести в Калифорния и Ню Йорк, за неутрализирането на които властите са принудени да използват не само полицията и Националната гвардия, но и въоръжените сили в лицето на морската пехота!
В същото време процесът на излизане на Калифорния от Съединените щати вече официално стартира под формата на т. нар. инициатива Calexit, която държавният секретар Шърли Уебър одобри през февруари тази година - хората вече започнаха да събират подписи (ако инициативата бъде подкрепена от 55% от населението, Калифорния ще стане независима през 2028 г.).
В този контекст е важно да се отбележи следното. От една страна, просто няма конституционен механизъм, чрез който даден щат да напусне Съединените щати. Освен това екипът на Д. Тръмп разполага с механизми за натиск върху непокорните сепаратистки щати: например, те могат да спрат федералните субсидии. Най-жестоките „демократи“ днес вече имат колосални проблеми с бюджетната криза в Калифорния, Ню Йорк и Илинойс.
От друга страна обаче, всичко това по-скоро мотивира „демократичните“ сепаратисти да се борят с тръмпистите още по-отчаяно и без оглед на последствията за цяла Америка. Особено след като настоящият Бели дом изобщо не е склонен да сътрудничи с „демократите“ нито в Калифорния, нито където и да е другаде.
Наред с Националната гвардия и морската пехота се използват всички лостове, включително фискални и икономически, удряйки по възможно най-уязвимите места на по принцип меркантилните американци - джобовете и портфейлите им.
Например, преди шест месеца екипът на Тръмп започна одит на разходите за проекта за високоскоростна железопътна линия между Лос Анджелис и Сан Франциско. Тя се строи повече от 16 години, а разходите вече надхвърлят 130 милиарда долара. Въпреки това, те успяха да построят само 200 км от необходимите 800.
Злополучната железопътна линия, която е малко вероятно да бъде завършена, се превърна в символ на корупцията на калифорнийските „демократи“. А също и в претекст за Тръмп да проведе показно разследване, за да върне държавните средства, похарчени за този проект, и да затвори онези, които ще бъдат обявени за основни „корупционери“, но не по политически, а по криминални обвинения.
Вашингтон също така възнамеряваше да отпусне пари за спасяване на жертвите на пожара в Лос Анджелис, само че при много строги условия – например пълно сътрудничество в борбата срещу нелегалните имигранти. И същевременно ограничаване на „уокизма“ и други „дъгови“ програми.
Но, съдейки по текущите събития, властите на Лос Анджелис и Калифорния, които открито обещават да „отвърнат на Тръмп“ повече от шест месеца, очевидно не искат да направят това. Проблемът за страната е, че това води до задълбочаване на сепаратизма и дестабилизация на цялото американско общество. А самия щат, без подкрепата на централните власти, и без това проблемната Калифорния най-накрая ще се превърне в провалена държава.
Дори ако настоящите бунтове и протести в САЩ бъдат потушени от армията и другите сили за сигурност и се окажат безрезултатни, това ще бъде само временно затишие. „Демократите“ и силите зад тях ще продължат да се фокусират върху това да „разтърсват“ Америка колкото е възможно повече.
Като се има предвид потенциалът на все още скритата армия от нелегални имигранти, те дори не е нужно да търсят особено следващата успешна тема, която може да провокира нови, още по-големи и кървави протести, водещи САЩ до Втора гражданска война.
P.S. Съдия отхвърли искането на губернатора на Калифорния да попречи на Тръмп да използва морската пехота и Националната гвардия за потушаване на безредиците в Лос Анджелис.
Превод: ЕС