С образуването на Съветския съюз и активирането на Съединените щати започва борбата на народите на Азия и Африка за тяхната независимост. В началото на 50-те години на миналия век на арената излиза нова фракция на световната капиталистическа класа – корпоратокрацията, която не е толкова тясно свързана с неикономическата експлоатация на колониите и която може да я направи икономически. Започва преходът към така наречената "неоколониална ера".
Отчасти афро-азиатските народи постигнаха освобождението си, но до голяма степен бяха освободени от бившите страни-майки. Те бяха освободени, защото стана по-изгодно бившите колонии да се експлоатират икономически и в същото време да не се инвестира нищо там, да не се носи никаква отговорност за това.
След това дойде следващият етап – глобализацията. Глобализацията изстисква всички възможни сокове от афро-азиатския свят с всички средства.
Най-накрая пред очите ни навлизаме в нова фаза. В индустриалната епоха беше необходима голяма маса работници и селяни, за да обслужват западното ядро, а сега тези милиарди хора абсолютно не са необходими на върховете на световната капиталистическа класа на Запада.
Една от основните тенденции на съвременния свят е нарастващата пропаст между богатите и бедните, между управляващите и всички останали, грубо казано, между върховете, от една страна, и средните и долните слоеве, от друга. Тоест средните слоеве са много бързо размити.
Да кажем 7-8% се превръщат в нови средни слоеве, а останалите летят надолу, както се случи със средните класи в Латинска Америка през 80-те години в резултат на структурни реформи, извършени от Международния валутен фонд.
Вече ясно се вижда колко сериозен е този процес на социална поляризация и колко различно е ежедневието на елита (властта и икономическият) спрямо средните и долните слоеве. Тук има няколко посоки за тази нова сегрегация, която в крайните си форми може да достигне размерите на апартейда.
Разбира се, една от най-важните линии на този нов класов генезис е образованието. Виждаме, че се установява монопол върху качественото образование. Втората линия е културата. Това е абсолютно примитивната телевизия по всички канали. Не говоря за социално-икономическата сфера, в която огромна част от населението се занимава с проблема за оцеляването си.
Мисля, че в следващите 10-15 години, ако се продължат настоящите тенденции, ще получим ситуация, която много напомня края на 19 - началото на 20 век.
Терминът "неоколониализъм" се използва много често, но какви са механизмите зад него? При колониализма е ясно – това е грабеж, но при неоколониализма положението е по-хитро.
Най-примитивната форма на неоколониална експлоатация е "ножицата за цени", когато продуктите на страната се купуват почти на безценица, но има по-сложни методи за въздействие. Това са схеми, когато на страната се налагат заеми и проекти, които водят до катастрофални последици. Тогава има социални вълнения и за да решат този проблем, правителствата вземат още повече заеми.
Това се случи в Еквадор или, например, в Индонезия. И когато някои лидери не отиваха към върха на световната капиталова система, с тях се отнесоха много сурово.
Третият механизъм е корупцията, когато се превръща във форма на неоколониална експлоатация. Тоест, говорейки за неоколониализма, могат да се разграничат три основни начина за неговото прилагане: „ножица за цените“, икономически саботаж и корупция. Ако всичко това не работи, тогава - "ние идваме при вас", и се появява американският флот и т.н.
Напоследък често говорим за хуманитарни технологии, но в същото време по правило не се обяснява какво е това. Трудно ми е да кажа какво имаме предвид днес под хуманитарни технологии, но имам добра представа какви са били хуманитарните технологии на Запада през последните 120-130 години.
Хуманитарната технология, за да наречем нещата с имената им, са това, което Антонио Грамши нарече културна хегемония, тоест контрол от управляващите класи и групи, контрол в сферата на културата, в сферата на психологията, дори в областта на хуманитарните науки.
Класически пример за хуманитарни технологии е ориентализмът, който е създаден на Запад в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Ориентализмът е дисциплина, която третира Изтока като изостанал в сравнение със Запада, като нуждаещ се от озападняване. Това беше набито в главите на афро-азиатските елити, които бяха обучени на Запад и които, завръщайки се в своите страни, се опитаха да ги впишат в западните форми.
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
