/Поглед.инфо/ Завчера Министерството на външните работи на КНР официално подкрепи исканията на Русия за ограничаване на разширяването на НАТО на изток. Китайските другари отбелязаха, че тази инициатива „насърчава взаимното доверие между страните, намалява риска от конфликти, поддържа глобална и регионална стратегическа стабилност“ и също така настояват НАТО да се откаже от „манталитета и идеологическите си предразсъдъци от Студената война“.

Това изявление не се появи от нищото. Малко преди това руският и китайският министри на отбраната подписаха пътна карта за укрепване на военното си сътрудничество. В последно време нашите страни провеждат съвместни учения в най-чувствителните точки за САЩ и техните сателити. Дали военният съюз между Русия и Китай се превръща в реалност? „Теоретично е напълно възможно да си представим подобно нещо“, отговори на този въпрос руският президент преди година.

Всичко това е много лоша новина за американските партньори. За първи път в историята американската армия се озова лице в лице с две от най-силните армии в света.

Нека се обърнем към американски специалисти. Те вече смятат военноморските сили на КНР за най-силните в света. Флотът включва 350 "официални" военни кораба и не по-малко от две хиляди "кораби-призраци", скромни мирни кораби, които приличат на траулери и гемии, но всъщност са оборудвани с ракетни установки и зенитни оръдия. До 2030 г. само официалният китайски флот ще бъде два пъти по-голям от американския.

Повече от два милиона души служат във въоръжените сили на КНР, срещу 1,3 милиона в Съединените щати. Обменът на технологии между Русия и КНР, както и успешното придобиване от китайците на военни секрети в САЩ, направиха китайската армия една от най-високотехнологичните в света.

Руската армия отстъпва на китайската по численост, но не и по технологии. Имаме уникално хиперзвуково оръжие, американците засега не могат да направят никакв аналог. Нашите партньори са много притеснени за нашите подводни дронове, които могат да унищожат пристанищата на всички американски подводници, заедно с градовете край тях. Зад Русия стои опита от успешни военни кампании: в Грузия и Сирия. Добавете към това 1350 ядрени бойни глави – точно същият брой както и във Вашингтон.

И така, какво могат да противопоставят американците на всичко това? Дори към тях да се присъединят сателитите от блока на НАТО, които - има такива подозрения – са готови да изчезнат още при първия намек за сериозно изостряне на ситуацията?

Дълги години американските елити се утешаваха с мисълта, че страната им е огромен непотопяем самолетоносач. Измисляха си нови врагове, безнаказано нахлуваха в чужди страни и накрая напълно затънаха в кашите, които сами забъркаха. Но днес неуязвимостта на този самолетоносач изглежда много съмнителна.

Самият американски режим определи Китай и Русия като свои стратегически противници. Всичко това на нас не ни трябва за нищо. И китайците, и руснаците искат нормално развитие и мирно небе над главите си. Но нека си го кажем: щом сме чак такива преки врагове, как тогава американците възнамеряват да се бият с нас?

Днес, лишени от намек за противоракетна отбрана, тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на щатите са напълно беззащитни срещу военни заплахи. Какво ще остане от Съединените щати в случай, не дай Боже, разбира се, ескалация с Русия и Китай? Радиоактивни руини от крайбрежни градове и вероятно част от "ръждивия пояс". Но горките хора, живеещи в това отдалечено място, спретвайки крачолите си, ще тичат да се предадат на всеки, който ще ги спаси от диктатурата на родната им Демократическа партия. Руснаци, китайци, - все тая. Няма значение на кого, стига да не се налага да ходят на гей паради.

Американското ръководство полага известни усилия за подобряване на ситуацията. Изтегли войските от Афганистан, реши да преструктурира армията, за да се изправи срещу Русия и Китай. Днес всички надежди са възложени на изграждането на нови подводници от клас Вирджиния и Колумбия: вече няма доверие в самолетоносачните съединения, беше решено да се върви по руския път и да се разчита на атомни подводници.

Уловката и сложността на ситуацията е, че първата нова подводница от клас Вирджиния ще напусне корабостроителницата, ако всичко върви добре, през 2031 г. Дотогава, съгласно становището на редица американски военни експерти, „ще има дълъг период на нашата ужасяваща уязвимост“.

Тоест до 2031 г. пред Русия и Китай се отваря доста интересен прозорец от възможности. Има шанс да се окаже известен натиск върху бившия хегемон, за да не се опитва да отприщва самоубийствена агресия.

Изглежда, изправени пред такава заплаха, при това сътворена изключително от тяхните собствени усилия, американците трябваше да се замислят. Точно сега трябва да се обсъжда ситуацията с всички сили. Но не. Това е просто невероятна история. Обсъждат всякакви глупости от пола на жената на Макрон през "омикрон" до новия любовник на Ким Кардашиян, но не и екзистенциалната заплаха, надвиснала над страната.

Военният съюз между Русия и Китай е толкова ужасна тема, че те изобщо не искат да я обсъждат. Точно същото става с ултиматума на президента Путин, който поиска от НАТО да изтегли военните формирования от границите на Русия.

Нашите експерти са изненадани защо западните медии дори не публикуват цялото предложение на руското външно министерство. Всъщност, затова не го публикуват, защото ги е страх. Страшно е да признаят докъде ги е довела собствената им агресивна политика, основана на лъжи и клевети. Още по-страшно е да признаеш, че не разбираш какво, по дяволите става в настоящата ситуация.

Американският елит отново се вкара в стария капан. Толкова дълго и толкова упорито те разпространяваха глупави измислици за непреодолимите противоречия между Русия и Китай, че постепенно сами повярваха в тях.

Много отдавна Си Дзинпин обяви Владимир Путин за свой най-близък приятел, дълго време нашите страни провеждаха съвместни учения, развиваха търговски, военни, дипломатически и справедливи човешки връзки. А американските анализатори, в униформи и без тях, продължаваха да обясняват на поръчителите си защо съюз между Русия и Китай е невъзможен... Просто се възхищавайте на тези словесни трикове: „Русия е хулиган, но не ни е равен, Китай ни е равен, но не е хулиган“. Това не е кой да е, това е Rand Corporation. Просто срамота, наистина.

И какво сега, всички тези анализатори ще кажат: „Извинете, добри хора, всички излъгахме, хайде сега ще се преквалифицираме в домоуправители?“ Е, едва ли. И ето сега преживяваме исторически момент на слизането на хегемона от световната сцена, а западните медии пазят оглушително мълчание по този въпрос. Това е така, защото американският режим няма представа как да се опита да регулира, да се справи със ситуацията.

„Ако Китай и Русия започнат да действат по-солидарно и координирано, за нас ще възникне по-лош сюжет, отколкото в романите на Том Кланси“, написа през април Фредерик Кемп, главен изпълнителен директор на Atlantic Council /Атлантическия съвет/. „В този сценарий , на Съединените щати и техните съюзници им липсва нещо повече от стратегия, липсва дори простото разбиране на случващото се."

Тогава никой не слушаше Кемп. Американците продължиха самоубийствената си политика и се набутваха все повече в Украйна и Тайван. Търпението, и на Русия, и на Китай, се е изчерпало. Трябва да се каже, че тук американските партньори успяха да постигнат просто невъзможното.

Нашите „диванни воини“ обичат да мрънкат на китайците за тяхната предпазливост и нежелание да се намесват в конфликти. Всички тези анекдоти за седемстотин четиридесет и деветото последно китайско предупреждение всъщност са ужасна вулгарност.

За да разберете сдържаността на китайците, си струва да поровите в „Гугъл“, например, за такова нещо като „Нанкинското клане“ /"The Nanjing Massacre"/. Това е наистина ужасно, страховито четиво. Китай също държи рекорд по брой жертви във Втората световна война, както и СССР.

Страданията и смъртта на китайците от ръцете на японските милитаристи бяха чудовищни, просто немислими. Те травматизираха психиката на хората за няколко поколения напред. Подчертаната сдържаност на китайците е еквивалент на нашето "само да няма война", само че максимално усилено.

Американците обаче провокират и обиждат тази велика нация дълги години. Тук също е важно да се разбере и друго: западните нации – включително руснаците – възприемат измамата от страна на контрагентите си като нещо лошо и неприятно, но нормално, случващо се. Това не е трагедия, това е просто бизнес.

Китайците обаче приемат тази измама като обида. За тях това, освен всичко друго, е и загуба на лице. Това е болезнено чувство, което става още по-неприятно, тъй като е абсолютно невъзможно да се преведе на английски и да се изрази в изявление на Министерството на външните работи.

Общо взето, на всички им писна. Решиха на бившия хегемон да му покажат мястото. Хегемонът е притеснен. Представителите на американския режим добре осъзнават, че населението под тяхна юрисдикция изобщо не желае да го защитава. Можете да разберете руснаците или китайците: Вашингтон открито ги заплашва с пълно унищожение. Това, както и да се погледне, мотивира.

Но защо трябва да се бият американците? За яхтата на Джон Кери? За самолета „Лолита“, с който президентът Клинтън летя до „острова на педофилите“? За пътечките от кокаин на Хънтър Байдън? Разпокъсана, озлобена, разочарована нация в състояние на вяло течаща гражданска война е просто обречена на поражение.

Истински военен конфликт в тази ситуация обаче едва ли е възможен: твърде очевидно е и за неспециалистите превъзходството на Русия и Китай. Китайският военен теоретик Сун Дзъ вярвал, че най-добрата победа се постига без участие в битка. Изглежда, че днес именно на този вариант разчитат нашите страни.

Превод: ЕС